Кабинетът "Денков" оцеля след първи вот на недоверие

Правителството, ръководено от премиера Николай Денков оцеля след първи вот на недоверие, гласуван в парламента на днешния петък 13-и. Вотът на недоверие към кабинета беше внесен от БСП, Възраждане и ИТН заради "провала в сектор Енергетика". Правителството оцеля, каквито бяха и очакванията.

"За" вота на недоверие гласуваха депутатите от опозицията, "против" се обявиха управляващите. ГЕРБ-СДС и ДПС удържаха на обещанието си и подкрепиха кабинета. Така с общо 71 гласа "За" и 143 - "против", вотът на недоверие не беше утвърден. От БСП обаче обявиха, че започват събиране на подписи за нов вот на недоверие срещу кабинета "Денков", този път за неговата политика в сферата на националната сигурност и отбраната.

"Нов вот на недоверие ще бъде загуба на време, какъвто беше и отхвърленият днес", категоричен е премиерът.

"Вотът за енергийната политика на кабинета, който беше отхвърлен днес в парламента със 143 гласа, почиваше на неверни аргументи, които се основаваха на лъжи", посочи министър-председателят. Според него постепенно всички ще разберат, че правителството се опитва да помогне на въглищните региони.

Премиерът благодари на всички народни представители, гласували за кабинета днес.

„Важно е да има политическа подкрепа, без нея нищо не можем да свършим. Така че ценя високо всеки един глас, който беше подаден. Това ни дава основание да продължим да изпълняваме управленската си програма“, каза той.

По повод слуховете за проблеми с фискалния резерв министър-председателят беше категоричен, че в сметките има 10 млрд. лв. и „финансовото състояние на държавата е много добро, да не кажа отлично“.

„Готов съм да изслушам всеки, който има да каже нещо полезно и подхожда добронамерено и конструктивно. Ако има нещо, с което не съм съгласен, действам по начина, който аз смятам за правилен. За мен ключовото е да си работим по приоритетите, да си изпълняваме програмата и да имаме парламентарна подкрепа, за да се гласуват законите, които са важни“, подчерта Николай Денков.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.