Кабинетът "Денков" оцеля след първи вот на недоверие

Правителството, ръководено от премиера Николай Денков оцеля след първи вот на недоверие, гласуван в парламента на днешния петък 13-и. Вотът на недоверие към кабинета беше внесен от БСП, Възраждане и ИТН заради "провала в сектор Енергетика". Правителството оцеля, каквито бяха и очакванията.

"За" вота на недоверие гласуваха депутатите от опозицията, "против" се обявиха управляващите. ГЕРБ-СДС и ДПС удържаха на обещанието си и подкрепиха кабинета. Така с общо 71 гласа "За" и 143 - "против", вотът на недоверие не беше утвърден. От БСП обаче обявиха, че започват събиране на подписи за нов вот на недоверие срещу кабинета "Денков", този път за неговата политика в сферата на националната сигурност и отбраната.

"Нов вот на недоверие ще бъде загуба на време, какъвто беше и отхвърленият днес", категоричен е премиерът.

"Вотът за енергийната политика на кабинета, който беше отхвърлен днес в парламента със 143 гласа, почиваше на неверни аргументи, които се основаваха на лъжи", посочи министър-председателят. Според него постепенно всички ще разберат, че правителството се опитва да помогне на въглищните региони.

Премиерът благодари на всички народни представители, гласували за кабинета днес.

„Важно е да има политическа подкрепа, без нея нищо не можем да свършим. Така че ценя високо всеки един глас, който беше подаден. Това ни дава основание да продължим да изпълняваме управленската си програма“, каза той.

По повод слуховете за проблеми с фискалния резерв министър-председателят беше категоричен, че в сметките има 10 млрд. лв. и „финансовото състояние на държавата е много добро, да не кажа отлично“.

„Готов съм да изслушам всеки, който има да каже нещо полезно и подхожда добронамерено и конструктивно. Ако има нещо, с което не съм съгласен, действам по начина, който аз смятам за правилен. За мен ключовото е да си работим по приоритетите, да си изпълняваме програмата и да имаме парламентарна подкрепа, за да се гласуват законите, които са важни“, подчерта Николай Денков.

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.