Карлос Насар стана първият българин със световна, европейска и олимпийска титла в една година

Карлос Насар пренаписа българската история във вдигането на тежести. 20-годишният суперталант спечели и световната титла в категория до 89 килограма на първенството в Манама, Бахрейн, с което той се превърна в първия българин извоювал европейско, световно и олимпийско злато в рамките на една календарна година, информира БНТ.

Насар стигна до титлата, след като постави световен рекорд в изхвърлянето - 183 кг.

В изтласкването 20-годишният тежкоатлет не успя да подобри собственото си постижение от 224 кг, след като не успя да преодолее 225 кг в последния си опит, но въпреки това резултатът му беше достатъчен за златото и в това движение. В двубоя общият му сбор от 405 кг (183+222) бе увеличение с 1 кг предишното му най-добро постижение постижение.

Българският талант бе безупречен в изхвърлянето, преодолявайки последователно 170, 176 и 183 кг. Още от втория опит стана ясно, че Насар ще извоюва златото в тази дисциплина, а с третия си опит той атакува успешно и световния рекорд на Джейсон Лопес от Колумбия (182 кг). Насар остави най-близкия си конкурент Марин Робу от Молдова на 10 кг зад него, с което почти си гарантира титлата в двубоя.

В изтласкването родният тежкоатлет бе заявил първоначално 205 кг, но след като проследи опитите на своите съперници, смени заявката си на 210 кг, които той преодоля с лекота. Директният му конкурент в тази дисциплина Кван Риол Ро от Северна Корея преодоля и трите си опита, като последният бе 218 кг. Това доведе до нова смяна за Насар - от 220 до 222 кг, с които българският суперталант във вдигането на тежести се справи безпроблемно. За жалост, той не успя да осъществи чисто последния си опит от 225 кг, тъй като не успя да задържи щангата над главата си достатъчно дълго.

В крайна сметка Насар се окичи със златото в двете движения и в двубоя.

След него в крайното класиране се нареди Ро с двубой от 380 кг (162+218), а трети остана Робу с 379 кг (173+206).

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.