Карлос Насар стана първият българин със световна, европейска и олимпийска титла в една година

Карлос Насар пренаписа българската история във вдигането на тежести. 20-годишният суперталант спечели и световната титла в категория до 89 килограма на първенството в Манама, Бахрейн, с което той се превърна в първия българин извоювал европейско, световно и олимпийско злато в рамките на една календарна година, информира БНТ.

Насар стигна до титлата, след като постави световен рекорд в изхвърлянето - 183 кг.

В изтласкването 20-годишният тежкоатлет не успя да подобри собственото си постижение от 224 кг, след като не успя да преодолее 225 кг в последния си опит, но въпреки това резултатът му беше достатъчен за златото и в това движение. В двубоя общият му сбор от 405 кг (183+222) бе увеличение с 1 кг предишното му най-добро постижение постижение.

Българският талант бе безупречен в изхвърлянето, преодолявайки последователно 170, 176 и 183 кг. Още от втория опит стана ясно, че Насар ще извоюва златото в тази дисциплина, а с третия си опит той атакува успешно и световния рекорд на Джейсон Лопес от Колумбия (182 кг). Насар остави най-близкия си конкурент Марин Робу от Молдова на 10 кг зад него, с което почти си гарантира титлата в двубоя.

В изтласкването родният тежкоатлет бе заявил първоначално 205 кг, но след като проследи опитите на своите съперници, смени заявката си на 210 кг, които той преодоля с лекота. Директният му конкурент в тази дисциплина Кван Риол Ро от Северна Корея преодоля и трите си опита, като последният бе 218 кг. Това доведе до нова смяна за Насар - от 220 до 222 кг, с които българският суперталант във вдигането на тежести се справи безпроблемно. За жалост, той не успя да осъществи чисто последния си опит от 225 кг, тъй като не успя да задържи щангата над главата си достатъчно дълго.

В крайна сметка Насар се окичи със златото в двете движения и в двубоя.

След него в крайното класиране се нареди Ро с двубой от 380 кг (162+218), а трети остана Робу с 379 кг (173+206).

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.