Лекарски екипи от Варна, София и Силистра реализираха първа донорска ситуация в България за 2024-та

Първа донорска ситуация за 2024 година бе реализирана успешно след съвместна работа на екипите на 4 болници в България, благодарение на което са спасени 3 човешки живота. Донорската ситуация възниква на 29 януари 2024 г. в болницата в МБАЛ - Силистра, където е регистрирана мозъчна смърт при 73-годишен мъж, постъпил с черепно-мозъчна травма. След извършване на всички необходими дейности от лекарските екипи в Силистра, пациентът вечерта е кондициониран и транспортиран в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. На 30 януари по искане на ИА „Медицински надзор“ и със съдействието на Министерството на здравеопазването и Министерството на отбраната е организиран полет със самолет „Спартан”, с който във Варна пристигат екипи на Военномедицинска академия и УМБАЛ „Александровска“, които съвместно с лекарите от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна извършват експлантация на черен дроб и бъбреци, с които са спасени 3 човешки живота.

Изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ Иванка Динева благодари за професионализма и отличното сътрудничество между координаторите по донорство д-р Данчо Данаилов от МБАЛ Силистра и д-р Валентин Маринчев и проф. д-р Вилиян Платиканов от УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна, както и на експлантационните и трансплантационните екипи на ВМА с ръководители проф. д-р Ивелин Такоров и проф. д-р Никола Владов и на УМБАЛ „Александровска“ – с ръководители доц. д-р Пламен Димитров, проф. д-р Красимир Янев, проф. д-р Маринчо Георгиев. 

ИА „Медицински надзор“ и Министерството на здравеопазването поднасят искрени съболезнования към близките на мъжа и изразяват благодарност и уважение за взетото в тежък за тях момент благородно решение да спасят човешки животи. Те изказват благодарност и на екипите на лечебните заведения и на Военновъздушните сили, ангажирани в процеса по донорство и трансплантация.

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.