Лекарски екипи от Варна, София и Силистра реализираха първа донорска ситуация в България за 2024-та

Първа донорска ситуация за 2024 година бе реализирана успешно след съвместна работа на екипите на 4 болници в България, благодарение на което са спасени 3 човешки живота. Донорската ситуация възниква на 29 януари 2024 г. в болницата в МБАЛ - Силистра, където е регистрирана мозъчна смърт при 73-годишен мъж, постъпил с черепно-мозъчна травма. След извършване на всички необходими дейности от лекарските екипи в Силистра, пациентът вечерта е кондициониран и транспортиран в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. На 30 януари по искане на ИА „Медицински надзор“ и със съдействието на Министерството на здравеопазването и Министерството на отбраната е организиран полет със самолет „Спартан”, с който във Варна пристигат екипи на Военномедицинска академия и УМБАЛ „Александровска“, които съвместно с лекарите от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна извършват експлантация на черен дроб и бъбреци, с които са спасени 3 човешки живота.

Изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ Иванка Динева благодари за професионализма и отличното сътрудничество между координаторите по донорство д-р Данчо Данаилов от МБАЛ Силистра и д-р Валентин Маринчев и проф. д-р Вилиян Платиканов от УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна, както и на експлантационните и трансплантационните екипи на ВМА с ръководители проф. д-р Ивелин Такоров и проф. д-р Никола Владов и на УМБАЛ „Александровска“ – с ръководители доц. д-р Пламен Димитров, проф. д-р Красимир Янев, проф. д-р Маринчо Георгиев. 

ИА „Медицински надзор“ и Министерството на здравеопазването поднасят искрени съболезнования към близките на мъжа и изразяват благодарност и уважение за взетото в тежък за тях момент благородно решение да спасят човешки животи. Те изказват благодарност и на екипите на лечебните заведения и на Военновъздушните сили, ангажирани в процеса по донорство и трансплантация.

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.