"Make Карнавал, not war", призовават от Габровския карнавал

Началото на карнавалния празничен сезон под мотото "Make Карнавал, not war", обявиха от община Габрово. Те призовават града да се превърне в столица на мира, използвайки своята богата традиция в хумора и сатирата.

Най-старият и пищен карнавал в България ще се проведе по традиция в третия уикенд на месец май. Пъстроцветни костюми, маски, танци и музика ще завладеят града за три дни – от 17 до 19 май 2024 г., а кулминацията е карнавалното шествие, което ще се проведе в събота, 18 май. 

Около 90 карнавални картини и 40 макета ще оживеят по централните улици на града, носейки послание за мир и хумор. Отделните сцени, изработвани в продължение на няколко месеца от художници, артисти, шивачи и доброволци, представят сатиричен поглед върху политически и обществени теми и личности от България и света. 

Организаторите от Община Габрово обявяват отворен конкурс за участници с картина в карнавалното шествие от цяла България. Срокът за кандидатстване е до 22 април, а наградният фонд е 10 000 лева. Желаещите да участват могат да проявят креативност с идеи и таланти в различни категории като сатира, политика, икономика, музика, танцови изпълнения и други, съобразени с тазгодишната тема на карнавала "Make Карнавал, not war". 

Повече информация как можете да се включите в надпреварата може да откриете ТУК.

Габровският карнавал е не просто празник, а символ на свободния дух, на смеха и на хумора. Той е отворена платформа за изява на творчеството, за иронизиране на действителността и за единение в името на мира. Посланието към участниците и зрителите е да се включат активно, да изразят себе си, да се насладят на карнавалния дух и да станат съавтори на неповторимото събитие.  

В карнавалното шествие традиционно се включват групи от цяла България, както и чуждестранни гости. Организаторите са предвидили богата програма от съпътстващи събития, концерти, изложби и ателиета.

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.