Между -5 и 25 градуса през ноември

Тази година през ноември се очаква средната месечна температура да бъде около или над нормата, която за Северна България и Горнотракийската низина е между 5 и 8°, за високите полета – между 3 и 5°, по Черноморието и долината на р. Струма – между 8 и 10°, в планинските райони — от минус 5 до 3°, съобщи синоптикът Анастасия Кирилова от НИМХ.

Най-ниските температури през месеца ще бъдат между минус 5° и 0°, по-високи по Черноморието, а най-високите - между 20° и 25°.

Месечната сума на валежите ще бъде около или под нормата, която за по-голямата част от страната е между 40 и 70 л/кв. м, в южните и планинските райони – между 60 и 90 л/кв. м. 

През първото десетдневие на месеца температурите ще бъдат по-високи от обичайните. През първите дни времето да бъде предимно слънчево, на места в низините и котловините в часовете преди обяд ще се образува мъгла или ниска слоеста облачност. Около средата и към края на периода има повишена вероятност за преминаване на атмосферни смущения, по които от запад на изток ще има по-значителни увеличения на облачността и валежи.

През повечето дни от второто и третото десетдневие изгледите са за слънчево време в планините и планинските райони и мъгливо и предимно облачно в равнинната част от страната. На повече места в низините мъглата ще е трайна, там и температурите ще остават по-ниски, а в останалата част от страната ще бъде сравнително топло.

През последните дни от месеца отново се повишава вероятността за синоптична обстановка със значителна облачност и валежи на повече места в страната. Тогава температурите ще са близки до климатичните норми. 

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.