На церемония в резиденция Евксиноград: Връчиха престижно отличие на над 70 български младежи

Над 70 младежи от 10 училища от различни краища на България, постигнали златно и сребърно ниво в Международната награда на херцога на Единбург – България, бяха отличени на церемония в резиденция Евксиноград край Варна. Патрон на програмата за страната е президентът Румен Радев.

"В България младите хора могат да задават пример, да действат с упоритост и решителност, да вдъхновяват всички ни за промяна. Тяхната ангажираност с обществени каузи е ключът към задружно, сплотено и силно общество". Това заяви президентът Румен Радев на тържествената церемония по награждаване на младежите, постигнали ниво "злато" и "сребро" в Международната награда на херцога на Единбург – България.

Наградата на херцога на Единбург е международно утвърдена програма, която насърчава младите хора да полагат усилия и да постигат лични цели в различни области – доброволчество, физическа активност, развитие на умения, проекти в полза на общността. В България Международната награда на херцога на Единбург се провежда под патронажа на държавния глава, като тази година за първи път церемонията се проведе в резиденция "Евксиноград" във Варна.

Президентът Радев връчи почетните значки на 12 младежи, завършили златно ниво. Сертификатите си отличените получиха от посланика на Великобритания у нас Натаниел Копси.

В приветствието си Румен Радев открои утвърдените традиции в образованието, културата и организираната младежка активност във Варна, които са направили града закономерен избор за домакин на инициатива, насърчаваща гражданската активност, социалната отговорност и ангажираност. "Вече 11 издания тази награда привлича участници и партньори и се превърна в платформа, която открива нови хоризонти пред нашите млади хора", отбеляза държавният глава.

Президентът изрази признателност към целия организационен екип, както и към всички треньори, учители и ментори за предадените знания, умения и опит на младите хора. "Развитието на лидерски качества, обществена и социална ангажираност и чувствителност е изключително важно в нашето забързано, динамично време на множество разделения в обществото ни", каза още Румен Радев. 

Държавният глава определи като безценна подкрепата към младите българи за стремежа им да разгърнат своя потенциал, мечти и амбиции именно в Родината и благодари за усилията на посланик Натаниел Копси и британското посолство у нас за  подпомагането на процеса по създаване на среда, в която младите таланти да пожелаят да  останат и да се реализират в България. "С всички тези дейности, този широк спектър от инициативи – спорт, благотворителност, чуждоезиково обучение, доброволчество, творчески занимания, вие доказвате и на себе си и пред всички нас като общество силата на човешката ангажираност и на гражданската активност", каза още Румен Радев.

Президентът поздрави участниците за куража и смелостта при формулирането на високи цели, които впоследствие са успели да постигнат. Преодоляването на вътрешните бариери е най-голямото предизвикателство  към постигането на резултати не само в интерес на личностното развитие, но и в името на цялото ни общество, заяви държавният глава. "Именно това ви отличава - вие полагате усилия, воля и енергия да превърнете света около вас в едно по-добро място. Затова и президентската институция подкрепя тази награда, подкрепя всички инициативи, които спомагат нашите млади хора да работят и да развиват себе си, така че да бъдат достойни строители на бъдещето на България, Европа и света", отбеляза още в приветствието си президентът Румен Радев.

Британският посланик Н. Пр. Натаниел Копси се обърна към младежите и техните ментори, като отбеляза, че Международната награда на херцога на Единбург дава възможности, които могат да променят тяхното бъдеще, а инвестицията в младите хора е инвестиция в по-добро бъдеще за всички. 

Основана преди близо 70 години, Международната награда на херцога на Единбург се е превърнала в глобално движение в над 140 държави в света. В България повече от 11 години тя е ефективен инструмент за работа с младежи, който стимулира развитието на дейности и умения извън академична или училищна среда. Това е програма за неформално образование и обучение, която предизвиква младите хора да мечтаят смело и да променят света около себе си, обясняват организаторите. Младежите сами си поставят лични и предизвикателни цели в четири основни направления: развиване на умения, активна физическа дейност, доброволчество и приключение в природата. Програмата се състои от три нива (Бронз, Сребро и Злато) и има за цел да развие ключови умения като целеустременост, постоянство, работа в екип и самодисциплина у участниците на възраст между 14 и 24 години.

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.