Над 13 000 служители са освободени от служебните кабинети

Над 13 000 служители в администрацията на министерствата, ведомствата и предприятията на тяхно подчинение са освободени по време на служебните правителства. Това показват подробни справки от всички министерства за периода от август 2022 г. до юни 2023 г. Справката е публикувана на страницата на Министерския съвет, отбелязва БНТ.

Най-много хора са си тръгнали по различни причини от структурите на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Министерството на земеделието и храните.

От приложена справка става известно и какъв е броят за отделните министерства и структурите към тях:

Министерски съвет – 145; Министерство на образованието – 1184; Министерство на финансите – 634; Министерство на здравеопазването – 30; Министерство на земеделието и храните – 1472; Министерство на регионалното развитие и благоустройството – 558; Министерство на правосъдието - 378; Министерство на културата – 39; Министерство на енергетиката – 725; Министерство на отбраната – 88; Министерство на външните работи – 68; Министерство на вътрешните работи – 1793; Министерство на околната среда и водите – 300; Министерство на транспорта и съобщенията – 4634; Министерство на младежта и спорта – 85; Министерство на иновациите и растежа – 189; Министерство на икономиката и индустрията – 246; Министерство на електронното управление – 142; Министерство на туризма – 0; Министерство на труда и социалната политика – 501.

Членството в еврозоната ще даде силен тласък на българската икономика, като я направи по-стабилна, по-прозрачна и предвидима, по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. Това увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на среща с членове на организацията на ГЕРБ във варненския район "Приморски".

По думите му преминаването към еврото ще улесни ежедневните банкови операции, ще намали разходите по превалутиране, ще подобри условията за бизнес и ще повиши доверието на инвеститорите. Той акцентира, че България е в изгодна позиция, тъй като

ще приеме еврото по фиксирания курс от 1.95583 лв. за 1 евро – предимство, което страни като Италия и Гърция например не са имали при влизането си в еврозоната.

Радев изтъкна още, че опасенията за шоково поскъпване на стоките са неоснователни и опитът на държавите от еврозоната показва, че пазарът бързо се адаптира, а

първоначалните закръгляния на цените се изчистват в рамките на няколко месеца.  

Евродепутатът обърна специално внимание и на допълнителната сигурност, която еврозоната ще гарантира за банковия сектор. "Механизмите за надзор и контрол в еврозоната правят невъзможни сценарии като фалита на КТБ", отбеляза той. Според него представителите на сивата икономика, която все още заема значителен дял в страната ни, са сред най-яростните противници на еврозоната, тъй като с присъединяването ни укриваните пари трябва да излязат "на светло".

Емил Радев подчерта, че е важно България спешно да навакса с информационната кампания за приемане на еврото, тъй като целенасочено се разпространяват много фалшиви новини и не липсват опити да се саботира влизането ни в еврозоната.

"С редовно правителство и ясна посока страната ни се завръща на европейската сцена като предвидим и надежден партньор. Политическата стабилност е условие за нормално управление, но и ключов фактор за изпълнение на финансовите критерии по пътя ни към членството в еврозоната", каза още евродепутатът. Той изрази оптимизъм, че очакваният конвергентен доклад ще даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

В отговор на поставените въпроси за наложените от САЩ мита и отражението им върху глобалната търговия Емил Радев заяви, че ЕС има готовност за контрамерки, като припомни, че и при първия мандат на президента Доналд Тръмп Европа е била изправена пред подобни търговски напрежения. Евродепутатът отчете, че вече не липсват сигнали за смекчаване на митническите такси, като даде за пример освобождаването на смартфони, компютри и други електронни устройства от високите тарифи.

В рамките на срещата в "Приморски" бяха дискутирани и мерките за сигурност и за модернизиране на оръжейната индустрия в ЕС, ситуацията на Балканите, възможността магистрала "Черно море" да се реализира като част от стратегически за НАТО транспортен коридор и други теми от националния и европейския дневен ред.