Мобилно меню

Над 13 000 служители са освободени от служебните кабинети

Най-много хора са си тръгнали по различни причини от структурите на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Министерството на земеделието и храните, а нито един от Министерството на Туризма
Над 13 000 служители са освободени от служебните кабинети

Над 13 000 служители в администрацията на министерствата, ведомствата и предприятията на тяхно подчинение са освободени по време на служебните правителства. Това показват подробни справки от всички министерства за периода от август 2022 г. до юни 2023 г. Справката е публикувана на страницата на Министерския съвет, отбелязва БНТ.

Най-много хора са си тръгнали по различни причини от структурите на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Министерството на земеделието и храните.

От приложена справка става известно и какъв е броят за отделните министерства и структурите към тях:

Министерски съвет – 145; Министерство на образованието – 1184; Министерство на финансите – 634; Министерство на здравеопазването – 30; Министерство на земеделието и храните – 1472; Министерство на регионалното развитие и благоустройството – 558; Министерство на правосъдието - 378; Министерство на културата – 39; Министерство на енергетиката – 725; Министерство на отбраната – 88; Министерство на външните работи – 68; Министерство на вътрешните работи – 1793; Министерство на околната среда и водите – 300; Министерство на транспорта и съобщенията – 4634; Министерство на младежта и спорта – 85; Министерство на иновациите и растежа – 189; Министерство на икономиката и индустрията – 246; Министерство на електронното управление – 142; Министерство на туризма – 0; Министерство на труда и социалната политика – 501.

2023 © Варна е / източник: БНТ; снимка: Министерски Съвет на Република България

Розоберът подрани с близо месец

Причината е топлото време тази година
Розоберът подрани с близо месец

С близо месец подрани кампанията по розобера тази година. Като причина за това специалисти посочват значително по-топлото време.

Розата е един от символите на България. Розовото масло, добивано у нас, е едно от най-висококачествени и ценени по целия свят. Заради своите качества то е известно като "течно злато". 

Първите описани розови насаждения у нас датират от XVI век. Запазени са документални сведения от 1712 г. за розови насаждения в землището на карловското село Войнягово. В средата на ХIX век се е формирала т. нар. Розова долина, в района между Павел баня, Казанлък, Карлово и Стрелча.

И до днес, розоберът се извършва ръчно, а за да е качествено розовото масло, той трябва да започне много рано сутринта, когато палещите лъчи на слънцето все още не са достигнали до розите. Тънкост при розобера е, че цветът трябва да е свеж и да не е напълно разцъфтял, за да е запазил в максимална степен аромата и влажността си. 

Висококачественото розово масло е сред най-скъпите суровини в парфюмерията и козметиката. Цената на 1 кг розово масло достига рекордна стойност от 7000 евро през 2015 г. За високата цена си има оправдание - само запознати са наясно, че за около 1 литър качествено розово масло са необходими 4 тона листенца от розов цвят, набран ръчно и то в ранните часове на деня. 

Страната ни е сред световните лидер в производството на розово масло с годишен добив от около 1,5 тона.

Розата е любима съставка в ароматните композиции на много от висококачествените парфюми. Влага се и в козметични продукти, а използването на естествено розово масло само по себе си е белег за класа.

2024 © Варна е