Над 2 млрд. евро е годишната печалба от незаконна търговия с животни в ЕС

По-строги мерки срещу насилието над животни и незаконната търговия, която генерира в ЕС над 2 млрд. евро годишно, са необходими както на национално, така и на европейско ниво. Това заяви във Варна евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и зам.-председател на Интергрупата за защита на животните в Европейския парламент Емил Радев. По думите му вече 6 години ЕП настоява Еврокомисията да внесе предложение за всеобхватна законодателна рамка за хуманно отношение към животните, но резултат все още няма.

„Бях сред вносителите на предложенията, с които през 2011 г. криминализирахме насилието над гръбначни животни в България, но е крайно време за по-сурови санкции. Създадохме и зоополиция, но в настоящия си вид тя не може да отговори на обществените очаквания. В момента у нас от 260 присъди само 9 са ефективни, а глоби от 5000 лв. не са възпиращо наказание за хора, които печелят десетки хиляди евро от продажбата на ужасяващи кадри“, коментира евродепутатът, визирайки скандалните разкрития в Перник за трансгранична схема за насилие над животни, превърната в доходоносен бизнес.

На среща с членове на ГЕРБ във варненския район „Владислав Варненчик“ Емил Радев информира за незабавната реакция на Интергрупата за защита на животните по случая и за разговорите, които проведе с българския правосъден министър и главния прокурор. Евродепутатът оцени усилията на Министерството на правосъдието да се даде бърз ход на необходимите законодателни промени и изрази надежда, че планираният в края на април форум за по-ефективни мерки срещу насилието над животни ще допринесе за това.

Според Радев механизмите за противодействие на педофилията, тероризма или езика на омразата в социалните медии могат да се прилагат резултатно и в борбата с онлайн разпространението на насилствени кадри с животни.

Евродепутатът запозна присъстващите с предложената в ЕС нова система за връщане на нелегални мигранти в държавите им на произход. „Това е изключително необходимо, тъй като към момента едва 20% от мигрантите с издадена заповед за връщане напускат реално територията на ЕС. Въвеждането на общоевропейска заповед за връщане ще позволи държавите членки да признават и директно да изпълняват решения за връщане, издадени от други страни в ЕС, без да се налага да се чака ново производство. На практика процедурата ще се ускори“, обясни Емил Радев и допълни, че промените трябва да влязат в сила през 2027 г. В средата на следващата година пък предстои да заработят и петте регламента от новия пакт за управление на миграцията.

В рамките на срещата в район „Владислав Варненчик“ бяха обсъдени също плановете на ЕС за модернизация на военно-промишления комплекс и възможността България да се възползва от тях, както и предизвикателствата в резултат от кадровата криза в армиите на държавите членки. Дискутирани бяха и мерките за намаляване на административната тежест и необходимостта да се ревизират спорни аспекти от Зелената сделка, така че целите, които тя поставя, да са не само високи, но и изпълними. В отговор на поставените въпроси за напрежението в редица съседни държави, Емил Радев подчерта, че вижда възможност за успокояване на обстановката в европейското бъдеще на региона и припомни, че именно българското председателство на Съвета на ЕС постави Западните Балкани сред приоритетите в дневния ред на Европа. 

България остава фокусирана върху стратегическото, приобщаващо и регионално балансирано развитие изтъкна министърът на туризма Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм. Той настоя за отделен бюджет за развитие на сектора в ЕС, по време на неформалната среща на министрите на туризма, която се проведе в периода 23-24 юни 2025 г. във Варшава, Полша.

Боршош поясни, че България подкрепя изработването на нова, практична и перспективна стратегия за устойчив туризъм на ЕС.

Министърът подчерта, че тя следва да отчита взаимозависимостта на туризма с други сектори – като транспорт, селско стопанство, строителство, здравеопазване и търговия.

"Изказваме благодарност към полското председателство за поставянето на бъдещето на устойчивия туризъм в Европа в центъра на общия ни диалог," заяви министърът и подчерта, че приложението на тази  стратегия следва да бъде съпроводено от целево финансово обезпечаване, за да се гарантира реалното ѝ изпълнение,

насърчаването на зелени инвестиции и развитието на по-слабо познати дестинации.

Специален фокус трябва да се постави върху подкрепа на малките и средни предприятия, които често срещат ресурсни ограничения за внедряването на иновации и екологични решения.

По време на срещата министър Мирослав Боршош очерта и виждането на страната ни за ключовите приоритети, които са фундаментални при изготвянето на тази стратегия. Сред тях е ускоряването на зеления преход чрез насърчаване на практики, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за възстановяването на природните ресурси.

Наблягането на дигиталната трансформация на туризма също е ключов приоритет с фокус върху внедряването на цифрови технологии, които подобряват ефективността, достъпността и туристическото преживяване, без да изместват човешкия фактор.

Друг ключов приоритет е укрепването на социалната устойчивост и териториалното сближаване, за да се гарантира, че развитието на туризма ще допринесе за благосъстоянието на местните общности, за създаването на качествени работни места и намаляване на регионалните неравенства.

В своето изказване министърът на туризма призова за разширяване на статистическите източници чрез използване на онлайн съдържание, мобилни данни, екологични и финансови показатели. Въвеждането на обща европейска методология и интегрирането на информацията от тях в Европейското пространство за данни  са от съществено значение за сравнимостта и прозрачността на анализите в туризма.

По време на втората панелна сесия на срещата беше обърнато специално внимание на необходимостта от преодоляване на дисбаланса в развитието на туризма. В тази връзка министър Мирослав Боршош определи дискусията като навременна относно едно от най-належащите предизвикателства в сектора, а именно небалансираното развитие. Подобно на много държави членки, България е изправена пред две паралелни реалности:

концентриран туристопоток в популярни дестинации и недоразвит потенциал на други.

Справянето с този дисбаланс е от съществено значение за екологичната, социалната и културната устойчивост, подчерта още министърът.

Страната ни ще продължи да инвестира в интегрирани маркетингови комуникации и дигитален storytelling, за да покаже скритите съкровища на България и да разнообрази туристическата си оферта. В основата на този подход стои принципа на ангажирането на общността. Министерството работи в тясно сътрудничество с общините и местната власт, за да съгласува развитието на туризма с местните приоритети.

В позицията на българската страна, изложена от министър Мирослав Боршош по време на срещата, беше подчертана

необходимостта от общоевропейски подход за промотиране на дестинациите в близост до конфликта в Украйна като сигурни, надеждни и гостоприемни.

Министърът поясни още, че неравномерното развитие и предизвикателствата пред сигурността не са пречки, а възможности – за преосмисляне, укрепване на устойчивостта и обединяване на усилията за по-балансиран и отговорен туризъм в Европа.

В заключение министър Мирослав Боршош се обърна към своите европейски колеги с думите: "Тази среща е повече от дискусия – тя е подновен ангажимент за партньорство, координация и трансформация. Заедно предстои да очертаем стратегия в сектор туризъм, която подкрепя нашите общности, зачита околната среда и подготвя нашите икономики за предизвикателствата на утрешния ден."