Над 2 млрд. евро е годишната печалба от незаконна търговия с животни в ЕС

По-строги мерки срещу насилието над животни и незаконната търговия, която генерира в ЕС над 2 млрд. евро годишно, са необходими както на национално, така и на европейско ниво. Това заяви във Варна евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и зам.-председател на Интергрупата за защита на животните в Европейския парламент Емил Радев. По думите му вече 6 години ЕП настоява Еврокомисията да внесе предложение за всеобхватна законодателна рамка за хуманно отношение към животните, но резултат все още няма.

„Бях сред вносителите на предложенията, с които през 2011 г. криминализирахме насилието над гръбначни животни в България, но е крайно време за по-сурови санкции. Създадохме и зоополиция, но в настоящия си вид тя не може да отговори на обществените очаквания. В момента у нас от 260 присъди само 9 са ефективни, а глоби от 5000 лв. не са възпиращо наказание за хора, които печелят десетки хиляди евро от продажбата на ужасяващи кадри“, коментира евродепутатът, визирайки скандалните разкрития в Перник за трансгранична схема за насилие над животни, превърната в доходоносен бизнес.

На среща с членове на ГЕРБ във варненския район „Владислав Варненчик“ Емил Радев информира за незабавната реакция на Интергрупата за защита на животните по случая и за разговорите, които проведе с българския правосъден министър и главния прокурор. Евродепутатът оцени усилията на Министерството на правосъдието да се даде бърз ход на необходимите законодателни промени и изрази надежда, че планираният в края на април форум за по-ефективни мерки срещу насилието над животни ще допринесе за това.

Според Радев механизмите за противодействие на педофилията, тероризма или езика на омразата в социалните медии могат да се прилагат резултатно и в борбата с онлайн разпространението на насилствени кадри с животни.

Евродепутатът запозна присъстващите с предложената в ЕС нова система за връщане на нелегални мигранти в държавите им на произход. „Това е изключително необходимо, тъй като към момента едва 20% от мигрантите с издадена заповед за връщане напускат реално територията на ЕС. Въвеждането на общоевропейска заповед за връщане ще позволи държавите членки да признават и директно да изпълняват решения за връщане, издадени от други страни в ЕС, без да се налага да се чака ново производство. На практика процедурата ще се ускори“, обясни Емил Радев и допълни, че промените трябва да влязат в сила през 2027 г. В средата на следващата година пък предстои да заработят и петте регламента от новия пакт за управление на миграцията.

В рамките на срещата в район „Владислав Варненчик“ бяха обсъдени също плановете на ЕС за модернизация на военно-промишления комплекс и възможността България да се възползва от тях, както и предизвикателствата в резултат от кадровата криза в армиите на държавите членки. Дискутирани бяха и мерките за намаляване на административната тежест и необходимостта да се ревизират спорни аспекти от Зелената сделка, така че целите, които тя поставя, да са не само високи, но и изпълними. В отговор на поставените въпроси за напрежението в редица съседни държави, Емил Радев подчерта, че вижда възможност за успокояване на обстановката в европейското бъдеще на региона и припомни, че именно българското председателство на Съвета на ЕС постави Западните Балкани сред приоритетите в дневния ред на Европа. 

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.