Над 320 млн. лв. са приходите от е-винетки през 2025 година

През 2025 г. са продадени над 6,9 млн. е-винетки, а приходите от тях са над 320 млн. лв., съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура".

Традиционно най-предпочитани от шофьорите са годишните. От всички продадени, годишните са 2 635 210 броя, а седмичните – 2 631 408 броя. Следват месечните – 848 133 броя, уикенд винетките – 699 129 броя, и тримесечните – 109 583 броя. 

Общо 244 916 собственици на пътни превозни средства са получили безплатни е-винетки, предоставени чрез Агенцията за социално подпомагане, които са на стойност над 22,3 млн. лева и са за сметка на бюджета на АПИ.

През 2026 г. цените на е-винетките остават непроменени и се изписват в евро и лева.

Преизчисляването се извършва автоматично по официалния фиксиран курс и няма да изискват допълнителни действия от потребителите, напомнят от Пътната агенция. При плащане в брой през януари е възможно плащане както в лева, така и в евро, съгласно правилата за въвеждане на единната валута.

Плащанията по електронен път ще се извършват в евро.

Цените на винетките през 2026 г. са следните: годишна – 49,60 евро (97 лв.), тримесечна – 27,61 евро (54 лв.), месечна – 15,34 евро (30 лв.), седмична – 7,67 евро (15 лв.), уикенд – 5,11 евро (10 лв.), еднодневна – 4,09 евро (8 лв.), и тя ще е в сила от 3 февруари 2026 г. Еднодневната винетка ще важи за леки автомобили до 3,5 тона и ще позволява ползване на републиканската пътна мрежа за срок от 24 часа.

През първите два месеца на 2026 г. изтича срокът на валидност на над 682 000 годишни е-винетки за леки автомобили. От тях около 311 000 са през януари, а над 371 000 през февруари.

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.