Напусна ни Анжел Вагенщайн

На 100-годишна възраст почина известният режисьор, сценарист, писател, общественик и народен представител Анжел Вагенщайн.

Той е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Заедно със семейството си се мести на много ранна възраст в Париж, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения.

Още на 16 години Анжел се включва в младежката организация "Работнически младежки съюз". По Закона за защита на държавата е въдворен в "еврейски трудов лагер" в Македония, откъдето успява да избяга и да се включи в партизанското движение.

При една бойна акция през 1944 г. е арестуван и е осъден на смърт по Закона за защита на държавата.  Бомбардировките над София разрушават частично Софийския затвор, при което заедно с много други излежаващи присъди Вагенщайн е преместен в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Москва. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография. 

Автор е на 50 сценария за филми - игрални, документални и анимационни, сред които са "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I", "След края на света".

През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.  По-късно същата година става член на Кръглата маса от страна на БСП, а след това е избран за депутат в Седмото Велико народно събрание, отново от БСП.

През 2003 г. Анжел Вагенщайн е отличен с най-високото отличие в България - Орден "Стара планина" първа степен, а през 2013 г. министър-председателят Пламен Орешарски го награждава и с Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски".

Погребението ще се извърши в най-тесен семеен кръг. Поклонението ще се състои в Софийската синагога на трийсетия ден от смъртта, както повелява еврейската традиция.

Поклон пред паметта на големия човек и творец, оставил трайна диря в българската култура!

Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и заместник министър-председателят и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски подписаха Споразумение за изграждане на железопътния тунел под Деве баир, който ще осигури физическата връзка между двете държави по оста София – Скопие.

Събитието се състоя в присъствието на посланиците на държавите от ЕС и НАТО, които пътуваха до Гюешево с влака “Корона експрес” заедно с българската правителствена делегация.

Вицепремиерът Караджов подчерта, че днешният ден „връща към живот повече от вековна идея – железопътната връзка между София и Скопие“, чиито първи проекти датират още от 1897 година.

Той припомни, че през 1942 г. линията достига до Гюешево, но остава прекъсната заради войните и политическите разделения, а “днес България и Северна Македония имат отговорността да завършат започнатото”.

Министър Караджов обясни, че железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия, а в България остава да бъде построен само последният 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

„България поема най-големия дял от трасето – както в километри, така и в инвестиции. И го правим, защото тази линия е стратегическа за региона, за Европейския съюз и за НАТО“, заяви Караджов.

Той напомни, че железницата по тази ос е част от транспортната сигурност на Югоизточна Европа и от свързаността на Алианса по югоизточния му фланг.

По време на събитието министър Караджов подчерта необходимостта двете държави да работят с уважение и взаимно доверие. Гара Гюешево, най-западната и най-високата гара в България беше определена от Караджов като „място, откъдето България гледа на запад с надежда, но и с очакване“. И допълни, че “хората ще ни съдят не по думите, а по делата. По това дали заедно ще завършим започнатото.“

Подписването на споразумението за тунела под Деве баир е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор № 8, който трябва да подсигури връзката между Черно море и Адриатика, и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион.

Това е пътят, който двете държави трябва да извървят заедно в посока Западна Европа, изтъкна министър Гроздан Караджов.