Напусна ни Анжел Вагенщайн

На 100-годишна възраст почина известният режисьор, сценарист, писател, общественик и народен представител Анжел Вагенщайн.

Той е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Заедно със семейството си се мести на много ранна възраст в Париж, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения.

Още на 16 години Анжел се включва в младежката организация "Работнически младежки съюз". По Закона за защита на държавата е въдворен в "еврейски трудов лагер" в Македония, откъдето успява да избяга и да се включи в партизанското движение.

При една бойна акция през 1944 г. е арестуван и е осъден на смърт по Закона за защита на държавата.  Бомбардировките над София разрушават частично Софийския затвор, при което заедно с много други излежаващи присъди Вагенщайн е преместен в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Москва. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография. 

Автор е на 50 сценария за филми - игрални, документални и анимационни, сред които са "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I", "След края на света".

През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.  По-късно същата година става член на Кръглата маса от страна на БСП, а след това е избран за депутат в Седмото Велико народно събрание, отново от БСП.

През 2003 г. Анжел Вагенщайн е отличен с най-високото отличие в България - Орден "Стара планина" първа степен, а през 2013 г. министър-председателят Пламен Орешарски го награждава и с Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски".

Погребението ще се извърши в най-тесен семеен кръг. Поклонението ще се състои в Софийската синагога на трийсетия ден от смъртта, както повелява еврейската традиция.

Поклон пред паметта на големия човек и творец, оставил трайна диря в българската култура!

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.