Напусна ни Анжел Вагенщайн

На 100-годишна възраст почина известният режисьор, сценарист, писател, общественик и народен представител Анжел Вагенщайн.

Той е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Заедно със семейството си се мести на много ранна възраст в Париж, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения.

Още на 16 години Анжел се включва в младежката организация "Работнически младежки съюз". По Закона за защита на държавата е въдворен в "еврейски трудов лагер" в Македония, откъдето успява да избяга и да се включи в партизанското движение.

При една бойна акция през 1944 г. е арестуван и е осъден на смърт по Закона за защита на държавата.  Бомбардировките над София разрушават частично Софийския затвор, при което заедно с много други излежаващи присъди Вагенщайн е преместен в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Москва. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография. 

Автор е на 50 сценария за филми - игрални, документални и анимационни, сред които са "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I", "След края на света".

През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.  По-късно същата година става член на Кръглата маса от страна на БСП, а след това е избран за депутат в Седмото Велико народно събрание, отново от БСП.

През 2003 г. Анжел Вагенщайн е отличен с най-високото отличие в България - Орден "Стара планина" първа степен, а през 2013 г. министър-председателят Пламен Орешарски го награждава и с Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски".

Погребението ще се извърши в най-тесен семеен кръг. Поклонението ще се състои в Софийската синагога на трийсетия ден от смъртта, както повелява еврейската традиция.

Поклон пред паметта на големия човек и творец, оставил трайна диря в българската култура!

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.