Напусна ни Анжел Вагенщайн

На 100-годишна възраст почина известният режисьор, сценарист, писател, общественик и народен представител Анжел Вагенщайн.

Той е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Заедно със семейството си се мести на много ранна възраст в Париж, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения.

Още на 16 години Анжел се включва в младежката организация "Работнически младежки съюз". По Закона за защита на държавата е въдворен в "еврейски трудов лагер" в Македония, откъдето успява да избяга и да се включи в партизанското движение.

При една бойна акция през 1944 г. е арестуван и е осъден на смърт по Закона за защита на държавата.  Бомбардировките над София разрушават частично Софийския затвор, при което заедно с много други излежаващи присъди Вагенщайн е преместен в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Москва. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография. 

Автор е на 50 сценария за филми - игрални, документални и анимационни, сред които са "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I", "След края на света".

През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.  По-късно същата година става член на Кръглата маса от страна на БСП, а след това е избран за депутат в Седмото Велико народно събрание, отново от БСП.

През 2003 г. Анжел Вагенщайн е отличен с най-високото отличие в България - Орден "Стара планина" първа степен, а през 2013 г. министър-председателят Пламен Орешарски го награждава и с Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски".

Погребението ще се извърши в най-тесен семеен кръг. Поклонението ще се състои в Софийската синагога на трийсетия ден от смъртта, както повелява еврейската традиция.

Поклон пред паметта на големия човек и творец, оставил трайна диря в българската култура!

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.