Нужен е балансиран и устойчив подход в образователната политика в туризма

Министърът на туризма Мирослав Боршош инициира среща между министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и представители на Асоциацията на професионалните гимназии по туризъм, на която беше обсъдена предложената концепция за промяна на учебните планове в гимназиалния етап, засягаща и професионалните училища по туризъм. Двамата министри отбелязаха, че започналият диалог ще продължи в партньорство с бизнеса и образователните институции, за да се намерят най-подходящите решения за бъдещето. Според тях развитието на туризма изисква добре подготвени кадри, а това може да бъде постигнато чрез балансиран и устойчив подход в образователната политика.

"Искам да подчертая ясно – няма да има промяна в броя на часовете по професионална подготовка за тази учебна година. Учебните планове остават в сегашния си вид, а предложените изменения са само на концептуален етап и се отнасят, най-рано, за учебната 2026–2027 г. Най-важното е да намерим балансиран подход, който да съчетае професионалната подготовка с общообразователното обучение и да гарантира добра реализация на младите хора", заяви министър Боршош.

Министър Вълчев поясни, че публикуваните материали са за предварително обсъждане и не представляват окончателен вариант или проект на нормативен документ. Той допълни, че Министерството на образованието и науката заедно с училищата ще търсят баланс на професионалната подготовка и общообразователното обучение, така че да се постигне баланс между широкия спектър от компетентности и изискванията на пазара на труда. Подчертано бе, че практическата подготовка не се предвижда да се намалява.

От Асоциацията на професионалните гимназии по туризъм изразиха своите притеснения, че евентуално намаляване на часовете в професионалните профили би ощетило подготовката на учениците и подчертаха значението на специализираната насоченост за качеството на кадрите в туризма. Те заявиха своята готовност да участват в експертен разговор за търсене на балансирано решение, което да даде перспектива на гимназиите им и конкурентоспособност.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.