Обсъдиха възможностите за развитие на приключенски туризъм у нас

Глобалният пазар на туризма свързан с дивата природа бележи растеж и се очаква през тази година да достигне 380 милиона щатски долара. В този пазарен сегмент попадат наблюдения на бозайници и птици от укрития, фотолов, пешеходни и велопреходи сред природата, сафари и мн.др. Данните бяха представени по време на първото по рода си за нашата страна обучително теренно пътуване-семинар на тема "Възможности за диверсифициране на приходите за горите чрез развитие на специализирани форми на екологичен туризъм", което през тази седмица се проведе на територията на ДГС-Провадия. Организаторите от WWF България и лекторите неколкократно акцентираха върху това, че би било жалко България да не се възползва от тази възможност при условие, че страната ни се слави с биоразнообразието си и природните забележителности. 

По време на проявата участниците споделиха опита си от чужбина и страната за организиране на приключенски туризъм, изискванията към водачите, базата, условията за настаняване и др. Специално внимание беше обърнато на доходите, които носи екотуризмът и в частност фотографията на диви животни, като от ДЛС-Студен кладенец където от 10 години работи укритие за наблюдение на животни обявиха, че годишно 10-15% от печалбата им е от този тип туризъм. 

В семинара участваха близо 30 ловни експерти и лесовъди от териториалните поделения в страната, които проявяват интерес към построяване на укрития на територията на горските и ловни стопанства. 

Организаторите показаха на гостите си и действащи укрития в близост до Провадия построени от Светослав Цветанов, който от години се занимава с наблюдение и фотография на диви животни. Той обясни на участниците в проявата на какво място може да се построи укритие, какви са изискванията и как трябва да се стопанисва, за да се задоволят изискванията на клиентите. Цветанов показа и фотографии направени от неговите съоръжения. 

В края на семинара организаторите от WWF България отбелязаха, че това няма да е последната среща по темата и че са готови да помогнат на всички, които искат да добавят приключенския туризъм към дейностите в стопанството си. 

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.