Обявиха български винар с френска диплома за енолог на годината

След двегодишно прекъсване Съюзът на енолозите в България раздаде Годишните си отличия в четири категории – "Млад енолог", награда "Христо Дерменджиев", приз за цялостен принос във винарството и "Енолог на годината" за 2022 г. 

„Щастлив съм да ви посрещна отново на живо. Много предизвикателства стояха пред всички ни, но въпреки всичко не направихме компромис с качеството на продуктите, които създаваме. Вече 23 години нашата мисия е не само да продължаваме да изучаваме и популяризираме историята и традициите на българското винарство, дейността на българските енолози, да създаваме и поддържаме контакти със сродни организации в чужбина, но и да повишаваме културата на консумация на вино и спиртни напитки“, посочи в приветствието си председателят на УС на Съюза на енолозите в България инж. Станимир Стоянов. 

За 7-и пореден път бе присъден приз "Млад енолог", като знак на подкрепа за труда и усилията на навлизащите в професията млади винари. Наградата е израз на желанието за осъществяване на приемственост сред професионалистите в бранша. За "Млад енолог на 2022" бе обявен инж. Калоян Пенев, който вече 7 години работи в семейната винарна "Върбовка" заедно с майка си технолога инж. Светлана Пенева и сестра си Лора, която е ангажирана с маркетинга. „Благодаря от сърце на всички колеги, гласували ми доверие и ще се радвам да продължавам да се уча от професионалистите в бранша, които работят за качеството на напитките у нас и утвърждават винения бранд на България по света“, посочи Калоян Пенев. Макар и млад, създава великолепни лимитирани серии вина с местните сортове Тамянка, Гъмза, Рубин и Кайлъшки Мискет, които вече се радват на престижни отличия.

С приза "Христо Дерменджиев", който Съюза връчва за 23 поредна година, бе удостоен инж. Спас Русев, завършил с отличие специалността "Технология на виното и пивото" в УХТ. В семейното стопанство той отглежда 9 сорта грозде, разположени на 30 дка. Винарският му опит е обогатен и със знанията му по аграрна икономика от Аграрния университет в Пловдив.

По традиция членовете на Съюза на енолозите в България гласуват и определят кой ще вземе приза "Енолог на годината". 

"Номинациите се правят от няколко организации в нашия сектор и следва гласуване, като се отчитат както професионалните и личностни качества, така и вината, които колегата е създал през последните години", обясни инж. Станимир Стоянов. 

Тази година енолози от винарски изби от Поморие, Пловдив, Сакар, Велико Търново, Шумен и Свиленград се съревноваваха за престижните отличия – инж. Даниела Стаматова (ВИ "Тохун"), инж. Мариана Гълъбова (дестилерия "Сийуайнс Спирит"), инж. Мария Стоева (ВИ "Братанов"), инж. Димитър Димов (ВИ "Ялово"), инж. Мирослав Гинев (ВИ "Катаржина Естейт") и инж. Николай Кръстев (ВИ "Царев брод"). 

За носител на приза "Енолог на 2022 година" бе обявен инж. Димитър Димов. Той създава вина със собствен почерк у нас и в чужбина. Завършва УХТ, а след специализация във Франция получава френска национална диплома за енолог. Работил е във винарни в Лангедок, Шампан и Бордо, Нова Зеландия, както и за различни проекти в България. Професионалните му компетенции обхващат всички аспекти на винарството – от лозата до бутилката, включително винен маркетинг и развитие на винен туризъм. Основен приоритет в дейността му е запазване на старите местни сортове, както и биологичното лозарство.

„Благодаря за отличието и се надявам всички заедно да посрещаме новите предизвикателства пред производството на качествени вина“, каза при награждаването си инж. Димитър Димов. Отличието му бе връчено от миналогодишния носител на приза "Енолог на годината" Мадлена Кузманова от "Шато Копса". Инж. Димов получи плакет и бронзовия Дионисиев венец – символ на приза, изработен от скулптора Адриан Новаков, който се предава всяка година на най-добрия енолог от миналогодишния отличен.

За 3-та поредна година Съюзът на енолозите в България връчи награда за цялостен принос в българското винарство. Носител на този приз стана инж.  Марко Георгиев. 50-годишната му професионална дейност е свързана с модернизиране на винарската индустрия в България. Повече от 20 години като научен сътрудник в Института по винарска промишленост участва в разработването и внедряването на машини и инсталации за винарския сектор, а след това е известен като представител на чуждестранни производители на оборудване за бранша. Неслучайно в гилдията го определят като "човекът, който допринесе за осъвременяване на технологията за производство на вино у нас". 

"Заедно със Съюза на енолозите в България работим от години и вярвам, че ще продължим по новата магистърска програма под егидата на Международната организация по лозата и виното OIV – "Технология на виното и високоалкохолните напитки". Знаете, че по нея се обучават студенти само в l’Institut Agro Montpellier, Франция и UC Davis, САЩ", посочи в приветствието си към енолозите ректорът на Университета по хранителни технологии проф. Пламен Моллов. 

Членството в еврозоната ще даде силен тласък на българската икономика, като я направи по-стабилна, по-прозрачна и предвидима, по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. Това увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на среща с членове на организацията на ГЕРБ във варненския район "Приморски".

По думите му преминаването към еврото ще улесни ежедневните банкови операции, ще намали разходите по превалутиране, ще подобри условията за бизнес и ще повиши доверието на инвеститорите. Той акцентира, че България е в изгодна позиция, тъй като

ще приеме еврото по фиксирания курс от 1.95583 лв. за 1 евро – предимство, което страни като Италия и Гърция например не са имали при влизането си в еврозоната.

Радев изтъкна още, че опасенията за шоково поскъпване на стоките са неоснователни и опитът на държавите от еврозоната показва, че пазарът бързо се адаптира, а

първоначалните закръгляния на цените се изчистват в рамките на няколко месеца.  

Евродепутатът обърна специално внимание и на допълнителната сигурност, която еврозоната ще гарантира за банковия сектор. "Механизмите за надзор и контрол в еврозоната правят невъзможни сценарии като фалита на КТБ", отбеляза той. Според него представителите на сивата икономика, която все още заема значителен дял в страната ни, са сред най-яростните противници на еврозоната, тъй като с присъединяването ни укриваните пари трябва да излязат "на светло".

Емил Радев подчерта, че е важно България спешно да навакса с информационната кампания за приемане на еврото, тъй като целенасочено се разпространяват много фалшиви новини и не липсват опити да се саботира влизането ни в еврозоната.

"С редовно правителство и ясна посока страната ни се завръща на европейската сцена като предвидим и надежден партньор. Политическата стабилност е условие за нормално управление, но и ключов фактор за изпълнение на финансовите критерии по пътя ни към членството в еврозоната", каза още евродепутатът. Той изрази оптимизъм, че очакваният конвергентен доклад ще даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

В отговор на поставените въпроси за наложените от САЩ мита и отражението им върху глобалната търговия Емил Радев заяви, че ЕС има готовност за контрамерки, като припомни, че и при първия мандат на президента Доналд Тръмп Европа е била изправена пред подобни търговски напрежения. Евродепутатът отчете, че вече не липсват сигнали за смекчаване на митническите такси, като даде за пример освобождаването на смартфони, компютри и други електронни устройства от високите тарифи.

В рамките на срещата в "Приморски" бяха дискутирани и мерките за сигурност и за модернизиране на оръжейната индустрия в ЕС, ситуацията на Балканите, възможността магистрала "Черно море" да се реализира като част от стратегически за НАТО транспортен коридор и други теми от националния и европейския дневен ред.