Обявиха български винар с френска диплома за енолог на годината

След двегодишно прекъсване Съюзът на енолозите в България раздаде Годишните си отличия в четири категории – "Млад енолог", награда "Христо Дерменджиев", приз за цялостен принос във винарството и "Енолог на годината" за 2022 г. 

„Щастлив съм да ви посрещна отново на живо. Много предизвикателства стояха пред всички ни, но въпреки всичко не направихме компромис с качеството на продуктите, които създаваме. Вече 23 години нашата мисия е не само да продължаваме да изучаваме и популяризираме историята и традициите на българското винарство, дейността на българските енолози, да създаваме и поддържаме контакти със сродни организации в чужбина, но и да повишаваме културата на консумация на вино и спиртни напитки“, посочи в приветствието си председателят на УС на Съюза на енолозите в България инж. Станимир Стоянов. 

За 7-и пореден път бе присъден приз "Млад енолог", като знак на подкрепа за труда и усилията на навлизащите в професията млади винари. Наградата е израз на желанието за осъществяване на приемственост сред професионалистите в бранша. За "Млад енолог на 2022" бе обявен инж. Калоян Пенев, който вече 7 години работи в семейната винарна "Върбовка" заедно с майка си технолога инж. Светлана Пенева и сестра си Лора, която е ангажирана с маркетинга. „Благодаря от сърце на всички колеги, гласували ми доверие и ще се радвам да продължавам да се уча от професионалистите в бранша, които работят за качеството на напитките у нас и утвърждават винения бранд на България по света“, посочи Калоян Пенев. Макар и млад, създава великолепни лимитирани серии вина с местните сортове Тамянка, Гъмза, Рубин и Кайлъшки Мискет, които вече се радват на престижни отличия.

С приза "Христо Дерменджиев", който Съюза връчва за 23 поредна година, бе удостоен инж. Спас Русев, завършил с отличие специалността "Технология на виното и пивото" в УХТ. В семейното стопанство той отглежда 9 сорта грозде, разположени на 30 дка. Винарският му опит е обогатен и със знанията му по аграрна икономика от Аграрния университет в Пловдив.

По традиция членовете на Съюза на енолозите в България гласуват и определят кой ще вземе приза "Енолог на годината". 

"Номинациите се правят от няколко организации в нашия сектор и следва гласуване, като се отчитат както професионалните и личностни качества, така и вината, които колегата е създал през последните години", обясни инж. Станимир Стоянов. 

Тази година енолози от винарски изби от Поморие, Пловдив, Сакар, Велико Търново, Шумен и Свиленград се съревноваваха за престижните отличия – инж. Даниела Стаматова (ВИ "Тохун"), инж. Мариана Гълъбова (дестилерия "Сийуайнс Спирит"), инж. Мария Стоева (ВИ "Братанов"), инж. Димитър Димов (ВИ "Ялово"), инж. Мирослав Гинев (ВИ "Катаржина Естейт") и инж. Николай Кръстев (ВИ "Царев брод"). 

За носител на приза "Енолог на 2022 година" бе обявен инж. Димитър Димов. Той създава вина със собствен почерк у нас и в чужбина. Завършва УХТ, а след специализация във Франция получава френска национална диплома за енолог. Работил е във винарни в Лангедок, Шампан и Бордо, Нова Зеландия, както и за различни проекти в България. Професионалните му компетенции обхващат всички аспекти на винарството – от лозата до бутилката, включително винен маркетинг и развитие на винен туризъм. Основен приоритет в дейността му е запазване на старите местни сортове, както и биологичното лозарство.

„Благодаря за отличието и се надявам всички заедно да посрещаме новите предизвикателства пред производството на качествени вина“, каза при награждаването си инж. Димитър Димов. Отличието му бе връчено от миналогодишния носител на приза "Енолог на годината" Мадлена Кузманова от "Шато Копса". Инж. Димов получи плакет и бронзовия Дионисиев венец – символ на приза, изработен от скулптора Адриан Новаков, който се предава всяка година на най-добрия енолог от миналогодишния отличен.

За 3-та поредна година Съюзът на енолозите в България връчи награда за цялостен принос в българското винарство. Носител на този приз стана инж.  Марко Георгиев. 50-годишната му професионална дейност е свързана с модернизиране на винарската индустрия в България. Повече от 20 години като научен сътрудник в Института по винарска промишленост участва в разработването и внедряването на машини и инсталации за винарския сектор, а след това е известен като представител на чуждестранни производители на оборудване за бранша. Неслучайно в гилдията го определят като "човекът, който допринесе за осъвременяване на технологията за производство на вино у нас". 

"Заедно със Съюза на енолозите в България работим от години и вярвам, че ще продължим по новата магистърска програма под егидата на Международната организация по лозата и виното OIV – "Технология на виното и високоалкохолните напитки". Знаете, че по нея се обучават студенти само в l’Institut Agro Montpellier, Франция и UC Davis, САЩ", посочи в приветствието си към енолозите ректорът на Университета по хранителни технологии проф. Пламен Моллов. 

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.