Омбудсманът: Опасно е да се бърза със свободни цени на тока в средата на зимата!

"В проекта с промени на Закона за енергетиката не са защитени в достатъчна степен правата на гражданите и спорните текстове следва да бъдат преразгледани".

Това е категоричното становище на омбудсман Диана Ковачева, което тя изпрати до министъра на енергетиката Румен Радев във връзка с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. 

Диана Ковачева остро възрази срещу някои от предложените промени. Основното притеснение на проф. Ковачева е, че законопроектът предвижда първи стъпки за либерализацията на пазара на електроенергия за населението от 1 януари 2024 г., т.е. по средата на отоплителния сезон.

Припомняме, че в края на 2022 г. парламентът прие решение, с което се възлага на Министерския съвет да гарантира регулирани цени на тока за домакинствата поне до 1 януари 2026 г.  

„Смятам определената дата за прибързана и необмислена, тъй като може да доведе до непредвидими ситуации преди излизането на битовите клиенти на свободния пазар. Предвидената поетапност към либерализация на пазара на електрическа енергия не бива да започва по средата на зимния период, без нормативна уредба за въвеждане на механизъм за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата, които са в положение на енергийна бедност“, пише омбудсманът.

Според Диана Ковачева, ако се прекрати дейността на "Националната електрическа компания" (НЕК) като обществен доставчик от 1 януари 2024 г., както предвижда проектът, може да се окаже, че стотици хиляди домакинства, които се отопляват на ток, няма да могат да си плащат в срок задълженията, което е отчетено като възможност в оценката за въздействие.

На следващо място омбудсманът категорично възразява срещу фиксирането на минимален срок – една година, който гражданите са длъжни да подпишат с избрания търговец на ток.  

„Този срок е в полза на търговците на електрическа енергия, но не и на битовите клиенти, явява се пречка за смяна на доставчика и за конкуренцията на пазара“

Според проф. Ковачева фиксирането на срок за действие на договора в закона е вмешателство на държавата в свободното договаряне между страните.  От друга страна, Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС не поставя такова ограничително условие.

„Либерализацията на пазара на електрическа енергия на дребно не кореспондира със законодателни пречки за смяна на доставчика на ток, каквато е въвеждането на минимален срок на договора“, посочва омбудсманът.

Друг недостатък на проекта е, че предвижда критериите, условията и редът за определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия да бъдат определени в Наредба, приета от МС, за което обаче няма определен срок.

„Недопустимо е изготвянето на тази Наредба да се измества неясно кога в бъдещето“, посочва Диана Ковачева и подчертава, че предвиденият шестмесечен срок в проекта се отнася само за действащите подзаконови нормативни актове, но не и за новата наредба.

Друг проблем, във връзка с държавната подкрепа за хората в положение на енергийна бедност, е дефинирането на понятието "домакинство/а" – като „лице или повече лица, които живеят и са регистрирани в едно жилище или част от жилище, имат общ бюджет и общи разходи за потребление на енергия /и общи разходи за задоволяване на други потребности/“. Според Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на гражданите е по постоянен и по настоящ адрес, като не е задължително те да съвпадат. В Проекта не е уточнено коя адресна регистрация се има предвид.

Проф. Ковачева обръща внимание, че в Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 година е въведено и понятието „обичайно местопребиваване“, като в чл. 4 са посочени и конкретни случаи за прилагането му.

„Смятам също, че така дефинирано, понятието „домакинство“ не отразява многообразието от възможности, които животът представя и опасенията ми са, че като последица граждани ще бъдат ощетени или най-малкото няма да бъде представено реалното състояние“

Тя посочва също, че в Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 г. е въведено и понятието „обичайно местопребиваване“, като в чл. 4 са посочени и конкретни случаи за прилагането му.

Омбудсманът категорично възразява и срещу намерението на битовите клиенти да се начислява „такса за прекратяване на договор“ и „такса при смяна“.

„Няма основание за начисляване на такса при прекратяване на срочен договор с изтичане на срока му. Още повече, че в договорите за доставка на електрическа енергия следва да бъдат предвидени неустойки при неспазване на договорените условия“, пише проф. Диана Ковачева.

Тя е против да се начислява и такса смяна, тъй като съгласно чл. 12, т. 2 от Директивата: „Държавите членки гарантират, че поне на битовите клиенти и малките предприятия не се налагат такси при смяна.“

Омбудсманът смята за съществен пропуск в проекта, че не е транспониран член 14 от Директивата „Инструменти за сравняване“ на офертите на доставчиците на ток, включително оферти за договори с динамична цена на електроенергията. По този начин не е гарантирано чрез закона правото на битовите потребители на достъп до точна, актуална и безплатна информация за офертите и инструментите, които  ще се предлагат  на електроенергийния пазар на дребно.

По повод предложените изменения на действащата забрана за демонтаж на радиаторите в жилищата, омбудсманът предлага тази забрана да отпадне изцяло, тъй като и в момента е неработеща.

Диана Ковачева отбелязва като пропуск и че в проекта не намира своето решение проблемът със справедливо определяне в ЗЕ на количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за отопление.

„В заключение, считам за необходимо да отбележа, че Мотивите към ЗИД на ЗЕ не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, съгласно който:

„Мотивите, съответно докладът, съдържат:

1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.“

От Мотивите не става ясно какви финансови средства ще са необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати – като например намаление на цените на електрическа енергия при ефективна конкуренция.

Трайна е съдебната практика, че неизпълнението на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА е съществено нарушение на процедурата по изработване на проекта на нормативния акт и е достатъчно основание за отмяна.

В частичната предварителна оценка за въздействие на Проекта няма представена информация относно изискванията на чл. 16 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка за въздействие за битовите потребители на електрическа енергия, относно:

• представяне на резултатите от сравняване на вариантите за действие и техните потенциални въздействия по критериите ефективност, ефикасност и съгласуваност /чл. 16, ал. 6/;
• информация дали административната тежест за физическите лица ще се увеличи или ще се намали при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 8/;
• информация дали ще се създават нови регулаторни режими, или дали се засягат съществуващи режими и услуги при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 9/;
• информация дали се създават нови регистри при предприемане на действия по изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 10/;
• информация за потенциалните рискове (ценови, финансови, социални и икономически последици върху бюджетите на домакинствата, информираност на потребителите, правна несигурност,  сигурност на доставките на електрическа енергия и др.) при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 12/.

С оглед на изложеното изразявам становище, че с Проекта не са защитени в достатъчна степен правата на гражданите и спорните текстове следва да бъдат преразгледани“, заключва общественият защитник."

"Туризмът е от първостепенно значение за страната. Той създава работни места там, където другите икономики не могат". Това заяви министър Мирослав Боршош в Разлог по време на конференцията "Бъдещето на туризма в България и Европа – имидж, иновации и развитие", организирана от Министерството на туризма и евродепутата Андрей Новаков. В събитието взеха участие представители от Европейския парламент, национални институции, местната власт, туристическия бизнес и експертната общност, сред които евродепутатите Николина Бърняц и Андрей Новаков – активни членове на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП, Георги Динев – областен управител на Благоевград, Красимир Герчев – кмет на гр. Разлог, Десислав Тасков – председател на комисията по туризъм, Кирил Добрев – председател на комисията по транспорт в парламента.

В дискусията се включиха и водещи представители на сектора, сред които д-р Сийка Кацарова от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и д-р Полина Карастоянова от Националния борд по туризъм.

Форумът постави акцент върху необходимостта от изграждане на устойчива туристическа екосистема чрез стратегическо партньорство между европейските институции, българската държава, местната власт и бранша. "Променихме начина, по който представяме България като туристическа дестинация като поставихме фокуса върху качеството и устойчивостта на българския туристически продукт в отделните региони. Наши основни партньори са хората по места, активните кметове, които търсят възможности за развитие на местната икономика". С тези думи министърът на туризма откри форума.

Евродепутатът Андрей Новаков приветства всички участници в една от най-значимите конференции, посветени на туризма днес и заяви, че има политическа воля и стратегия за развитие на сектора в България като част от еврозоната. От своя страна  Николина Бърняц благодари на министъра на туризма и на Андрей Новаков за възможността отново да посети нашата красива страна. Тя подчерта изключителната важност на стабилността в държавата, не само, но особено за развитието на туризма и сподели опита на своята страна, като част от еврозоната, в разработването на стратегии за туризма, работа  с регионите, преминаване през кризи и предизвикателства.

В рамките на конференцията министър Мирослав Боршош обяви, че се работи и по стратегията за развитие на националните курорти, техния статут, включително върху законодателни промени, за да могат тези курорти да привличат по-големи инвестиции и в инфраструктура и свързаност – въздушна и сухоземна.

Министърът на туризма обърна специално внимание на представителите от Професионалната гимназия по туризъм и Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Разлог, които, по думите му, са смисълът на всички тези съвместни усилия, насочени към гарантирането на тяхното успешно професионално бъдеще в България.

Всички участници в конференцията откроиха ползите от приемането на България в еврозоната, което е не само икономически процес – това е възможност за изграждане на нова идентичност на страната ни в европейски и глобален контекст, която носи повече сигурност, стабилност, гъвкавост и повече инвестиции в България. Министърът подчерта, че ефективното управление на туризма в тази нова реалност ще изисква съгласувани усилия за постигане на приобщаващо и регионално балансирано развитие, допълнителна бюджетна рамка, както и изграждане на механизми за справяне с кризи и по-добра свързаност между държавите.

Конференцията продължи с два дискусионни панела, по време на които бяха поставени редица актуални въпроси и бяха обсъдени, както проблемите, така и успехите в сектор туризъм. Министърът изтъкна още веднъж, че сътрудничеството с местната власт е ключов фактор за устойчивото развитие на сектора. "Бъдещето на туризма в България и Европа е споделена отговорност. Конференцията днес показа, че това е възможно, събирайки на едно място представители на всички тези звена на управлението. Зад думите, които се казаха тук, виждате колко много работа е свършена за краткото време от началото на управлението на това правителство. Това е пълна отдаденост на работата с визия и прилагане на решения", заяви в заключение министър Мирослав Боршош.