Оранжев и жълт код за бури и градушки на 14 юни

Националният институт по метеорология и хидрология алармира за влошаване на климатичната обстановка през следващото денонощие. Оранжев и жълт код е обявен за по-голямата част от страната за 14 юни В цяла Източна България предупреждението е от втора степен. Очакват се интензивни и значителни по количество валежи с развитие на гръмотевични бури.

Ще има условия и за градушки.

Количества на валежа за денонощието ще са 20-35 mm, в отделни райони ще достигнат до 50-60 mm. В Централна България ще бъде в сила жълт код. Очакваното количество на валежите там е 20-35 mm.

Често рязката промяна във времето е придружена с бурни пориви на вятъра. Тези климатични явления оказват сериозно влияние върху съоръженията за доставка на електроенергия и най-вече върху въздушните електропроводи. ЕРП Север призовава своите клиенти към максимална предпазливост в случай на разразяване на буря или друга природна стихия с цел предотвратяването на злополуки с електрически ток. С оглед своята специфична дейност компанията предоставя полезни и практични съвети за сигурност при възникване на подобни ситуации.

В случай че попаднете в район, в който вилнее буря, стойте максимално отдалечени от проводници, електрически стълбове, трафопостове и други съоръжения, които са част от електроразпределителната мрежа.

Ако забележите скъсан проводник, не се доближавайте до него на по-малко от 10 метра и предприемете мерки да предотвратите достъпа на трети лица до зоната на опасност. Свържете се своевременно с Електроразпределение Север на денонощния телефон 0700 161 61 или на на-ционалния спешен телефон 112.

Не стъпвайте боси в близост до електрически проводник. Ако в интерес на безопасността за обществеността се налага проводникът да бъде преместен и не е възможно да се изчака пристигането на специализираните екипи е необходимо това да се направи с повишено внимание, като се използва пластмасов или напълно сух дървен предмет с дължина не по-малка от 2 метра.

Не докосвайте метални конструкции, огради, парапети и други метални заграждения.

Ако сте у дома по време на разразила се гръмотевична буря, е препоръчително да изключите от контакта електрическите уреди, които най-много се влияят от външно пренапрежение – телевизор, компютър, климатик.

Повишеното внимание и спазването на правилата за безопасност ще предотврати злополуки, при които има риск да загинат или да бъдат ранени хора, но и ще спести времето без електрозахранване на клиентите. Електроразпределение Север отново призовава всички компании, които притежават високогабаритна техника, да спазват стриктно правилата за безопасност и да работят с повишено внимание в близост до електропроводни линии.

При възникване на кризисни ситуации, свързани с разразили се бури и влошаване на климатичната обстановка, клиентите следва да имат предвид, че е възможно да срещнат затруднения при свързването с денонощния телефонен център на ЕРП Север. В случай на прекомерно натоварване на телефонните линии, компанията има готовност за предоставяне на допълнителен телефон за подаване на сигнали за аварии. Информация за актуалната обстановка по електроразпределителната мрежа ще бъде публикувана регулярно на сайта на ЕРП Север.

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.