Отчитат ръст от 20% в записванията на немски туристи за ваканция в България

Германските туристи ударно ще се завърнат по Българското Черноморие през летния сезон на 2025 г. През последните години имаше сериозен отлив заради липсата на полети до Варна и Бургас, войната в Украйна и повишените цени у нас.

Записванията към момента показват ръст от около 20% спрямо миналата година.

Това обяви за TravelNews председателят на Асоциацията на инкаминг агенциите (AIA) Иван Грошев. Според него интересът от една страна е заради увеличената реклама на българския туризъм на германския пазар. От друга пускането на чартърни полети до летищата в Бургас и Варна по общата програма на SunExpress – съвместно дружество между Lufthansa и Turkish Airlines, и българската авиокомпания Electra Airways, насочена към свързването на ключови германски градове с Българското Черноморие. Грошев се надява Министерството на туризма да продължи да организира събитието "Изживей България" (Erlebe Bulgarien), което се провежда в Златни пясъци от 11 до 15 юни, и посреща над 200 туроператори, агенти и журналисти от немскоговорящите пазари.

"Противно на нашите общи възприятия, България все още не е позната в мащаба, който ние искаме на германския пазар. Тя се продава основно чрез препоръката на пътнически агенции, а не онлайн през интернет и резервационните платформи", каза Иван Грошев.

Затова България има нужда от още по-добре обмислена, стратегическа комуникационна политика по отношение на туризма. 

При германския туроператор Alltours ръстът на записванията за България е 41.5% за летния сезон, заяви Венцислав Танчев, представител на концерна у нас и управител на "Сънтурс". Той подчерта, че страната ни все още не се е върнала на нивата от 2018 г., когато са дошли най-много туристи от Германия по Черноморието ни. "Едва сме на 50% от тогава, но вървим нагоре. Все още не сме влезли в топ 10 на предпочитаните дестинации в Германия, докато преди пандемията сме били част от водещите страни", коментира Танчев.

Германският туроператор DER Touristik, който води най-много туристи по Българското Черноморие, отчита ръст от 25% в записванията за летния сезон, обяви Калин Сутев, представител на концерна, управител на "Дестинейшън Туристик Сървисис". Той обясни пред TravelNews, че интересът към т. нар. крила на сезона е слаб и трябва усилена реклама на германския пазар. Туроператорът водеше най-много германски туристи у нас преди пандемията – над 150 000 човека, но нивата няма да се възстановят и тази година.

Илия Илиев, управител на SLR holiday service и представител на германския туроператор Schauinsland Reisen, заяви наскоро, че отчитат почти 50% ръст на записванията. "Сезонът ще бъде добър и сме оптимистично настроени", коментира той. Илиев подчерта, че са доволни от планираните чартърни полети от Германия до Варна и Бургас през този сезон и през следващите години, тъй като през последните години липсваха авиокомпании, които оперират. Според Илиев засега се очертава проблем, че все още е слаб интересът от германците към началото на летния сезон - месеците май и юни. Докато преди пандемията те започваха да идват от края на април, а някои дори още в края на март, и оставаха до октомври.

"Германия остава стратегически партньор на България в туризма. Нашето послание е ясно – България е модерна, достъпна и все по-разпознаваема дестинация, отворена за партньорства целогодишно. Вярвам, че с иновации, по-добра свързаност и целенасочени послания към публиката можем да постигнем устойчив ръст във всички сезони", заяви министърът на туризма Мирослав Боршош по време на откриването на форума "Изживей България", насочен към немскоезичния пазар. 

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.