Отиде си Гинка Станчева

Съюзът на артистите в България съобщава, че днес ни е напуснала една от най-обичаните български актриси - Гинка Станчева.

Родена е на 15 юни 1932 г. в София. През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Кариерата си като актриса започва в Драматичния театър в Благоевград, където работи до 1958 година. От 1958 до 1992 г. играе на сцената на Народния театър на младежта. От 1993 до 1998 г. работи в частен театър "Барбуков", гастролира в общински театър "Възраждане", Театър 199 и в театри извън София. Има участия в различни радио- и телевизионни театри. 

Голямата си популярност Гинка Станчева печели през 1957 година с участието си във филма "Земя" на режисьора Захари Жандов, който е първият български филм, спечелил право за участие в конкурсната програма на фестивала в Кан. Актрисата се снима в 19 филма, по-значимите сред които са "Любимец 13", "Специалист по всичко" и "Нощем с белите коне", както и първата българска сапунена опера "Семейство Калинкови".

През 80-те години на двадесети век участва в дублажите на Българската телевизия (Първа програма) на популярния испански сериал "Синьо лято", където озвучава Беа, както и на американския сериал "Малка къща в прерията".

През 2002 г. е наградена с орден "Стара планина" за изключителни приноси към българската култура и по повод 70 години от рождението ѝ.

Пано, посветено на Гинка Станчева е поставено на Стената на славата пред Театър 199.

Членството в еврозоната ще даде силен тласък на българската икономика, като я направи по-стабилна, по-прозрачна и предвидима, по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. Това увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на среща с членове на организацията на ГЕРБ във варненския район "Приморски".

По думите му преминаването към еврото ще улесни ежедневните банкови операции, ще намали разходите по превалутиране, ще подобри условията за бизнес и ще повиши доверието на инвеститорите. Той акцентира, че България е в изгодна позиция, тъй като

ще приеме еврото по фиксирания курс от 1.95583 лв. за 1 евро – предимство, което страни като Италия и Гърция например не са имали при влизането си в еврозоната.

Радев изтъкна още, че опасенията за шоково поскъпване на стоките са неоснователни и опитът на държавите от еврозоната показва, че пазарът бързо се адаптира, а

първоначалните закръгляния на цените се изчистват в рамките на няколко месеца.  

Евродепутатът обърна специално внимание и на допълнителната сигурност, която еврозоната ще гарантира за банковия сектор. "Механизмите за надзор и контрол в еврозоната правят невъзможни сценарии като фалита на КТБ", отбеляза той. Според него представителите на сивата икономика, която все още заема значителен дял в страната ни, са сред най-яростните противници на еврозоната, тъй като с присъединяването ни укриваните пари трябва да излязат "на светло".

Емил Радев подчерта, че е важно България спешно да навакса с информационната кампания за приемане на еврото, тъй като целенасочено се разпространяват много фалшиви новини и не липсват опити да се саботира влизането ни в еврозоната.

"С редовно правителство и ясна посока страната ни се завръща на европейската сцена като предвидим и надежден партньор. Политическата стабилност е условие за нормално управление, но и ключов фактор за изпълнение на финансовите критерии по пътя ни към членството в еврозоната", каза още евродепутатът. Той изрази оптимизъм, че очакваният конвергентен доклад ще даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

В отговор на поставените въпроси за наложените от САЩ мита и отражението им върху глобалната търговия Емил Радев заяви, че ЕС има готовност за контрамерки, като припомни, че и при първия мандат на президента Доналд Тръмп Европа е била изправена пред подобни търговски напрежения. Евродепутатът отчете, че вече не липсват сигнали за смекчаване на митническите такси, като даде за пример освобождаването на смартфони, компютри и други електронни устройства от високите тарифи.

В рамките на срещата в "Приморски" бяха дискутирани и мерките за сигурност и за модернизиране на оръжейната индустрия в ЕС, ситуацията на Балканите, възможността магистрала "Черно море" да се реализира като част от стратегически за НАТО транспортен коридор и други теми от националния и европейския дневен ред.