Отиде си Гинка Станчева

Съюзът на артистите в България съобщава, че днес ни е напуснала една от най-обичаните български актриси - Гинка Станчева.

Родена е на 15 юни 1932 г. в София. През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Кариерата си като актриса започва в Драматичния театър в Благоевград, където работи до 1958 година. От 1958 до 1992 г. играе на сцената на Народния театър на младежта. От 1993 до 1998 г. работи в частен театър "Барбуков", гастролира в общински театър "Възраждане", Театър 199 и в театри извън София. Има участия в различни радио- и телевизионни театри. 

Голямата си популярност Гинка Станчева печели през 1957 година с участието си във филма "Земя" на режисьора Захари Жандов, който е първият български филм, спечелил право за участие в конкурсната програма на фестивала в Кан. Актрисата се снима в 19 филма, по-значимите сред които са "Любимец 13", "Специалист по всичко" и "Нощем с белите коне", както и първата българска сапунена опера "Семейство Калинкови".

През 80-те години на двадесети век участва в дублажите на Българската телевизия (Първа програма) на популярния испански сериал "Синьо лято", където озвучава Беа, както и на американския сериал "Малка къща в прерията".

През 2002 г. е наградена с орден "Стара планина" за изключителни приноси към българската култура и по повод 70 години от рождението ѝ.

Пано, посветено на Гинка Станчева е поставено на Стената на славата пред Театър 199.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.