Отиде си Гинка Станчева

Съюзът на артистите в България съобщава, че днес ни е напуснала една от най-обичаните български актриси - Гинка Станчева.

Родена е на 15 юни 1932 г. в София. През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Кариерата си като актриса започва в Драматичния театър в Благоевград, където работи до 1958 година. От 1958 до 1992 г. играе на сцената на Народния театър на младежта. От 1993 до 1998 г. работи в частен театър "Барбуков", гастролира в общински театър "Възраждане", Театър 199 и в театри извън София. Има участия в различни радио- и телевизионни театри. 

Голямата си популярност Гинка Станчева печели през 1957 година с участието си във филма "Земя" на режисьора Захари Жандов, който е първият български филм, спечелил право за участие в конкурсната програма на фестивала в Кан. Актрисата се снима в 19 филма, по-значимите сред които са "Любимец 13", "Специалист по всичко" и "Нощем с белите коне", както и първата българска сапунена опера "Семейство Калинкови".

През 80-те години на двадесети век участва в дублажите на Българската телевизия (Първа програма) на популярния испански сериал "Синьо лято", където озвучава Беа, както и на американския сериал "Малка къща в прерията".

През 2002 г. е наградена с орден "Стара планина" за изключителни приноси към българската култура и по повод 70 години от рождението ѝ.

Пано, посветено на Гинка Станчева е поставено на Стената на славата пред Театър 199.

Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и заместник министър-председателят и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски подписаха Споразумение за изграждане на железопътния тунел под Деве баир, който ще осигури физическата връзка между двете държави по оста София – Скопие.

Събитието се състоя в присъствието на посланиците на държавите от ЕС и НАТО, които пътуваха до Гюешево с влака “Корона експрес” заедно с българската правителствена делегация.

Вицепремиерът Караджов подчерта, че днешният ден „връща към живот повече от вековна идея – железопътната връзка между София и Скопие“, чиито първи проекти датират още от 1897 година.

Той припомни, че през 1942 г. линията достига до Гюешево, но остава прекъсната заради войните и политическите разделения, а “днес България и Северна Македония имат отговорността да завършат започнатото”.

Министър Караджов обясни, че железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия, а в България остава да бъде построен само последният 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

„България поема най-големия дял от трасето – както в километри, така и в инвестиции. И го правим, защото тази линия е стратегическа за региона, за Европейския съюз и за НАТО“, заяви Караджов.

Той напомни, че железницата по тази ос е част от транспортната сигурност на Югоизточна Европа и от свързаността на Алианса по югоизточния му фланг.

По време на събитието министър Караджов подчерта необходимостта двете държави да работят с уважение и взаимно доверие. Гара Гюешево, най-западната и най-високата гара в България беше определена от Караджов като „място, откъдето България гледа на запад с надежда, но и с очакване“. И допълни, че “хората ще ни съдят не по думите, а по делата. По това дали заедно ще завършим започнатото.“

Подписването на споразумението за тунела под Деве баир е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор № 8, който трябва да подсигури връзката между Черно море и Адриатика, и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион.

Това е пътят, който двете държави трябва да извървят заедно в посока Западна Европа, изтъкна министър Гроздан Караджов.