Отличиха кметовете на Белослав и Дългопол в конкурса "Кмет на годината"

На тържествена церемония бяха връчени отличията "Кмет на годината" за мандат 2019-2023. Националният конкурс се огранизира от Kmeta.bg за 11 поредна година. Големите награди бяха присъдени на кметовете на Стара Загора Живко Тодоров (за голяма община), на Родопи Павел Михайлов (за средна община) и на Сливница Васко Стоилков (за малка община). С призовете "Кмет на гражданите", излъчени по традиция след оспорван вот, бяха отличени кметовете на Белослав инж. Деян Иванов (за малка община), на Несебър Николай Димитров (за средна община) и на Ямбол Валентин Ревански (за голяма община). 

Отличията "Кмет на годината" се присъждат след онлайн гласуване, протекло на платформата Kmetnagodinata.bg от 1 до 14 септември, в което имаха право да участват всички български граждани. Близо 140 000 души дадоха своя вот и избраха победителите, които в настоящото издание на класацията кметовете трябваше да бъдат оценявани за работата си през целия мандат от 2019 г. до 2023 г. – традиционно в година на избори за местна власт оценката на хората обхваща изтеклите 4 години.

В надпреварата участваха 261 кметове на общини в страната, с изключение на кметовете на Разлог, Якоруда, Нова Загора и Никола Козлево, тъй като те не са заемали поста през целия четиригодишен мандат.

Освен големите награди "Кмет на годината" и "Кмет на гражданите" за мандат 2019-2023 бяха присъдени отличия в още няколко категории.

В технологичната категория "Смарт Сити" отличията бяха връчени на при кметовете на Козлодуй инж. Маринела Николова (за малка община), на Червен бряг д-р Цветан Димитров (за средна община) и на Бургас Димитър Николов (за голяма община).

Призовете за "Зелена община" отидоха при кметовете на Стражица Йордан Цонев (малка община), Троян Донка Михайлова (средна община) и Габрово Таня Христова (голяма община).

В оспорваната категория "Градска среда" най-висок вот получиха кметовете на Белослав инж. Деян Иванов (малка община), Раковски – Павел Гуджеров (средна община) и Ямбол – Валентин Ревански (голяма община).

Отличията в категорията "Туризъм и култура" заслужиха кметовете на Дългопол Георги Георгиев (малка община), на Смолян Николай Мелемов (средна община) и на Казанлък Галина Стоянова (голяма община).

В категория "Спорт и младежки политики" призьори са кметовете на Козлодуй инж. Маринела Николова (малка община), на Родопи Павел Михайлов (средна община) и на Враца – Калин Каменов (голяма община).

По традиция бяха връчени и няколко специални награди. Създателят и директор на Kmeta.bg и "Кмет на годината" Боян Томов отличи хората от първа линия в местната власт – кмета на район Искър в Столична община Даниела Райчева – за развитие на масовия спорт в периферните райони на София, както и заместник-кмета с ресор "Спорт, младежки дейности и социална политика" на Пловдив Георги Титюков за успешно реализираните социални проекти в общината.

Андрей Арнаудов от Bulgaria Wants You връчи също превърнал се в традиционен приз за демографска политика и усилията за привличане на млади хора обратно в България на кмета на Стара Загора Живко Тодоров.

Специална награда получи и кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя бе отличена от Организация на евреите в България Шалом и Американския еврейски комитет за значими усилия в борбата срещу проявите на антисемитизъм, ксенофобия, хомофобия и език на омразата. Отличието връчиха председателите на двете организации – Виктор Меламед и проф. Александър Оскар.

Музикални гости на церемонията "Кмет на годината" бяха Владо Михайлов и REWIND.

https://kmetnagodinata.bg/

https://www.facebook.com/photo?fbid=340942441614743&set=pcb.340942531614734

https://www.facebook.com/beloslavmunicipality/posts/pfbid0WjYLv3sD1kxGsZHH57G524mEkqR9mYWuKHrNkh4zdtnfmGY6FBeV4VxJWJLFGFA5l

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.