Отличиха кметовете на Белослав и Дългопол в конкурса "Кмет на годината"

На тържествена церемония бяха връчени отличията "Кмет на годината" за мандат 2019-2023. Националният конкурс се огранизира от Kmeta.bg за 11 поредна година. Големите награди бяха присъдени на кметовете на Стара Загора Живко Тодоров (за голяма община), на Родопи Павел Михайлов (за средна община) и на Сливница Васко Стоилков (за малка община). С призовете "Кмет на гражданите", излъчени по традиция след оспорван вот, бяха отличени кметовете на Белослав инж. Деян Иванов (за малка община), на Несебър Николай Димитров (за средна община) и на Ямбол Валентин Ревански (за голяма община). 

Отличията "Кмет на годината" се присъждат след онлайн гласуване, протекло на платформата Kmetnagodinata.bg от 1 до 14 септември, в което имаха право да участват всички български граждани. Близо 140 000 души дадоха своя вот и избраха победителите, които в настоящото издание на класацията кметовете трябваше да бъдат оценявани за работата си през целия мандат от 2019 г. до 2023 г. – традиционно в година на избори за местна власт оценката на хората обхваща изтеклите 4 години.

В надпреварата участваха 261 кметове на общини в страната, с изключение на кметовете на Разлог, Якоруда, Нова Загора и Никола Козлево, тъй като те не са заемали поста през целия четиригодишен мандат.

Освен големите награди "Кмет на годината" и "Кмет на гражданите" за мандат 2019-2023 бяха присъдени отличия в още няколко категории.

В технологичната категория "Смарт Сити" отличията бяха връчени на при кметовете на Козлодуй инж. Маринела Николова (за малка община), на Червен бряг д-р Цветан Димитров (за средна община) и на Бургас Димитър Николов (за голяма община).

Призовете за "Зелена община" отидоха при кметовете на Стражица Йордан Цонев (малка община), Троян Донка Михайлова (средна община) и Габрово Таня Христова (голяма община).

В оспорваната категория "Градска среда" най-висок вот получиха кметовете на Белослав инж. Деян Иванов (малка община), Раковски – Павел Гуджеров (средна община) и Ямбол – Валентин Ревански (голяма община).

Отличията в категорията "Туризъм и култура" заслужиха кметовете на Дългопол Георги Георгиев (малка община), на Смолян Николай Мелемов (средна община) и на Казанлък Галина Стоянова (голяма община).

В категория "Спорт и младежки политики" призьори са кметовете на Козлодуй инж. Маринела Николова (малка община), на Родопи Павел Михайлов (средна община) и на Враца – Калин Каменов (голяма община).

По традиция бяха връчени и няколко специални награди. Създателят и директор на Kmeta.bg и "Кмет на годината" Боян Томов отличи хората от първа линия в местната власт – кмета на район Искър в Столична община Даниела Райчева – за развитие на масовия спорт в периферните райони на София, както и заместник-кмета с ресор "Спорт, младежки дейности и социална политика" на Пловдив Георги Титюков за успешно реализираните социални проекти в общината.

Андрей Арнаудов от Bulgaria Wants You връчи също превърнал се в традиционен приз за демографска политика и усилията за привличане на млади хора обратно в България на кмета на Стара Загора Живко Тодоров.

Специална награда получи и кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя бе отличена от Организация на евреите в България Шалом и Американския еврейски комитет за значими усилия в борбата срещу проявите на антисемитизъм, ксенофобия, хомофобия и език на омразата. Отличието връчиха председателите на двете организации – Виктор Меламед и проф. Александър Оскар.

Музикални гости на церемонията "Кмет на годината" бяха Владо Михайлов и REWIND.

https://kmetnagodinata.bg/

https://www.facebook.com/photo?fbid=340942441614743&set=pcb.340942531614734

https://www.facebook.com/beloslavmunicipality/posts/pfbid0WjYLv3sD1kxGsZHH57G524mEkqR9mYWuKHrNkh4zdtnfmGY6FBeV4VxJWJLFGFA5l

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.