Отличиха кметовете на Белослав и Дългопол в конкурса "Кмет на годината"

На тържествена церемония бяха връчени отличията "Кмет на годината" за мандат 2019-2023. Националният конкурс се огранизира от Kmeta.bg за 11 поредна година. Големите награди бяха присъдени на кметовете на Стара Загора Живко Тодоров (за голяма община), на Родопи Павел Михайлов (за средна община) и на Сливница Васко Стоилков (за малка община). С призовете "Кмет на гражданите", излъчени по традиция след оспорван вот, бяха отличени кметовете на Белослав инж. Деян Иванов (за малка община), на Несебър Николай Димитров (за средна община) и на Ямбол Валентин Ревански (за голяма община). 

Отличията "Кмет на годината" се присъждат след онлайн гласуване, протекло на платформата Kmetnagodinata.bg от 1 до 14 септември, в което имаха право да участват всички български граждани. Близо 140 000 души дадоха своя вот и избраха победителите, които в настоящото издание на класацията кметовете трябваше да бъдат оценявани за работата си през целия мандат от 2019 г. до 2023 г. – традиционно в година на избори за местна власт оценката на хората обхваща изтеклите 4 години.

В надпреварата участваха 261 кметове на общини в страната, с изключение на кметовете на Разлог, Якоруда, Нова Загора и Никола Козлево, тъй като те не са заемали поста през целия четиригодишен мандат.

Освен големите награди "Кмет на годината" и "Кмет на гражданите" за мандат 2019-2023 бяха присъдени отличия в още няколко категории.

В технологичната категория "Смарт Сити" отличията бяха връчени на при кметовете на Козлодуй инж. Маринела Николова (за малка община), на Червен бряг д-р Цветан Димитров (за средна община) и на Бургас Димитър Николов (за голяма община).

Призовете за "Зелена община" отидоха при кметовете на Стражица Йордан Цонев (малка община), Троян Донка Михайлова (средна община) и Габрово Таня Христова (голяма община).

В оспорваната категория "Градска среда" най-висок вот получиха кметовете на Белослав инж. Деян Иванов (малка община), Раковски – Павел Гуджеров (средна община) и Ямбол – Валентин Ревански (голяма община).

Отличията в категорията "Туризъм и култура" заслужиха кметовете на Дългопол Георги Георгиев (малка община), на Смолян Николай Мелемов (средна община) и на Казанлък Галина Стоянова (голяма община).

В категория "Спорт и младежки политики" призьори са кметовете на Козлодуй инж. Маринела Николова (малка община), на Родопи Павел Михайлов (средна община) и на Враца – Калин Каменов (голяма община).

По традиция бяха връчени и няколко специални награди. Създателят и директор на Kmeta.bg и "Кмет на годината" Боян Томов отличи хората от първа линия в местната власт – кмета на район Искър в Столична община Даниела Райчева – за развитие на масовия спорт в периферните райони на София, както и заместник-кмета с ресор "Спорт, младежки дейности и социална политика" на Пловдив Георги Титюков за успешно реализираните социални проекти в общината.

Андрей Арнаудов от Bulgaria Wants You връчи също превърнал се в традиционен приз за демографска политика и усилията за привличане на млади хора обратно в България на кмета на Стара Загора Живко Тодоров.

Специална награда получи и кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя бе отличена от Организация на евреите в България Шалом и Американския еврейски комитет за значими усилия в борбата срещу проявите на антисемитизъм, ксенофобия, хомофобия и език на омразата. Отличието връчиха председателите на двете организации – Виктор Меламед и проф. Александър Оскар.

Музикални гости на церемонията "Кмет на годината" бяха Владо Михайлов и REWIND.

https://kmetnagodinata.bg/

https://www.facebook.com/photo?fbid=340942441614743&set=pcb.340942531614734

https://www.facebook.com/beloslavmunicipality/posts/pfbid0WjYLv3sD1kxGsZHH57G524mEkqR9mYWuKHrNkh4zdtnfmGY6FBeV4VxJWJLFGFA5l

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.