Планират директна жп връзка между Варна и Букурещ за летния сезон

Директна връзка по направлението Варна - Горна Оряховица - Букурещ - Горна Оряховица - Варна планират от БДЖ за летния сезон на 2023 година. Това обявиха от държавния оператор за железопътни превози в представянето на новия график за движение на влаковете, който влезе в сила от 11 декември.

В актуалното разписание е предвидено движението и на 14 международни бързи влака, като 2 от тях ще се движат само през летния сезон. Запазва се всекидневното движение на влаковете между България и Турция с нощния влак по маршрут София - Халкали - София, както и директните вагони между Букурещ и Халкали, влаковете между България и Сърбия с пътуване между София и първия граничен град Димитровград на територията на Сърбия, както и влаковете между България и Румъния чрез международната връзка по направлението София - Букурещ със сутрешния влак София - Варна с директни вагони за Русе и следобедния влак Русе - София с връзка в гара Русе за и от Букурещ. 

След проявения интерес към сезонните влакове през тази година и за следващия летен сезон е планирано да се движат нощни влакове между София и Бургас през Подбалканската железопътна линия, както и между Горна Оряховица и Бургас с директни вагони от София, Плевен и Русе с връзка за пътуващите от Видин и Враца за Бургас и в обратното направление.

В повечето региони на страната, където е осигурено оптимално целогодишно обслужване, настоящото положение се запазва и в разписанието за 2023-та. В новия График са гарантирани пове удобни връзки между влаковете с възможности за пътуване между повече населени места, уверяват от БДЖ.

През следващата година ще се запази обемът на превозите, заложен в сключения договор с държавата за извършване на обществени превозни услуги. Превозът на пътници ще се извършва с общо 575 влака, от които: 86 бързи влака (6 от тях ще се движат само през летния сезон), 127 пътнически влака и 362 крайградски пътнически влака, някои от които ще се движат само в определени дни от седмицата или определени периоди от годината.

С новото разписание ще бъдат въведени няколко съществени подобрения в различни региони, като ще бъде удължен маршрута на сутрешния влак от Кърджали за Димитровград, който вече ще пътува до Пловдив и следобед обратно от Пловдив за Кърджали. Удължава се маршрутът и на сутрешния влак от Велинград до Септември, който вече ще заминава от гара Аврамово с цел подобряване на обслужването във високопланинския регион. Ще бъде възстановено движението и на дневния влак по теснолинейката от Септември за Велинград и Аврамово, който ще има удобни връзки от и за София, Пловдив, Пазарджик и други. Нови два регионални влака ще пътуват между Самуил и Исперих, чрез които ще се предостави възможност за удобно вечерно пътуване от направления Русе, Варна и други до общинския център Исперих.

При разработването на новото разписание, транспортната схема и периодите на движение на влаковете са съобразени в максимална степен с обемите и структурата на превозите, както и с техническите възможности и капацитета на подвижния състав и железопътната инфраструктура, поясняват от БДЖ.

В Графика са взети предвид и планираните по-мащабни ремонти по железопътната инфраструктура, с оглед при тяхното стартиране, корекциите в маршрутите и разписанията на влаковете да бъдат минимални.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.