По-малко мед е произведен в България през 2024-та

Количеството на произвежданият в България мед намалява, въпреки че пчелните семейства и кошерите се увеличават. Това сочат данните от най-новия аграрен доклад на Министерството на земеделието. Все по-ниска става и цената, на която пчеларите успяват да реализират продукцията си. През последната година у нас са загинали над 34 000 пчелни семейства, отбелязва Радио Варна. 

Към края на 2024 г. броят на пчелните семейства в България е 838 000, което е с три на сто повече спрямо предишната година, но произведеният пчелен мед е  с близо 7% по-малко и е малко над 10 000 тона. Запазва се тенденцията да намаляват малките пчелини и да се увеличава броят на големите с над 100 кошера.

Повече от половината от меда, който пчеларите успяват да произведат, се продава на преработвателните предприятия, проблемът обаче е, че предприятията изкупуват меда на най-ниска цена- за последната година достигнатата цена е 4,40 лв. за килограм, което е по-ниско от предишната година.

Два пъти по-висока цена пчеларите получават при Директните продажби на крайни потребители, но продажбите на дребно са едва 2000 тона.

Заради липсата на държавна подкрепа и последователна политика по опазване на пчелите, производителите на мед протестират често, като при последния си протест преди няколко дни те настояха за мораториум върху изграждане на фотоволтаични и вятърни електроцентрали, които според тях имат вредно въздействие върху пчелите.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.