По-малко мед е произведен в България през 2024-та

Количеството на произвежданият в България мед намалява, въпреки че пчелните семейства и кошерите се увеличават. Това сочат данните от най-новия аграрен доклад на Министерството на земеделието. Все по-ниска става и цената, на която пчеларите успяват да реализират продукцията си. През последната година у нас са загинали над 34 000 пчелни семейства, отбелязва Радио Варна. 

Към края на 2024 г. броят на пчелните семейства в България е 838 000, което е с три на сто повече спрямо предишната година, но произведеният пчелен мед е  с близо 7% по-малко и е малко над 10 000 тона. Запазва се тенденцията да намаляват малките пчелини и да се увеличава броят на големите с над 100 кошера.

Повече от половината от меда, който пчеларите успяват да произведат, се продава на преработвателните предприятия, проблемът обаче е, че предприятията изкупуват меда на най-ниска цена- за последната година достигнатата цена е 4,40 лв. за килограм, което е по-ниско от предишната година.

Два пъти по-висока цена пчеларите получават при Директните продажби на крайни потребители, но продажбите на дребно са едва 2000 тона.

Заради липсата на държавна подкрепа и последователна политика по опазване на пчелите, производителите на мед протестират често, като при последния си протест преди няколко дни те настояха за мораториум върху изграждане на фотоволтаични и вятърни електроцентрали, които според тях имат вредно въздействие върху пчелите.

Членството в еврозоната ще даде силен тласък на българската икономика, като я направи по-стабилна, по-прозрачна и предвидима, по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. Това увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на среща с членове на организацията на ГЕРБ във варненския район "Приморски".

По думите му преминаването към еврото ще улесни ежедневните банкови операции, ще намали разходите по превалутиране, ще подобри условията за бизнес и ще повиши доверието на инвеститорите. Той акцентира, че България е в изгодна позиция, тъй като

ще приеме еврото по фиксирания курс от 1.95583 лв. за 1 евро – предимство, което страни като Италия и Гърция например не са имали при влизането си в еврозоната.

Радев изтъкна още, че опасенията за шоково поскъпване на стоките са неоснователни и опитът на държавите от еврозоната показва, че пазарът бързо се адаптира, а

първоначалните закръгляния на цените се изчистват в рамките на няколко месеца.  

Евродепутатът обърна специално внимание и на допълнителната сигурност, която еврозоната ще гарантира за банковия сектор. "Механизмите за надзор и контрол в еврозоната правят невъзможни сценарии като фалита на КТБ", отбеляза той. Според него представителите на сивата икономика, която все още заема значителен дял в страната ни, са сред най-яростните противници на еврозоната, тъй като с присъединяването ни укриваните пари трябва да излязат "на светло".

Емил Радев подчерта, че е важно България спешно да навакса с информационната кампания за приемане на еврото, тъй като целенасочено се разпространяват много фалшиви новини и не липсват опити да се саботира влизането ни в еврозоната.

"С редовно правителство и ясна посока страната ни се завръща на европейската сцена като предвидим и надежден партньор. Политическата стабилност е условие за нормално управление, но и ключов фактор за изпълнение на финансовите критерии по пътя ни към членството в еврозоната", каза още евродепутатът. Той изрази оптимизъм, че очакваният конвергентен доклад ще даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

В отговор на поставените въпроси за наложените от САЩ мита и отражението им върху глобалната търговия Емил Радев заяви, че ЕС има готовност за контрамерки, като припомни, че и при първия мандат на президента Доналд Тръмп Европа е била изправена пред подобни търговски напрежения. Евродепутатът отчете, че вече не липсват сигнали за смекчаване на митническите такси, като даде за пример освобождаването на смартфони, компютри и други електронни устройства от високите тарифи.

В рамките на срещата в "Приморски" бяха дискутирани и мерките за сигурност и за модернизиране на оръжейната индустрия в ЕС, ситуацията на Балканите, възможността магистрала "Черно море" да се реализира като част от стратегически за НАТО транспортен коридор и други теми от националния и европейския дневен ред.