По предложение на омбудсмана: Хората с увреждания няма да губят правата си при забавяне на ТЕЛК

Хората с увреждания, чиито ТЕЛК решения изтичат и чакат преосвидетелстване най-малко по половин година до издаването на ново, няма да губят права, а ще продължат да получават пенсиите си за инвалидност. Няма да им се прекъсва и финансовата и целева подкрепа, включително безплатните винетни стикери, право на лична помощ, асистентска подкрепа, различни данъчни облекчения.

Законодателни промени, предложени от омбудсмана Диана Ковачева в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето, припознати и внесени за обсъждане в парламента от народните представители от ГЕРБ-СДС Деница Сачева, Илиана Жекова и Костадин Ангелов, бяха приети единодушно от депутатите.

Промените са изключително важни, защото ще гарантират, че при забавяне на ТЕЛК, хората с увреждания вече няма да остават без финансова подкрепа, но за да бъдат осигурени социалните им плащания навреме, в бъдеще ТЕЛК решенията трябва да се издават в срок от три месеца, иначе ще се считат за просрочени.

Регионалните здравни инспекции ще имат ангажимент да подадат информация до НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, НАП и общините до 20-о число на всеки месец.

Регионалните здравни инспекции имат вече задължението да изпращат информация за необходимостта за явяване пред ТЕЛК поне четири месеца преди изтичане на срока на експертното решение. Заинтересованите от своя страна ще следва да подават заявлението за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на валидността на медицинския документ.

Законопроектът предвижда още хората, които продължават да вземат пенсиите си и другите видове подкрепа, и в последствие им бъде определена намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, да не възстановяват получената в повече сума.

Най-важното е, че промените ще обхванат и неприключените производства, при които има забавяне и хората няма да губят правата си.

Народните представители подкрепиха и друга промяна, която проф. Ковачева предложи - право на месечна финансова подкрепа в максималния размер по чл. 70, т.5 по Закона за хората с увреждания да получават хората, на които поради смърт на родител им е отпусната наследствена пенсия, вместо такава за инвалидност.

Същото ще важи и за хората с над 90% степен на увреждане и с определена чужда помощ, на които се предоставя пенсия за военна инвалидност. До момента размерът на пенсиите им бе близък до социалните. Става въпрос за 147 военноинвалиди, които ежемесечно са ощетявани с повече от 130 лв, а от т.г. вече с над 160 лв. Това са граждани, които са изпълнявали военния си дълг към държавата, а борбата на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите за тази важна промяна е още от 2019 г.

По предложение на депутати от ПП, утвърден с гласуване в пленарната зала, се предоставя възможност и на хората с пенсия за гражданска инвалидност, с право на чужда помощ, да получават месечна подкрепа като тази на военноинвалидите. Това са граждани, които са пострадали при изпълнение на гражданския си дълг или случайно, вследствие действията на органите на властта при изпълнение на служебните задачи на тези органи. Към момента в България такъв вид пенсия получават 13 души.

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.