Мобилно меню

По предложение на омбудсмана: Хората с увреждания няма да губят правата си при забавяне на ТЕЛК

Обикновено преосвидетелстването отнема около 6 месеца
По предложение на омбудсмана: Хората с увреждания няма да губят правата си при забавяне на ТЕЛК
784

Хората с увреждания, чиито ТЕЛК решения изтичат и чакат преосвидетелстване най-малко по половин година до издаването на ново, няма да губят права, а ще продължат да получават пенсиите си за инвалидност. Няма да им се прекъсва и финансовата и целева подкрепа, включително безплатните винетни стикери, право на лична помощ, асистентска подкрепа, различни данъчни облекчения.

Законодателни промени, предложени от омбудсмана Диана Ковачева в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето, припознати и внесени за обсъждане в парламента от народните представители от ГЕРБ-СДС Деница Сачева, Илиана Жекова и Костадин Ангелов, бяха приети единодушно от депутатите.

Промените са изключително важни, защото ще гарантират, че при забавяне на ТЕЛК, хората с увреждания вече няма да остават без финансова подкрепа, но за да бъдат осигурени социалните им плащания навреме, в бъдеще ТЕЛК решенията трябва да се издават в срок от три месеца, иначе ще се считат за просрочени.

Регионалните здравни инспекции ще имат ангажимент да подадат информация до НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, НАП и общините до 20-о число на всеки месец.

Регионалните здравни инспекции имат вече задължението да изпращат информация за необходимостта за явяване пред ТЕЛК поне четири месеца преди изтичане на срока на експертното решение. Заинтересованите от своя страна ще следва да подават заявлението за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на валидността на медицинския документ.

Законопроектът предвижда още хората, които продължават да вземат пенсиите си и другите видове подкрепа, и в последствие им бъде определена намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, да не възстановяват получената в повече сума.

Най-важното е, че промените ще обхванат и неприключените производства, при които има забавяне и хората няма да губят правата си.

Народните представители подкрепиха и друга промяна, която проф. Ковачева предложи - право на месечна финансова подкрепа в максималния размер по чл. 70, т.5 по Закона за хората с увреждания да получават хората, на които поради смърт на родител им е отпусната наследствена пенсия, вместо такава за инвалидност.

Същото ще важи и за хората с над 90% степен на увреждане и с определена чужда помощ, на които се предоставя пенсия за военна инвалидност. До момента размерът на пенсиите им бе близък до социалните. Става въпрос за 147 военноинвалиди, които ежемесечно са ощетявани с повече от 130 лв, а от т.г. вече с над 160 лв. Това са граждани, които са изпълнявали военния си дълг към държавата, а борбата на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите за тази важна промяна е още от 2019 г.

По предложение на депутати от ПП, утвърден с гласуване в пленарната зала, се предоставя възможност и на хората с пенсия за гражданска инвалидност, с право на чужда помощ, да получават месечна подкрепа като тази на военноинвалидите. Това са граждани, които са пострадали при изпълнение на гражданския си дълг или случайно, вследствие действията на органите на властта при изпълнение на служебните задачи на тези органи. Към момента в България такъв вид пенсия получават 13 души.

2023 © Варна е

Докторът по административно право Михаела Доцова е новият председател на Парламента

Избрани бяха и шестима заместник председатели на 52-рото Народно събрание, следващото му заседание ще е на 7 май
Докторът по административно право Михаела Доцова е новият председател на Парламента

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.

2026 © Варна е / снимки: Пресцентър Продължаваме промяната