По предложение на омбудсмана: Хората с увреждания няма да губят правата си при забавяне на ТЕЛК

Хората с увреждания, чиито ТЕЛК решения изтичат и чакат преосвидетелстване най-малко по половин година до издаването на ново, няма да губят права, а ще продължат да получават пенсиите си за инвалидност. Няма да им се прекъсва и финансовата и целева подкрепа, включително безплатните винетни стикери, право на лична помощ, асистентска подкрепа, различни данъчни облекчения.

Законодателни промени, предложени от омбудсмана Диана Ковачева в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето, припознати и внесени за обсъждане в парламента от народните представители от ГЕРБ-СДС Деница Сачева, Илиана Жекова и Костадин Ангелов, бяха приети единодушно от депутатите.

Промените са изключително важни, защото ще гарантират, че при забавяне на ТЕЛК, хората с увреждания вече няма да остават без финансова подкрепа, но за да бъдат осигурени социалните им плащания навреме, в бъдеще ТЕЛК решенията трябва да се издават в срок от три месеца, иначе ще се считат за просрочени.

Регионалните здравни инспекции ще имат ангажимент да подадат информация до НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, НАП и общините до 20-о число на всеки месец.

Регионалните здравни инспекции имат вече задължението да изпращат информация за необходимостта за явяване пред ТЕЛК поне четири месеца преди изтичане на срока на експертното решение. Заинтересованите от своя страна ще следва да подават заявлението за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на валидността на медицинския документ.

Законопроектът предвижда още хората, които продължават да вземат пенсиите си и другите видове подкрепа, и в последствие им бъде определена намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, да не възстановяват получената в повече сума.

Най-важното е, че промените ще обхванат и неприключените производства, при които има забавяне и хората няма да губят правата си.

Народните представители подкрепиха и друга промяна, която проф. Ковачева предложи - право на месечна финансова подкрепа в максималния размер по чл. 70, т.5 по Закона за хората с увреждания да получават хората, на които поради смърт на родител им е отпусната наследствена пенсия, вместо такава за инвалидност.

Същото ще важи и за хората с над 90% степен на увреждане и с определена чужда помощ, на които се предоставя пенсия за военна инвалидност. До момента размерът на пенсиите им бе близък до социалните. Става въпрос за 147 военноинвалиди, които ежемесечно са ощетявани с повече от 130 лв, а от т.г. вече с над 160 лв. Това са граждани, които са изпълнявали военния си дълг към държавата, а борбата на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите за тази важна промяна е още от 2019 г.

По предложение на депутати от ПП, утвърден с гласуване в пленарната зала, се предоставя възможност и на хората с пенсия за гражданска инвалидност, с право на чужда помощ, да получават месечна подкрепа като тази на военноинвалидите. Това са граждани, които са пострадали при изпълнение на гражданския си дълг или случайно, вследствие действията на органите на властта при изпълнение на служебните задачи на тези органи. Към момента в България такъв вид пенсия получават 13 души.

Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и заместник министър-председателят и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски подписаха Споразумение за изграждане на железопътния тунел под Деве баир, който ще осигури физическата връзка между двете държави по оста София – Скопие.

Събитието се състоя в присъствието на посланиците на държавите от ЕС и НАТО, които пътуваха до Гюешево с влака “Корона експрес” заедно с българската правителствена делегация.

Вицепремиерът Караджов подчерта, че днешният ден „връща към живот повече от вековна идея – железопътната връзка между София и Скопие“, чиито първи проекти датират още от 1897 година.

Той припомни, че през 1942 г. линията достига до Гюешево, но остава прекъсната заради войните и политическите разделения, а “днес България и Северна Македония имат отговорността да завършат започнатото”.

Министър Караджов обясни, че железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия, а в България остава да бъде построен само последният 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

„България поема най-големия дял от трасето – както в километри, така и в инвестиции. И го правим, защото тази линия е стратегическа за региона, за Европейския съюз и за НАТО“, заяви Караджов.

Той напомни, че железницата по тази ос е част от транспортната сигурност на Югоизточна Европа и от свързаността на Алианса по югоизточния му фланг.

По време на събитието министър Караджов подчерта необходимостта двете държави да работят с уважение и взаимно доверие. Гара Гюешево, най-западната и най-високата гара в България беше определена от Караджов като „място, откъдето България гледа на запад с надежда, но и с очакване“. И допълни, че “хората ще ни съдят не по думите, а по делата. По това дали заедно ще завършим започнатото.“

Подписването на споразумението за тунела под Деве баир е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор № 8, който трябва да подсигури връзката между Черно море и Адриатика, и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион.

Това е пътят, който двете държави трябва да извървят заедно в посока Западна Европа, изтъкна министър Гроздан Караджов.