По предложение на омбудсмана: Хората с увреждания няма да губят правата си при забавяне на ТЕЛК

Хората с увреждания, чиито ТЕЛК решения изтичат и чакат преосвидетелстване най-малко по половин година до издаването на ново, няма да губят права, а ще продължат да получават пенсиите си за инвалидност. Няма да им се прекъсва и финансовата и целева подкрепа, включително безплатните винетни стикери, право на лична помощ, асистентска подкрепа, различни данъчни облекчения.

Законодателни промени, предложени от омбудсмана Диана Ковачева в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето, припознати и внесени за обсъждане в парламента от народните представители от ГЕРБ-СДС Деница Сачева, Илиана Жекова и Костадин Ангелов, бяха приети единодушно от депутатите.

Промените са изключително важни, защото ще гарантират, че при забавяне на ТЕЛК, хората с увреждания вече няма да остават без финансова подкрепа, но за да бъдат осигурени социалните им плащания навреме, в бъдеще ТЕЛК решенията трябва да се издават в срок от три месеца, иначе ще се считат за просрочени.

Регионалните здравни инспекции ще имат ангажимент да подадат информация до НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, НАП и общините до 20-о число на всеки месец.

Регионалните здравни инспекции имат вече задължението да изпращат информация за необходимостта за явяване пред ТЕЛК поне четири месеца преди изтичане на срока на експертното решение. Заинтересованите от своя страна ще следва да подават заявлението за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на валидността на медицинския документ.

Законопроектът предвижда още хората, които продължават да вземат пенсиите си и другите видове подкрепа, и в последствие им бъде определена намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, да не възстановяват получената в повече сума.

Най-важното е, че промените ще обхванат и неприключените производства, при които има забавяне и хората няма да губят правата си.

Народните представители подкрепиха и друга промяна, която проф. Ковачева предложи - право на месечна финансова подкрепа в максималния размер по чл. 70, т.5 по Закона за хората с увреждания да получават хората, на които поради смърт на родител им е отпусната наследствена пенсия, вместо такава за инвалидност.

Същото ще важи и за хората с над 90% степен на увреждане и с определена чужда помощ, на които се предоставя пенсия за военна инвалидност. До момента размерът на пенсиите им бе близък до социалните. Става въпрос за 147 военноинвалиди, които ежемесечно са ощетявани с повече от 130 лв, а от т.г. вече с над 160 лв. Това са граждани, които са изпълнявали военния си дълг към държавата, а борбата на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите за тази важна промяна е още от 2019 г.

По предложение на депутати от ПП, утвърден с гласуване в пленарната зала, се предоставя възможност и на хората с пенсия за гражданска инвалидност, с право на чужда помощ, да получават месечна подкрепа като тази на военноинвалидите. Това са граждани, които са пострадали при изпълнение на гражданския си дълг или случайно, вследствие действията на органите на властта при изпълнение на служебните задачи на тези органи. Към момента в България такъв вид пенсия получават 13 души.

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.