Почина патриарх Неофит 

Патриархът на Българската православна църква и Софийски митрополит Неофит е починал. Тъжната вест обяви Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний.

В профила си във Фейсбук митрополит Антоний написа:

"Бог да прости Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит! Ще остане незабравим в сърцата ни с неговата любов, благост, смирение и търпение! Светъл път, Светейший владико!"

Официално съобщение по повод кончината на Българския патриарх Неофит, разпространиха и от Светия Синод:

Боголюбиви братя и сестри, на 13.03.2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинска академия (ВМА-София) в 22:22 часа, вследствие на многоорганна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква, който е достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история – блаженопочившия Български патриарх Максим, негов духовен наставник, и приснопаметния  Български патриарх Кирил.

Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва ведно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – в селенията на праведните и го настани сред избраните отдясно, където с небесните воинства да възпява във вечността с приятен глас Бога.

Изразяваме благодарност към ръководството на Военномедицинска академия – София в лицето на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., на чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н., началник на катедрa „Анестезиология и интензивно лечение“, на лекарите и медицинския персонал в интензивното отделение, за старанието и грижите, които положиха за Светейшия патриарх.

Вечна, блажена и светла да пребъде паметта на Светейшия наш отец Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски!

Бог да го прости! Царство му небесно!

Патриарх Неофит е роден в София на 15 октомври 1945 г. със светското име Симеон Николов Димитров. Подстриган е за монах с името Неофит от българския патриарх Максим на 3 август 1975 г., отбелязва btv.bg.

Демократичните промени в България Неофит посреща като ректор на Духовната академия. В продължение на 12 години е Русенски митрополит.

След кончината на патриарх Максим през 2012 г. митрополит Неофит е сред тримата номинирани за нов първопредстоятел на православната църква. Изборът се състоя на 24 февруари 2013 г.

Интронизацията на патриарх Неофит беше извършена в храм „Св. Александър Невски“ непосредствено след избирането му. Негово светейшество обеща да се моли и застъпва пред Бога за целия български народ.

В последната му публична поява в края на октомври Негово Светейшество посрещна мощите на свети Евтимий - патриарх Търновски.

По устав, когато патриаршеският престол овдовее, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав, отбелязва Нова телевизия. Той уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на Българската православна църква – Българска Патриаршия до избирането на Наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на патриаршеския престол. Наместник-председателят със Светия Синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол. След това Светият Синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели. При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели, под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия – шестима клирици и четирима миряни. За избора на представителите се съставя протокол, подписан от митрополита или от определеното от него с писмена заповед духовно лице и от избирателите. Протоколът се подпечатва и своевременно се изпраща в Светия Синод.

На заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, се избират трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията по чл. 40. Когато един или двама митрополити получат изискуемото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод. Ако двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит. Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му. След това се съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.