Почина патриарх Неофит 

Патриархът на Българската православна църква и Софийски митрополит Неофит е починал. Тъжната вест обяви Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний.

В профила си във Фейсбук митрополит Антоний написа:

"Бог да прости Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит! Ще остане незабравим в сърцата ни с неговата любов, благост, смирение и търпение! Светъл път, Светейший владико!"

Официално съобщение по повод кончината на Българския патриарх Неофит, разпространиха и от Светия Синод:

Боголюбиви братя и сестри, на 13.03.2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинска академия (ВМА-София) в 22:22 часа, вследствие на многоорганна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква, който е достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история – блаженопочившия Български патриарх Максим, негов духовен наставник, и приснопаметния  Български патриарх Кирил.

Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва ведно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – в селенията на праведните и го настани сред избраните отдясно, където с небесните воинства да възпява във вечността с приятен глас Бога.

Изразяваме благодарност към ръководството на Военномедицинска академия – София в лицето на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., на чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н., началник на катедрa „Анестезиология и интензивно лечение“, на лекарите и медицинския персонал в интензивното отделение, за старанието и грижите, които положиха за Светейшия патриарх.

Вечна, блажена и светла да пребъде паметта на Светейшия наш отец Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски!

Бог да го прости! Царство му небесно!

Патриарх Неофит е роден в София на 15 октомври 1945 г. със светското име Симеон Николов Димитров. Подстриган е за монах с името Неофит от българския патриарх Максим на 3 август 1975 г., отбелязва btv.bg.

Демократичните промени в България Неофит посреща като ректор на Духовната академия. В продължение на 12 години е Русенски митрополит.

След кончината на патриарх Максим през 2012 г. митрополит Неофит е сред тримата номинирани за нов първопредстоятел на православната църква. Изборът се състоя на 24 февруари 2013 г.

Интронизацията на патриарх Неофит беше извършена в храм „Св. Александър Невски“ непосредствено след избирането му. Негово светейшество обеща да се моли и застъпва пред Бога за целия български народ.

В последната му публична поява в края на октомври Негово Светейшество посрещна мощите на свети Евтимий - патриарх Търновски.

По устав, когато патриаршеският престол овдовее, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав, отбелязва Нова телевизия. Той уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на Българската православна църква – Българска Патриаршия до избирането на Наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на патриаршеския престол. Наместник-председателят със Светия Синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол. След това Светият Синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели. При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели, под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия – шестима клирици и четирима миряни. За избора на представителите се съставя протокол, подписан от митрополита или от определеното от него с писмена заповед духовно лице и от избирателите. Протоколът се подпечатва и своевременно се изпраща в Светия Синод.

На заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, се избират трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията по чл. 40. Когато един или двама митрополити получат изискуемото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод. Ако двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит. Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му. След това се съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.

Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и заместник министър-председателят и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски подписаха Споразумение за изграждане на железопътния тунел под Деве баир, който ще осигури физическата връзка между двете държави по оста София – Скопие.

Събитието се състоя в присъствието на посланиците на държавите от ЕС и НАТО, които пътуваха до Гюешево с влака “Корона експрес” заедно с българската правителствена делегация.

Вицепремиерът Караджов подчерта, че днешният ден „връща към живот повече от вековна идея – железопътната връзка между София и Скопие“, чиито първи проекти датират още от 1897 година.

Той припомни, че през 1942 г. линията достига до Гюешево, но остава прекъсната заради войните и политическите разделения, а “днес България и Северна Македония имат отговорността да завършат започнатото”.

Министър Караджов обясни, че железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия, а в България остава да бъде построен само последният 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

„България поема най-големия дял от трасето – както в километри, така и в инвестиции. И го правим, защото тази линия е стратегическа за региона, за Европейския съюз и за НАТО“, заяви Караджов.

Той напомни, че железницата по тази ос е част от транспортната сигурност на Югоизточна Европа и от свързаността на Алианса по югоизточния му фланг.

По време на събитието министър Караджов подчерта необходимостта двете държави да работят с уважение и взаимно доверие. Гара Гюешево, най-западната и най-високата гара в България беше определена от Караджов като „място, откъдето България гледа на запад с надежда, но и с очакване“. И допълни, че “хората ще ни съдят не по думите, а по делата. По това дали заедно ще завършим започнатото.“

Подписването на споразумението за тунела под Деве баир е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор № 8, който трябва да подсигури връзката между Черно море и Адриатика, и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион.

Това е пътят, който двете държави трябва да извървят заедно в посока Западна Европа, изтъкна министър Гроздан Караджов.