През април изтича валидността на над 56 хиляди годишни винетки

През първото тримесечие на 2026 г. са продадени 1 547 255 винетки. Най-предпочитани от шофьорите са годишните – 893 360 бр., следвани от седмичните – 343 119 бр. Купени са и 115 852 бр. еднодневни, 93 726 месечни, 77 254 уикенд, и 23 944 бр. тримесечни винетки. Приходите от винетки към края на март са 49 902 734 евро, съобщават от Агенция Пътна инфраструктура.

През април изтича валидността на над 56 хил. годишни винетки.

Предвид предстоящите почивни дни около Великден се препоръчва шофьорите, които планират пътуване, да проверят валидността на винетките си на интернет страницата www.bgtoll.bg от бутон "Проверка на винетка". След въвеждане на регистрационния номер на автомобила и държавата, в която е регистриран, може да се установи крайният срок на електронната винетка, независимо откъде е купена - от обекти на Агенция "Пътна инфраструктура" или в търговската мрежа на партньорите на АПИ. Статусът може да е "активен", "с изтекъл срок" или "неизползван" в случаите, когато винетката е купена с отложен старт до 30 дни от началната дата на валидност.

През 2026 г. цените на винетките са същите както и през 2025 г. и се изписват в евро и лева. Цените са следните:

• Годишна - 49,60 евро (97 лв.)
• Тримесечна - 27,61 евро (54 лв.)
• Месечна - 15,34 евро (30 лв.)
• Седмична - 7,67 евро (15 лв.)
• Уикенд - 5,11 евро (10 лв.)
• Еднодневна - 4,09 евро (8 лв.) 

От АПИ призовават шофьорите да бъдат внимателни и да купуват необходимата им винетка от интернет страницата www.bgtoll.bg, мобилното приложение или партньорската мрежа на определената цена без никакви допълнителни такси.

Освен от сайта на Националното тол управление или мобилното приложение, винетка може да се купи и от останалите канали за продажба на АПИ - на гише срещу плащане в брой или чрез терминал за самотаксуване с карта. Гишета са разположени на основните гранични контролно-пропускателни пунктове, както и в 27-те областни пътни управления в цялата страната. Терминалите за самотаксуване са 464.

Винетки може да бъдат купени и от партньорската мрежа на Агенция "Пътна инфраструктура" чрез сайтовете www.vinetki.bg, www.tollpass.bg, www.digitoll.bg, www.yettel.bg, www.A1.bg, www.vivacom.bg, www.grabo.bg, www.my.fibank.bg www.spotins.bg, epay.bg, www.boleron.bg, www.insurance.bg както и на каса в "А1", "Виваком", "Български пощи", "Easy Pay", "Fast Pay", "Колхида 3б", и в бензиностанциите "Лукойл", "Петрол", "ОМВ", "ЕКО", "Круиз", "Бенита", "Газпром", "Шел", "ВиЕм Петролиум, сервизни центрове "Тахо Венци", застрахователни брокери "Ай енд Джи Иншурънс Брокерс", "Омникар и Партньори", "Дженерал Брокер", или чрез мобилните приложения ОББ Мобайл, TollPass, Phyre, Амарант България, iCard, MyVe, Cardbox, Epay и Булбанк Мобайл.

При купуването на винетка е необходимо потребителите внимателно

да преглеждат и проверяват въведената от тях или от съответния служител информация преди да потвърдят финалното плащане.

Отговорността за попълване на коректна информация за номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетката е на собственика или ползвателя му. В случай на неправилно декларирани данни се счита, че не е заплатена дължимата такса за съответния автомобил.

Вписването на символите от регистрационния номер може да бъде и на кирилица, и на латиница, но да съответства на символите в самия регистрационен номер. При изписването на номера се въвеждат само букви и цифри. Символите 0 (нула) и О (буква О) не са взаимозаменяеми. За цифра от номера трябва да се изпише 0 (нула), а за буква "О". В случай че регистрационният номер съдържа тире, точка или интервал, те не се въвеждат.

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.