Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев настоя за безкомпромисно прилагане на Пакта за миграцията и убежището и за ефективно връщане на нелегалните мигранти.

„Който няма право да остане, трябва да бъде върнат незабавно! Очакваме новият Регламент за връщанията да работи без изключения, защото компромисите са за сметка на сигурността на европейските граждани“, категоричен бе Радев. Той взе участие в дебатите за контрола върху миграцията, които се проведоха по искане на ЕНП в рамките на настоящата сесия на Европейския парламент в Страсбург.

„Или Европа контролира миграцията, или миграцията контролира Европа. Среден път няма! Твърде дълго гледахме как системата се заобикаля, как правилата се неглижират и как доверието на гражданите се топи. България рано прозря опасността, но други държави я подцениха и сега берем плодовете – рискове за сигурността и разклатена социална стабилност в редица страни от ЕС“, заяви Радев, който е зам.-председател на правната комисия в ЕП.

Той цитира данни на Фронтекс, според които незаконните преминавания на европейските граници са намалели с 26% през миналата година. „Това е най-ниското ниво от четири години насам, но не бива да се възприема като сигнал за отпускане, а като повод за още по-решителни мерки“, категоричен бе българският евродепутат.

По думите му ЕНП е за Европа, която пази границите си и се справя с нелегалната миграция, а 2026 г. ще бъде решаваща. „Пактът за миграцията и убежището влиза в сила само след няколко месеца и няма място за колебания“, изтъкна Емил Радев от трибуната на Европейския парламент. Той обърна специално внимание на визовата политика, която определи като стратегически инструмент за защита на границите и управление на миграцията. „Сътрудничеството с трети държави трябва да носи реални резултати, а не да се свежда до декларации“, акцентира още Радев, визирайки възможността за отмяна на търговски и визови облекчения при отказ на страните по произход да приемат обратно мигранти.

В заключение евродепутатът се обяви за справедлива, но твърда миграционна политика. „Това не ни прави по-малко солидарни, а по-отговорни в защитата на европейските граждани“, мотивира се Емил Радев.