Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.

Винаги през януари актуалната тема са грипа и вирусните инфекции. Според министърът на здравеопазването в оставка доц. д-р Силви Кирилов, можем да контролираме разпространението им по два начина. "Единият начин е имунизацията, която трябва да се предприеме поне 2 месеца преди това и другият начин е като съблюдаваме някакъв режим на поведение и най-важното хората, които смятат, че имат вече някаква симптоматика, трябва да се изолират вкъщи", подчерта той в студиото но БНТ. 

Първа Варна обяви грипна епидемия

От утре е Добрич, а наближават ръста 200 на 10 000 души Бургас и Силистра. Кирилов каза, че здравните власти следят тези показатели ежедневно и те се засичат по няколко възможни пътища.

"Пикът на епидемията се очаква в края на този месец, но след като един вирус е в популацията, ние нямаме обективни възможности да го спрем. Важно в случая е колективният имунитет, т.е. колко хора имат имунитет спрямо този вирус, който сега е H3N2 и вече е доказан в Националната референтна лаборатория. Другият вариант е да се намалят социалните контакти", обясни здравният министър.

Специалистите от регионалните здравни инспекции ежедневно поддържат връзка с главния държавен здравен инспектор и ако се достигне до обявяване на епидемия, която е свързана с ограничаване на много дейности, самата заповед също се съгласува от главния държавен здравен инспектор.

Силви Кирилов е категоричен, че към този момент няма нужда да се обявява грипна епидемия в страната. 

Според него децата са най-уязвими към този грипен щам, тъй като имунната им система няма възможност да се справи, каквато има имунната система на възрастен човек. От грипа обаче са застрашени и хората над 65-годишна възраст, тъй като тяхната имунна система пък отслабва, а те имат и други придружаващи заболявания и възможността за усложнения от грип е значително по-голяма.