Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.

Среща за състоянието на Аспаруховия мост ще се проведе утре – 26 ноември, в сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В разговорите ще участват министърът на регионалното развитие Иван Иванов, представители на Агенция "Пътна инфраструктура", депутати от Варненски избирателен район, председателят на ПК "Транспорт" към Общински съвет – Варна Георги Кулински и представители на Община Варна. Това стана ясно на третото заседание на работната група, посветена на изясняването на техническото състояние на Аспарухов мост. В него участваха народните представители Ивайло Костадинов и Коста Стоянов, председателят на Общинския съвет инж. Христо Димитров, множество общински съветници, заместник-кметовете Пламен Китипов и Димитър Кирчев, главният архитект на Варна Виктор Бузев, служители на администрацията. Представители на браншовите камари, архитекти, проектанти и строителни инженери също се включиха в срещата.

По време на заседанието беше съобщено, че е внесено предложение между първо и второ четене в държавния бюджет за 2026 г. да бъде осигурено финансиране за обследване и изготвяне на технически проект за Аспарухов мост. Участниците в заседанието изтъкнаха, че без базова информация, изготвена на основата на обследване и технически проект, няма да може да се кандидатства по каквито и да било програми за финансиране. Отново беше подчертано, че

държавата трябва да поеме своя ангажимент към тази стратегическа връзка, която е ключова не само за Варна, но и за националната транспортна мрежа.

В зала "Варна" бяха изслушани проф. д-р Николай Жечев от МГУ "Св. Иван Рилски", инж. Дойчин Ников – председател на СНЦ "Клъстер Черноморска икономическа зона (КЧИЗ)", инж. Тодор Анастасов от Университета по архитектура, строителство и геодезия и инж. Марек Хучала – управител на фирма за интелигентен контрол на пътното движение. Представена беше концепция за евентуално внедряване на комплексна система за дигитален мониторинг, която да осигури постоянно и прецизно наблюдение върху състоянието на моста. Според експертите системата ще позволи ранно и прецизно откриване на деформации, разграничаване на козметични от конструктивни увреждания, денонощно проследяване на дефекти и промени в реално време, както и навременно планиране на ремонти и предотвратяване на инциденти чрез ранно предупреждение. Чрез нея може да се осигури проследяване на изменения с точност до 5 мм, изграждане на детайлен 3D модел и разработване на стратегия за ограничаване на рисковете. Според предварителните изчисления разходите за подобна система няма да надвишат 300 хил. лв.

В обхвата на плана са заложени: фотограметрия и дигитализация – заснемане с дрон и 3D модел като постоянна база за сравнение; InSAR сателитен мониторинг – непрекъснато следене на конструкцията при всякакви условия; лазерно сканиране – за анализ на подмостовото пространство и труднодостъпни елементи на конструкцията; хидрогеографски проучвания – за следене на подмиване на основите; динамични изследвания – вибрации, ускорения, реакции на трафик и вятър.

Отново беше поставен акцент върху необходимостта да се планира алтернативен маршрут, който да поеме трафика при бъдещи ограничителни мерки. Като бързо приложимо решение беше посочено изграждането на т.нар. клапов мост. Според примери от други европейски държави подобно съоръжение може да бъде построено за по-малко от година и струва между 70 и 80 млн. лева, като голяма част от финансирането може да бъде осигурено чрез европейски програми. Необходимото съфинансиране от 15% се равнява приблизително на 600 хил. евро годишно за период от 20 години, стана ясно в зала "Варна". Подчертано беше също, че поддръжката на подобен мост би изисквала значителни средства, а и съоръжението ще има по-широко предназначение от това да обслужва само варненци, което предполага ангажимент от страна на държавата.

На заседанието бяха представени също възможности за въвеждане на интелигентна система за трафика върху Аспарухов мост. Такава система би могла да реагира автоматично при различни ситуации – от инциденти и аварии до преминаване на опасни товари, като регулира скоростта, пренасочва движението и създава безопасни коридори. Предложено бе в общинския бюджет за следващата година да бъдат предвидени средства за въвеждане на технологични решения за наблюдение и контрол на трафика, които ще подобрят управлението на транспортния поток.