Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.

"Туризмът е от първостепенно значение за страната. Той създава работни места там, където другите икономики не могат". Това заяви министър Мирослав Боршош в Разлог по време на конференцията "Бъдещето на туризма в България и Европа – имидж, иновации и развитие", организирана от Министерството на туризма и евродепутата Андрей Новаков. В събитието взеха участие представители от Европейския парламент, национални институции, местната власт, туристическия бизнес и експертната общност, сред които евродепутатите Николина Бърняц и Андрей Новаков – активни членове на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП, Георги Динев – областен управител на Благоевград, Красимир Герчев – кмет на гр. Разлог, Десислав Тасков – председател на комисията по туризъм, Кирил Добрев – председател на комисията по транспорт в парламента.

В дискусията се включиха и водещи представители на сектора, сред които д-р Сийка Кацарова от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и д-р Полина Карастоянова от Националния борд по туризъм.

Форумът постави акцент върху необходимостта от изграждане на устойчива туристическа екосистема чрез стратегическо партньорство между европейските институции, българската държава, местната власт и бранша. "Променихме начина, по който представяме България като туристическа дестинация като поставихме фокуса върху качеството и устойчивостта на българския туристически продукт в отделните региони. Наши основни партньори са хората по места, активните кметове, които търсят възможности за развитие на местната икономика". С тези думи министърът на туризма откри форума.

Евродепутатът Андрей Новаков приветства всички участници в една от най-значимите конференции, посветени на туризма днес и заяви, че има политическа воля и стратегия за развитие на сектора в България като част от еврозоната. От своя страна  Николина Бърняц благодари на министъра на туризма и на Андрей Новаков за възможността отново да посети нашата красива страна. Тя подчерта изключителната важност на стабилността в държавата, не само, но особено за развитието на туризма и сподели опита на своята страна, като част от еврозоната, в разработването на стратегии за туризма, работа  с регионите, преминаване през кризи и предизвикателства.

В рамките на конференцията министър Мирослав Боршош обяви, че се работи и по стратегията за развитие на националните курорти, техния статут, включително върху законодателни промени, за да могат тези курорти да привличат по-големи инвестиции и в инфраструктура и свързаност – въздушна и сухоземна.

Министърът на туризма обърна специално внимание на представителите от Професионалната гимназия по туризъм и Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Разлог, които, по думите му, са смисълът на всички тези съвместни усилия, насочени към гарантирането на тяхното успешно професионално бъдеще в България.

Всички участници в конференцията откроиха ползите от приемането на България в еврозоната, което е не само икономически процес – това е възможност за изграждане на нова идентичност на страната ни в европейски и глобален контекст, която носи повече сигурност, стабилност, гъвкавост и повече инвестиции в България. Министърът подчерта, че ефективното управление на туризма в тази нова реалност ще изисква съгласувани усилия за постигане на приобщаващо и регионално балансирано развитие, допълнителна бюджетна рамка, както и изграждане на механизми за справяне с кризи и по-добра свързаност между държавите.

Конференцията продължи с два дискусионни панела, по време на които бяха поставени редица актуални въпроси и бяха обсъдени, както проблемите, така и успехите в сектор туризъм. Министърът изтъкна още веднъж, че сътрудничеството с местната власт е ключов фактор за устойчивото развитие на сектора. "Бъдещето на туризма в България и Европа е споделена отговорност. Конференцията днес показа, че това е възможно, събирайки на едно място представители на всички тези звена на управлението. Зад думите, които се казаха тук, виждате колко много работа е свършена за краткото време от началото на управлението на това правителство. Това е пълна отдаденост на работата с визия и прилагане на решения", заяви в заключение министър Мирослав Боршош.