Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.

Днес е един исторически ден за нашите Военноморски сили, защото след повече от 100 г. за първи път в България се произвежда нов боен кораб от нашата отбранителна индустрия. Това каза министърът на отбраната Атанас Запрянов, който днес, 8 декември, участва в тържествената церемония по издигането на военноморския флаг на Република България на новия многофункционален модулен патрулен кораб "Храбри".

В словото си министър Запрянов подчерта изключителното значение на последователната политика за модернизация на Въоръжените сили. Той отбеляза приноса на правителството с премиер Бойко Борисов, на Народното събрание, подкрепило проекта за инвестиционен разход, както и на всички свои предшественици, работили за реализацията на проекта.

Настоящото правителство продължава да се грижи и за модернизацията на въоръжените сили и да инвестира във военни способности, каза министър Запрянов. Той съобщи, че очаква България скоро да получи одобрение от Европейската комисия за деветте проекта по механизма SAFE, два от които са свързани с придобиването на допълнителни ракети на двата нови кораба.  В рамките на параметрите на бюджета ще продължи и изпълнението на проектите за модернизация.

Министър Запрянов бе категоричен, че защитата териториалните води и икономическата зона на България в Черно море може да стане именно с кораби като новопридобития "Храбри" и с хора във военноморските сили, посветили своя живот на вярна служба на Отечеството.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов подчерта, че този ден за всички е специален. „Убеден съм, че най-сетне виждате добър резултат от годините, отдадени на флота, на отбраната на Родината и на развитието на нашите способности. Благодарим ви за усилията“, обърна се той първо към присъстващите адмирали и офицери от запаса.

„Днешният ден е резултат от усилията на много хора – на държавното ръководство, на Военноморските сили, на компанията NVL и МТГ Делфин. Този проект е уникален с това, че се реализира в родна корабостроителница, регионът се развива, запазват се инженерни и корабостроителни кадри, създава се визия и път напред“, отбеляза адмирал Ефтимов.

Той подчерта ключовото значение на днешното събитие и за него - като началник на отбраната. „Правим поредната значима, твърда, уверена стъпка в модернизацията на Българската армия. Пристигат първите самолети F-16, вдигаме флага на първия модулен многофункционален патрулен кораб, очакваме новите бойни машини за Сухопътните войски“, категоричен бе адмирал Ефтимов. Той акцентира и върху нарастващото геополитическо значение на Черно море и необходимостта от способности за Българската армия.

„Оставате в историята на флота. Това събитие неминуемо ще се отрази на вашето личностно и професионално развитие. Поемате огромна отговорност не само да усвоявате новия кораб, а да превърнете този скъп държавен ресурс в отбранителна способност и да дадете пример на тези след вас. Уверени сме във вашите възможности. Бъдете здрави, храбри – както ще кръстим кораба през лятото, когато придобие първоначални оперативни способности, и горди, че сте на тази палуба“, обърна се адмирал Ефтимов към екипажа на новия кораб.

„Способностите, които този нов кораб ни дава, са адекватни на съвременните условия. Те ще бъдат адекватни и на бъдещите заплахи. Това ни прави горди и представя пред нас сериозни задачи“, каза командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михаилов.  Той благодари на политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната, на правителствата и парламентите, подкрепили проекта. „Живеем в сложни времена. Това, което по-рано беше немислимо, е факт. Войната е близо до нас. Военноморските сили на Република България са призвани да защитават българските интереси в морета и океани и те трябва да са способни да изпълнят тази мисия“, подчерта контраадмирал Михаилов.