Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.

Кметът на Варна Благомир Коцев, заедно с кмета на Община Аксаково - Атанас Стоилов и кмета на Община Дългопол - Георги Георгиев, бяха домакини на отбелязването на 12 октомври - Денят на българската община и местното самоуправление. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България, по чиято инициатива от 1998 г. датата се отбелязва в цялата страна.

"Фактът, че общините имат своя празник – 12 октомври, говори за това, че се отдава необходимата значимост на тяхната роля и ролята на общинските служители и на кметовете като представители на властта, която е най-близо до хората и техните проблеми. Като фундамент на властта, общините първи имат възможността за набележат проблемите и в много случаи да намират най-бързото решение за тях", каза кметът на Варна Благомир Коцев пред своите колегите. Той допълни, че, както общините имат своите ангажименти към обществото, така и всички ние като граждани имаме своята роля в управлението.

"Ние също имаме нужното място и нужния принос за подобряване на живота в общината, като не само очакваме от нея и питаме какво тя ще направи за нас. Трябва да си задаваме въпроса какво можем ние да направим за нашата малка общност".

Темата на дискусията в Деня на българската община и местното самоуправление беше екологията и предизвикателствата пред общините при избора на нова методология за определяне на такса "битови отпадъци" и непопулярните решения, които кметовете в този управленски мандат трябва да вземат. Беше отбелязано, че през предстоящата една година освен промените в законодателството, свързано с новите европейски изисквания, местните администрации от своя страна ще трябва да положат изключителни усилия за изработване на специфичен модел за всяка община поотделно. Основната цел е балансирано разпределение на данъчната тежест, така че да не бъдат натоварени гражданите с прекалено тежко данъчно бреме и същевременно приходите в общинските бюджети да покриват план-сметка чистота, отбелязаха участниците в дискусията. Кметовете се обединиха около идеята, че в рамките на НСОРБ е необходимо всяка администрация да споделя напредъка и добрите си практики в процеса на изработване на методологията. Кметът на Варна Благомир Коцев отбеляза, че много важен елемент от решенията, които ще се вземат, е осигуряването на условия за разделно събиране на различни видове отпадъци – стъкло, хартия, пластмаса, метал, но и на биоразградими, зелени и едрогабаритни отпадъци. Той подчерта, че амбицията на неговия екип е да изгради площадки за разделно събиране на отпадъци в петте района на Варна, като на този етап две от тях са в готовност скоро да бъдат разкрити.

По отношение на контрола и санкциите Коцев отбеляза усилията да бъдат приучени гражданите да не изхвърлят отпадъците си извън контейнерите за смет, а фирмите ще продължат да бъдат проверявани и при нужда глобявани за фиктивни договори за сметоизвозване.

Коцев участва и в награждаването на победителите в обявения от НСОРБ Национален младежки конкурс "Аз за моята община: един проблем – едно решение". Участниците в него имаха задача да предложат кампания сред гражданите на своята община за насърчаване на разделното събиране на отпадъци.

Специална награда на Община Варна получи Карина Цветкова от Варна, студентка от СУ "Св. Климент Охридски", която е разработила образователната игра "Приключенията на Кутийка". Идеята ѝ е насочена към най-малките – децата в детските градини и началния училищен курс с цел от най-ранна възраст да бъдат приучени да събират разделно отпадъците.

В рамките на конкурса бяха наградени още проекти за преработка на непотребни вещи, за мобилно приложение–игра и други. Специално отличие получи проектът на арх. Таня Харалампиева – "3R – reduce, reuse, recycle" (намали, използвай отново, рециклирай) за решение на проблема с разхищението на хранителни продукти.

Националният конкурс по повод Деня на българската община и местното самоуправление предшества Годишната среща на българските местни власти, която ще се проведе от 13 до 15 октомври в курорта Албена.