Мобилно меню

Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

Средствата, придобити от продажба на дървесина, не са достатъчни за създаването на нови полезащитни пояси, стана ясно по време на форума
Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.

2024 © Варна е

Весела Лечева е новият председател на Българския олимпийски комитет

Двукратната сребърна олимпийска медалистка по спортна стрелба спечели вота срещу Стефка Костадинова с 48:33 гласа
Весела Лечева е новият председател на Българския олимпийски комитет

Весела Лечева е новият председател на Българския олимпийски комитет (БОК). Двукратната сребърна олимпийска медалистка по спортна стрелба беше избрана след гласуване на Общото отчетно-изборно събрание на централата, съобщи БНТ.

Лечева спечели вота срещу Стефка Костадинова, която управляваше БОК през последните 20 години, с 48:33 гласа.

83-ма делегати се регистрираха за събранието, като от членовете на БОК, имащи право на глас, такъв не упражниха единствено Иван Лебанов, Георги Гергов и Валентин Йорданов, които не присъстваха. Две от бюлетините бяха недействителни.

Стефка Костадинова застана начело на Българския олимпийски комитет през ноември 2005 г. Тя изкара начело пет мандата, превръщайки се в третия най-дълго управлявал централата ръководител след ген. Владимир Стойчев (1952-1982) и Иван Славков (1982-2005).

Преди гласуването Костадинова призова в речта си „по-добрият да спечели“, докато Лечева се обърна към делегатите с думите, че „ това не е битка между личности, а битка между идеи и програми“.

В началото на събранието делегатите запазиха минута мълчание в памет на починалия наскоро двукратен олимпийски шампион във вдигането на тежести Норайр Нурикян, на спортния журналист Петър Василев, както и на жертвите от пожара в Кочани в Република Северна Македония.

2025 © Варна е / източник: БНТ; снимка: Фейсбук