Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.

Почина скулпторът, бивш председател на Народното събрание, бивш министър на културата и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов, съобщи БНТ. Информацията бе потвърдена и от пресцентъра на ГЕРБ.

В началото на днешното пленарно заседание на Народното събрание депутатите почетоха с минута мълчание паметта му, а председателят на Народното събрание Михаела Доцова заяви:

"Той е човекът, който остави следа в българското изкуство и българския политически живот. Поклон пред паметта му."

Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. През 1970 г. завършва Художественото училище за изящни изкуства "Илия Петров" в София, а през 1978 г. – специалност "Скулптура" в Художествената академия при проф. Д. Даскалов, се посочва в биографията на Вежди Рашидов на неговия сайт.

От 1978 г. Рашидов участва в национални и международни изложби, биеналета и симпозиуми. Представял е свои произведения на Международното биенале за скулптура в Равена и на Световния панаир на изкуствата в Базел. Сред самостоятелните му изложби са тези в ЮНЕСКО в Париж през 1989 г., в Токио през 1992 г. и в Музея на Оскар Уайлд в Дъблин през 2006 г. Освен скулптури той излага рисунки и акварели, сочи биографичната справка на сайта му.

Сред отличията му са златният медал на Ватикана на името на Данте Алигиери от 1981 г., първата награда на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово от 1983 г. и голямата награда за скулптура "ВЕРА" от международния фестивал "Традиции и съвременност" в Москва през 2009 г. Рашидов е носител на орден "Стара планина" с лента и е член-кореспондент на Българската академия на науките. Почетен гражданин е на София, Димитровград и Кърджали, наред с други градове. Негови произведения се съхраняват в български галерии и в колекции в чужбина, сред които галерия "Уфици" във Флоренция, музеят "Пушкин" в Москва и Музеят на Израел в Йерусалим, според биографията на скулптора.

Рашидов е министър на културата в първото и второто правителство на Бойко Борисов. Той заема поста от 27 юли 2009 г. до 13 март 2013 г. и от 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г., по данни на Министерството на културата.

Според информация в сайта на Народното събрание Рашидов е бил народен представител в седем парламента. На 21 октомври 2022 г. е избран за председател на 48-ото Народно събрание и заема поста до края на мандата му през февруари 2023 г. В 49-ото Народно събрание е депутат от ГЕРБ-СДС. На 1 септември 2023 г. парламентът прекратява пълномощията му като народен представител след подадена оставка.

Поклон пред паметта му!