Розоберът подрани с близо месец

С близо месец подрани кампанията по розобера тази година. Като причина за това специалисти посочват значително по-топлото време.

Розата е един от символите на България. Розовото масло, добивано у нас, е едно от най-висококачествени и ценени по целия свят. Заради своите качества то е известно като "течно злато". 

Първите описани розови насаждения у нас датират от XVI век. Запазени са документални сведения от 1712 г. за розови насаждения в землището на карловското село Войнягово. В средата на ХIX век се е формирала т. нар. Розова долина, в района между Павел баня, Казанлък, Карлово и Стрелча.

И до днес, розоберът се извършва ръчно, а за да е качествено розовото масло, той трябва да започне много рано сутринта, когато палещите лъчи на слънцето все още не са достигнали до розите. Тънкост при розобера е, че цветът трябва да е свеж и да не е напълно разцъфтял, за да е запазил в максимална степен аромата и влажността си. 

Висококачественото розово масло е сред най-скъпите суровини в парфюмерията и козметиката. Цената на 1 кг розово масло достига рекордна стойност от 7000 евро през 2015 г. За високата цена си има оправдание - само запознати са наясно, че за около 1 литър качествено розово масло са необходими 4 тона листенца от розов цвят, набран ръчно и то в ранните часове на деня. 

Страната ни е сред световните лидер в производството на розово масло с годишен добив от около 1,5 тона.

Розата е любима съставка в ароматните композиции на много от висококачествените парфюми. Влага се и в козметични продукти, а използването на естествено розово масло само по себе си е белег за класа.

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.