Розоберът подрани с близо месец

С близо месец подрани кампанията по розобера тази година. Като причина за това специалисти посочват значително по-топлото време.

Розата е един от символите на България. Розовото масло, добивано у нас, е едно от най-висококачествени и ценени по целия свят. Заради своите качества то е известно като "течно злато". 

Първите описани розови насаждения у нас датират от XVI век. Запазени са документални сведения от 1712 г. за розови насаждения в землището на карловското село Войнягово. В средата на ХIX век се е формирала т. нар. Розова долина, в района между Павел баня, Казанлък, Карлово и Стрелча.

И до днес, розоберът се извършва ръчно, а за да е качествено розовото масло, той трябва да започне много рано сутринта, когато палещите лъчи на слънцето все още не са достигнали до розите. Тънкост при розобера е, че цветът трябва да е свеж и да не е напълно разцъфтял, за да е запазил в максимална степен аромата и влажността си. 

Висококачественото розово масло е сред най-скъпите суровини в парфюмерията и козметиката. Цената на 1 кг розово масло достига рекордна стойност от 7000 евро през 2015 г. За високата цена си има оправдание - само запознати са наясно, че за около 1 литър качествено розово масло са необходими 4 тона листенца от розов цвят, набран ръчно и то в ранните часове на деня. 

Страната ни е сред световните лидер в производството на розово масло с годишен добив от около 1,5 тона.

Розата е любима съставка в ароматните композиции на много от висококачествените парфюми. Влага се и в козметични продукти, а използването на естествено розово масло само по себе си е белег за класа.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.