Розоберът подрани с близо месец

С близо месец подрани кампанията по розобера тази година. Като причина за това специалисти посочват значително по-топлото време.

Розата е един от символите на България. Розовото масло, добивано у нас, е едно от най-висококачествени и ценени по целия свят. Заради своите качества то е известно като "течно злато". 

Първите описани розови насаждения у нас датират от XVI век. Запазени са документални сведения от 1712 г. за розови насаждения в землището на карловското село Войнягово. В средата на ХIX век се е формирала т. нар. Розова долина, в района между Павел баня, Казанлък, Карлово и Стрелча.

И до днес, розоберът се извършва ръчно, а за да е качествено розовото масло, той трябва да започне много рано сутринта, когато палещите лъчи на слънцето все още не са достигнали до розите. Тънкост при розобера е, че цветът трябва да е свеж и да не е напълно разцъфтял, за да е запазил в максимална степен аромата и влажността си. 

Висококачественото розово масло е сред най-скъпите суровини в парфюмерията и козметиката. Цената на 1 кг розово масло достига рекордна стойност от 7000 евро през 2015 г. За високата цена си има оправдание - само запознати са наясно, че за около 1 литър качествено розово масло са необходими 4 тона листенца от розов цвят, набран ръчно и то в ранните часове на деня. 

Страната ни е сред световните лидер в производството на розово масло с годишен добив от около 1,5 тона.

Розата е любима съставка в ароматните композиции на много от висококачествените парфюми. Влага се и в козметични продукти, а използването на естествено розово масло само по себе си е белег за класа.

Министерството на туризма организира и проведе поредица от работни срещи, посветени на подготовката и цялостната оценка на готовността на курортите за предстоящия зимен туристически сезон 2025/2026. В дискусиите участваха, представители на туристическия бизнес и концесионери от зимните курорти Пампорово, Банско, Боровец и Витоша, областни управители и кметове от общините Смолян, Самоков, Банско, Разлог, и други държавни институции, сред които НАП, областните дирекции на МВР, АПИ, БАБХ, РЗИ, БЧК, ИА „Автомобилна администрация“, ЦСМП, ПСС.

Срещите имаха за цел да бъдат идентифицирани ключовите предизвикателства и да бъдат предложени работещи решения, гарантиращи модерна, конкурентна и безопасна зимна туристическа среда. Поставени бяха въпроси, свързани със: засилване на контрола върху безопасността на ски пистите; предприетите мерки, свързани с пожарната безопасност, включително поддържане на просеки, осигуряване на достъп за спасителни екипи; необходимостта от модернизиране на инфраструктурата чрез изграждане и на нови лифтови съоръжения, обновяване на енергийните и водните системи в курортните селища и други.

„Целта е да влезем подготвени в предстоящия зимен сезон с ясни ангажименти”, заяви министър Боршош. Той отново подчерта необходимостта от смела и дългосрочна визия за развитието на зимния туризъм у нас. Сътрудничеството и координацията между институциите и туристическия сектор ще доведе до реални подобрения, категоричен е министърът.

Министър Мирослав Боршош постави акцент върху визията за дългосрочно развитие на планинския туризъм: „Стремим се да изградим бъдеще – планински туризъм, който задържа кадри, привлича инвеститори, опазва природата и предлага преживявания на световно ниво”, обобщи той.