Ръст на кредитите отчитат през последните месеци

Финансови експерти отчитат ръст на кредитите през последните месеци. Най-търсени са ипотечните кредити: увеличението им на годишна основа към октомври е 19%.

Обемът на ипотечните кредити продължава да се увеличава и вече надхвърля 19 милиарда лева. На какво се дължи това анализира пред камерата на БНТ д-р Пламен Джапаров от Катедра “Финанси” в ИУ-Варна.

“На първо място много ниските лихви, които в момента са на лице у нас. Даже бих казал парадоксално ниските лихви, особено по отношение на ипотечното кредитиране, ние сме в момента в сравнение с останалите европейски страни на едно от първите места по най-ниски лихви по ипотечните кредити”

Голямата конкуренция между банките също стимулира кредитирането, отбелязват финансистите. Потребителите могат да изберат най-изгодните за тях условия. 

Най-често се теглят кредити за покупка или ремонт на жилище. 

“Повечето проучвания сочат, че по-често потребителски кредити се теглят за ремонт на жилището, за покупка на техника или автомобил. Все по-често се теглят и кредити във връзка с финансиране на образованието. 13% от българите теглят бързи кредити с идеята да финансират различни семейни тържества, от типа на абитуриентски балове, кръщенета”, каза още д-р Пламен Джапаров.

Банковите институции проверяват платежоспособността на кредитополучателите, но експертите съветват и хората да преценят сами възможностите си преди да теглят кредит.

“Има златни правила по отношението на това каква част от доходите ни трябва да остава свободна, след като покрием кредита. От порядъка на 60-70 % трябва да е. Нивото на така наречените “лоши кредити” или просрочени е рекордно ниско, но ако се сравняваме с другите страни в Европа, не е толкова ниско, ние сме в топ 5 по високо равнище на лоши кредити”, поясни д-р Пламен Джапаров.

При тегленето на кредити манталитетът на българите също оказва влияние, казват финансистите. Младите често прибягват до кредит, за да финансират екскурзии в чужбина, например, а тези в по-зряла възраст – за по-сериозни покупки. 

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.