Ръст на кредитите отчитат през последните месеци

Финансови експерти отчитат ръст на кредитите през последните месеци. Най-търсени са ипотечните кредити: увеличението им на годишна основа към октомври е 19%.

Обемът на ипотечните кредити продължава да се увеличава и вече надхвърля 19 милиарда лева. На какво се дължи това анализира пред камерата на БНТ д-р Пламен Джапаров от Катедра “Финанси” в ИУ-Варна.

“На първо място много ниските лихви, които в момента са на лице у нас. Даже бих казал парадоксално ниските лихви, особено по отношение на ипотечното кредитиране, ние сме в момента в сравнение с останалите европейски страни на едно от първите места по най-ниски лихви по ипотечните кредити”

Голямата конкуренция между банките също стимулира кредитирането, отбелязват финансистите. Потребителите могат да изберат най-изгодните за тях условия. 

Най-често се теглят кредити за покупка или ремонт на жилище. 

“Повечето проучвания сочат, че по-често потребителски кредити се теглят за ремонт на жилището, за покупка на техника или автомобил. Все по-често се теглят и кредити във връзка с финансиране на образованието. 13% от българите теглят бързи кредити с идеята да финансират различни семейни тържества, от типа на абитуриентски балове, кръщенета”, каза още д-р Пламен Джапаров.

Банковите институции проверяват платежоспособността на кредитополучателите, но експертите съветват и хората да преценят сами възможностите си преди да теглят кредит.

“Има златни правила по отношението на това каква част от доходите ни трябва да остава свободна, след като покрием кредита. От порядъка на 60-70 % трябва да е. Нивото на така наречените “лоши кредити” или просрочени е рекордно ниско, но ако се сравняваме с другите страни в Европа, не е толкова ниско, ние сме в топ 5 по високо равнище на лоши кредити”, поясни д-р Пламен Джапаров.

При тегленето на кредити манталитетът на българите също оказва влияние, казват финансистите. Младите често прибягват до кредит, за да финансират екскурзии в чужбина, например, а тези в по-зряла възраст – за по-сериозни покупки. 

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.