С форум във Варна отбелязаха Деня на българската община и местното самоуправление

Кметът на Варна Благомир Коцев, заедно с кмета на Община Аксаково - Атанас Стоилов и кмета на Община Дългопол - Георги Георгиев, бяха домакини на отбелязването на 12 октомври - Денят на българската община и местното самоуправление. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България, по чиято инициатива от 1998 г. датата се отбелязва в цялата страна.

"Фактът, че общините имат своя празник – 12 октомври, говори за това, че се отдава необходимата значимост на тяхната роля и ролята на общинските служители и на кметовете като представители на властта, която е най-близо до хората и техните проблеми. Като фундамент на властта, общините първи имат възможността за набележат проблемите и в много случаи да намират най-бързото решение за тях", каза кметът на Варна Благомир Коцев пред своите колегите. Той допълни, че, както общините имат своите ангажименти към обществото, така и всички ние като граждани имаме своята роля в управлението.

"Ние също имаме нужното място и нужния принос за подобряване на живота в общината, като не само очакваме от нея и питаме какво тя ще направи за нас. Трябва да си задаваме въпроса какво можем ние да направим за нашата малка общност".

Темата на дискусията в Деня на българската община и местното самоуправление беше екологията и предизвикателствата пред общините при избора на нова методология за определяне на такса "битови отпадъци" и непопулярните решения, които кметовете в този управленски мандат трябва да вземат. Беше отбелязано, че през предстоящата една година освен промените в законодателството, свързано с новите европейски изисквания, местните администрации от своя страна ще трябва да положат изключителни усилия за изработване на специфичен модел за всяка община поотделно. Основната цел е балансирано разпределение на данъчната тежест, така че да не бъдат натоварени гражданите с прекалено тежко данъчно бреме и същевременно приходите в общинските бюджети да покриват план-сметка чистота, отбелязаха участниците в дискусията. Кметовете се обединиха около идеята, че в рамките на НСОРБ е необходимо всяка администрация да споделя напредъка и добрите си практики в процеса на изработване на методологията. Кметът на Варна Благомир Коцев отбеляза, че много важен елемент от решенията, които ще се вземат, е осигуряването на условия за разделно събиране на различни видове отпадъци – стъкло, хартия, пластмаса, метал, но и на биоразградими, зелени и едрогабаритни отпадъци. Той подчерта, че амбицията на неговия екип е да изгради площадки за разделно събиране на отпадъци в петте района на Варна, като на този етап две от тях са в готовност скоро да бъдат разкрити.

По отношение на контрола и санкциите Коцев отбеляза усилията да бъдат приучени гражданите да не изхвърлят отпадъците си извън контейнерите за смет, а фирмите ще продължат да бъдат проверявани и при нужда глобявани за фиктивни договори за сметоизвозване.

Коцев участва и в награждаването на победителите в обявения от НСОРБ Национален младежки конкурс "Аз за моята община: един проблем – едно решение". Участниците в него имаха задача да предложат кампания сред гражданите на своята община за насърчаване на разделното събиране на отпадъци.

Специална награда на Община Варна получи Карина Цветкова от Варна, студентка от СУ "Св. Климент Охридски", която е разработила образователната игра "Приключенията на Кутийка". Идеята ѝ е насочена към най-малките – децата в детските градини и началния училищен курс с цел от най-ранна възраст да бъдат приучени да събират разделно отпадъците.

В рамките на конкурса бяха наградени още проекти за преработка на непотребни вещи, за мобилно приложение–игра и други. Специално отличие получи проектът на арх. Таня Харалампиева – "3R – reduce, reuse, recycle" (намали, използвай отново, рециклирай) за решение на проблема с разхищението на хранителни продукти.

Националният конкурс по повод Деня на българската община и местното самоуправление предшества Годишната среща на българските местни власти, която ще се проведе от 13 до 15 октомври в курорта Албена.

Министерският съвет прие решение, с което обявява 11 ноември 2026 година за Ден на национален траур в памет на жертвите, загинали при пътнотранспортните произшествия, възникнали на АМ "Тракия" при пътен възел "Зимница" на територията на област Ямбол в сутрешните часове на 10 ноември. В тяхна памет националните флагове на държавните институции ще бъдат свалени наполовина.

По официална информация от Министерството на здравеопазването 11 са загиналите след тежката верижна катастрофа. Общо 51 пострадали са настанени в лечебни заведения след пътнотранспортното произшествие, от тях в тежко състояние са 13.  

Разкрита е и специална горещата телефонна линия на Министерството на здравеопазването – 029301152, на която граждани, които нямат връзка с техни близки, за които имат опасения, че може да са участвали в катастрофата, да потърсят информация. 

От Министерството на вътрешните работи обявиха, че веднага след получаването на сигнала за тежките пътнотранспортни произшествия на АМ "Тракия" е стартирала операция "Спаси", в която са включени всички налични служители от ОДМВР - Ямбол и съседните на територията ѝ областни дирекции. Незабавно са изпратени 15 пожарни автомобила, стотици полицейски служители, спасителни екипи и линейки, предприети са действия за оказване на първа помощ на пострадалите.  Изпълняващият длъжността главен секретар на МВР уточни, че първото пътнотранспортно произшествие е настъпило в посока Бургас. Товарен автомобил е препречил пътя на автобус, превозващ група хора. Впоследствие в него се е ударил товарен автомобил, превозващ жито, а в него се е блъснал и лек автомобил.

Главен комисар Любомир Николов уточни, че всички загинали са открити в платното за движение към Бургас. Вероятна причина за тежкия инцидент е гъста мъгла. По разкази на свидетели видимостта първоначално е била около 70–80 метра, но в определен момент рязко е намаляла до около 10 метра. Предполага се, че произшествието в платното за София е възникнало по сходен механизъм, като е възможно вниманието на водачите да е било отклонено от тежката катастрофа в обратната посока на движение.

Николов посочи, че при подобни усложнени метеорологични условия водачите трябва да съобразяват скоростта и дистанцията си с пътната обстановка, особено предвид мократа пътна настилка и допълни, че използването на светлоотразителни елементи на маркировката в участъци с концентрация на мъгли и условия за тежки пътнотранспортни произшествия, е препоръчително.

Извършва се подробно обследване на пътния участък. Предстои изготвянето на експертиза, включително оглед с дрон, а всички относими към случая записи и кадри ще бъдат запазени и приобщени към разследването, каза още главният секретар. Първият сигнал за тежкото пътно-транспортно произшествие е получен малко след 7 часа тази сутрин. В инцидента в двете посоки на магистралата са участвали общо 86 пътни превозни средства – 63, движещи се към Бургас и 23 – към София. Пострадалите са транспортирани и разпределени за лечение в болници в три области – Ямбол, Сливен и Бургас.

Образувани са две досъдебни производства, тъй като пътнотранспортните произшествия са настъпили и в двете посоки на автомагистралата. Поради изключително тежкия характер на инцидента, разследването е възложено на Националната следствена служба (НСлС). Предстои извършването на множество процесуално-следствени действия, включително огледи на местопроизшествията и разпити на свидетели. След събирането и анализа на първоначалните доказателства ще бъде преценено какви експертизи да бъдат назначени, за да се изяснят причините и механизмът на тежките произшествия.