С форум във Варна отбелязаха Деня на българската община и местното самоуправление

Кметът на Варна Благомир Коцев, заедно с кмета на Община Аксаково - Атанас Стоилов и кмета на Община Дългопол - Георги Георгиев, бяха домакини на отбелязването на 12 октомври - Денят на българската община и местното самоуправление. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България, по чиято инициатива от 1998 г. датата се отбелязва в цялата страна.

"Фактът, че общините имат своя празник – 12 октомври, говори за това, че се отдава необходимата значимост на тяхната роля и ролята на общинските служители и на кметовете като представители на властта, която е най-близо до хората и техните проблеми. Като фундамент на властта, общините първи имат възможността за набележат проблемите и в много случаи да намират най-бързото решение за тях", каза кметът на Варна Благомир Коцев пред своите колегите. Той допълни, че, както общините имат своите ангажименти към обществото, така и всички ние като граждани имаме своята роля в управлението.

"Ние също имаме нужното място и нужния принос за подобряване на живота в общината, като не само очакваме от нея и питаме какво тя ще направи за нас. Трябва да си задаваме въпроса какво можем ние да направим за нашата малка общност".

Темата на дискусията в Деня на българската община и местното самоуправление беше екологията и предизвикателствата пред общините при избора на нова методология за определяне на такса "битови отпадъци" и непопулярните решения, които кметовете в този управленски мандат трябва да вземат. Беше отбелязано, че през предстоящата една година освен промените в законодателството, свързано с новите европейски изисквания, местните администрации от своя страна ще трябва да положат изключителни усилия за изработване на специфичен модел за всяка община поотделно. Основната цел е балансирано разпределение на данъчната тежест, така че да не бъдат натоварени гражданите с прекалено тежко данъчно бреме и същевременно приходите в общинските бюджети да покриват план-сметка чистота, отбелязаха участниците в дискусията. Кметовете се обединиха около идеята, че в рамките на НСОРБ е необходимо всяка администрация да споделя напредъка и добрите си практики в процеса на изработване на методологията. Кметът на Варна Благомир Коцев отбеляза, че много важен елемент от решенията, които ще се вземат, е осигуряването на условия за разделно събиране на различни видове отпадъци – стъкло, хартия, пластмаса, метал, но и на биоразградими, зелени и едрогабаритни отпадъци. Той подчерта, че амбицията на неговия екип е да изгради площадки за разделно събиране на отпадъци в петте района на Варна, като на този етап две от тях са в готовност скоро да бъдат разкрити.

По отношение на контрола и санкциите Коцев отбеляза усилията да бъдат приучени гражданите да не изхвърлят отпадъците си извън контейнерите за смет, а фирмите ще продължат да бъдат проверявани и при нужда глобявани за фиктивни договори за сметоизвозване.

Коцев участва и в награждаването на победителите в обявения от НСОРБ Национален младежки конкурс "Аз за моята община: един проблем – едно решение". Участниците в него имаха задача да предложат кампания сред гражданите на своята община за насърчаване на разделното събиране на отпадъци.

Специална награда на Община Варна получи Карина Цветкова от Варна, студентка от СУ "Св. Климент Охридски", която е разработила образователната игра "Приключенията на Кутийка". Идеята ѝ е насочена към най-малките – децата в детските градини и началния училищен курс с цел от най-ранна възраст да бъдат приучени да събират разделно отпадъците.

В рамките на конкурса бяха наградени още проекти за преработка на непотребни вещи, за мобилно приложение–игра и други. Специално отличие получи проектът на арх. Таня Харалампиева – "3R – reduce, reuse, recycle" (намали, използвай отново, рециклирай) за решение на проблема с разхищението на хранителни продукти.

Националният конкурс по повод Деня на българската община и местното самоуправление предшества Годишната среща на българските местни власти, която ще се проведе от 13 до 15 октомври в курорта Албена.

Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и заместник министър-председателят и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски подписаха Споразумение за изграждане на железопътния тунел под Деве баир, който ще осигури физическата връзка между двете държави по оста София – Скопие.

Събитието се състоя в присъствието на посланиците на държавите от ЕС и НАТО, които пътуваха до Гюешево с влака “Корона експрес” заедно с българската правителствена делегация.

Вицепремиерът Караджов подчерта, че днешният ден „връща към живот повече от вековна идея – железопътната връзка между София и Скопие“, чиито първи проекти датират още от 1897 година.

Той припомни, че през 1942 г. линията достига до Гюешево, но остава прекъсната заради войните и политическите разделения, а “днес България и Северна Македония имат отговорността да завършат започнатото”.

Министър Караджов обясни, че железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия, а в България остава да бъде построен само последният 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

„България поема най-големия дял от трасето – както в километри, така и в инвестиции. И го правим, защото тази линия е стратегическа за региона, за Европейския съюз и за НАТО“, заяви Караджов.

Той напомни, че железницата по тази ос е част от транспортната сигурност на Югоизточна Европа и от свързаността на Алианса по югоизточния му фланг.

По време на събитието министър Караджов подчерта необходимостта двете държави да работят с уважение и взаимно доверие. Гара Гюешево, най-западната и най-високата гара в България беше определена от Караджов като „място, откъдето България гледа на запад с надежда, но и с очакване“. И допълни, че “хората ще ни съдят не по думите, а по делата. По това дали заедно ще завършим започнатото.“

Подписването на споразумението за тунела под Деве баир е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор № 8, който трябва да подсигури връзката между Черно море и Адриатика, и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион.

Това е пътят, който двете държави трябва да извървят заедно в посока Западна Европа, изтъкна министър Гроздан Караджов.