Мобилно меню

С форум във Варна отбелязаха Деня на българската община и местното самоуправление

Екологията бе сред водещите теми, дискутирани по време на събитието, организирано от Националното сдружение на общините в Република България
С форум във Варна отбелязаха Деня на българската община и местното самоуправление

Кметът на Варна Благомир Коцев, заедно с кмета на Община Аксаково - Атанас Стоилов и кмета на Община Дългопол - Георги Георгиев, бяха домакини на отбелязването на 12 октомври - Денят на българската община и местното самоуправление. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България, по чиято инициатива от 1998 г. датата се отбелязва в цялата страна.

"Фактът, че общините имат своя празник – 12 октомври, говори за това, че се отдава необходимата значимост на тяхната роля и ролята на общинските служители и на кметовете като представители на властта, която е най-близо до хората и техните проблеми. Като фундамент на властта, общините първи имат възможността за набележат проблемите и в много случаи да намират най-бързото решение за тях", каза кметът на Варна Благомир Коцев пред своите колегите. Той допълни, че, както общините имат своите ангажименти към обществото, така и всички ние като граждани имаме своята роля в управлението.

"Ние също имаме нужното място и нужния принос за подобряване на живота в общината, като не само очакваме от нея и питаме какво тя ще направи за нас. Трябва да си задаваме въпроса какво можем ние да направим за нашата малка общност".

Темата на дискусията в Деня на българската община и местното самоуправление беше екологията и предизвикателствата пред общините при избора на нова методология за определяне на такса "битови отпадъци" и непопулярните решения, които кметовете в този управленски мандат трябва да вземат. Беше отбелязано, че през предстоящата една година освен промените в законодателството, свързано с новите европейски изисквания, местните администрации от своя страна ще трябва да положат изключителни усилия за изработване на специфичен модел за всяка община поотделно. Основната цел е балансирано разпределение на данъчната тежест, така че да не бъдат натоварени гражданите с прекалено тежко данъчно бреме и същевременно приходите в общинските бюджети да покриват план-сметка чистота, отбелязаха участниците в дискусията. Кметовете се обединиха около идеята, че в рамките на НСОРБ е необходимо всяка администрация да споделя напредъка и добрите си практики в процеса на изработване на методологията. Кметът на Варна Благомир Коцев отбеляза, че много важен елемент от решенията, които ще се вземат, е осигуряването на условия за разделно събиране на различни видове отпадъци – стъкло, хартия, пластмаса, метал, но и на биоразградими, зелени и едрогабаритни отпадъци. Той подчерта, че амбицията на неговия екип е да изгради площадки за разделно събиране на отпадъци в петте района на Варна, като на този етап две от тях са в готовност скоро да бъдат разкрити.

По отношение на контрола и санкциите Коцев отбеляза усилията да бъдат приучени гражданите да не изхвърлят отпадъците си извън контейнерите за смет, а фирмите ще продължат да бъдат проверявани и при нужда глобявани за фиктивни договори за сметоизвозване.

Коцев участва и в награждаването на победителите в обявения от НСОРБ Национален младежки конкурс "Аз за моята община: един проблем – едно решение". Участниците в него имаха задача да предложат кампания сред гражданите на своята община за насърчаване на разделното събиране на отпадъци.

Специална награда на Община Варна получи Карина Цветкова от Варна, студентка от СУ "Св. Климент Охридски", която е разработила образователната игра "Приключенията на Кутийка". Идеята ѝ е насочена към най-малките – децата в детските градини и началния училищен курс с цел от най-ранна възраст да бъдат приучени да събират разделно отпадъците.

В рамките на конкурса бяха наградени още проекти за преработка на непотребни вещи, за мобилно приложение–игра и други. Специално отличие получи проектът на арх. Таня Харалампиева – "3R – reduce, reuse, recycle" (намали, използвай отново, рециклирай) за решение на проблема с разхищението на хранителни продукти.

Националният конкурс по повод Деня на българската община и местното самоуправление предшества Годишната среща на българските местни власти, която ще се проведе от 13 до 15 октомври в курорта Албена.

2024 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна

Състоянието на Аспаруховия мост обсъждат в Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Във Варна настояват за алтернативен маршрут, който да поеме трафика при бъдещи ограничителни мерки заради мащабен ремонт
Състоянието на Аспаруховия мост обсъждат в Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Среща за състоянието на Аспаруховия мост ще се проведе утре – 26 ноември, в сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В разговорите ще участват министърът на регионалното развитие Иван Иванов, представители на Агенция "Пътна инфраструктура", депутати от Варненски избирателен район, председателят на ПК "Транспорт" към Общински съвет – Варна Георги Кулински и представители на Община Варна. Това стана ясно на третото заседание на работната група, посветена на изясняването на техническото състояние на Аспарухов мост. В него участваха народните представители Ивайло Костадинов и Коста Стоянов, председателят на Общинския съвет инж. Христо Димитров, множество общински съветници, заместник-кметовете Пламен Китипов и Димитър Кирчев, главният архитект на Варна Виктор Бузев, служители на администрацията. Представители на браншовите камари, архитекти, проектанти и строителни инженери също се включиха в срещата.

По време на заседанието беше съобщено, че е внесено предложение между първо и второ четене в държавния бюджет за 2026 г. да бъде осигурено финансиране за обследване и изготвяне на технически проект за Аспарухов мост. Участниците в заседанието изтъкнаха, че без базова информация, изготвена на основата на обследване и технически проект, няма да може да се кандидатства по каквито и да било програми за финансиране. Отново беше подчертано, че

държавата трябва да поеме своя ангажимент към тази стратегическа връзка, която е ключова не само за Варна, но и за националната транспортна мрежа.

В зала "Варна" бяха изслушани проф. д-р Николай Жечев от МГУ "Св. Иван Рилски", инж. Дойчин Ников – председател на СНЦ "Клъстер Черноморска икономическа зона (КЧИЗ)", инж. Тодор Анастасов от Университета по архитектура, строителство и геодезия и инж. Марек Хучала – управител на фирма за интелигентен контрол на пътното движение. Представена беше концепция за евентуално внедряване на комплексна система за дигитален мониторинг, която да осигури постоянно и прецизно наблюдение върху състоянието на моста. Според експертите системата ще позволи ранно и прецизно откриване на деформации, разграничаване на козметични от конструктивни увреждания, денонощно проследяване на дефекти и промени в реално време, както и навременно планиране на ремонти и предотвратяване на инциденти чрез ранно предупреждение. Чрез нея може да се осигури проследяване на изменения с точност до 5 мм, изграждане на детайлен 3D модел и разработване на стратегия за ограничаване на рисковете. Според предварителните изчисления разходите за подобна система няма да надвишат 300 хил. лв.

В обхвата на плана са заложени: фотограметрия и дигитализация – заснемане с дрон и 3D модел като постоянна база за сравнение; InSAR сателитен мониторинг – непрекъснато следене на конструкцията при всякакви условия; лазерно сканиране – за анализ на подмостовото пространство и труднодостъпни елементи на конструкцията; хидрогеографски проучвания – за следене на подмиване на основите; динамични изследвания – вибрации, ускорения, реакции на трафик и вятър.

Отново беше поставен акцент върху необходимостта да се планира алтернативен маршрут, който да поеме трафика при бъдещи ограничителни мерки. Като бързо приложимо решение беше посочено изграждането на т.нар. клапов мост. Според примери от други европейски държави подобно съоръжение може да бъде построено за по-малко от година и струва между 70 и 80 млн. лева, като голяма част от финансирането може да бъде осигурено чрез европейски програми. Необходимото съфинансиране от 15% се равнява приблизително на 600 хил. евро годишно за период от 20 години, стана ясно в зала "Варна". Подчертано беше също, че поддръжката на подобен мост би изисквала значителни средства, а и съоръжението ще има по-широко предназначение от това да обслужва само варненци, което предполага ангажимент от страна на държавата.

На заседанието бяха представени също възможности за въвеждане на интелигентна система за трафика върху Аспарухов мост. Такава система би могла да реагира автоматично при различни ситуации – от инциденти и аварии до преминаване на опасни товари, като регулира скоростта, пренасочва движението и създава безопасни коридори. Предложено бе в общинския бюджет за следващата година да бъдат предвидени средства за въвеждане на технологични решения за наблюдение и контрол на трафика, които ще подобрят управлението на транспортния поток.

2025 © Варна е