С форум във Варна отбелязаха Деня на българската община и местното самоуправление

Кметът на Варна Благомир Коцев, заедно с кмета на Община Аксаково - Атанас Стоилов и кмета на Община Дългопол - Георги Георгиев, бяха домакини на отбелязването на 12 октомври - Денят на българската община и местното самоуправление. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България, по чиято инициатива от 1998 г. датата се отбелязва в цялата страна.

"Фактът, че общините имат своя празник – 12 октомври, говори за това, че се отдава необходимата значимост на тяхната роля и ролята на общинските служители и на кметовете като представители на властта, която е най-близо до хората и техните проблеми. Като фундамент на властта, общините първи имат възможността за набележат проблемите и в много случаи да намират най-бързото решение за тях", каза кметът на Варна Благомир Коцев пред своите колегите. Той допълни, че, както общините имат своите ангажименти към обществото, така и всички ние като граждани имаме своята роля в управлението.

"Ние също имаме нужното място и нужния принос за подобряване на живота в общината, като не само очакваме от нея и питаме какво тя ще направи за нас. Трябва да си задаваме въпроса какво можем ние да направим за нашата малка общност".

Темата на дискусията в Деня на българската община и местното самоуправление беше екологията и предизвикателствата пред общините при избора на нова методология за определяне на такса "битови отпадъци" и непопулярните решения, които кметовете в този управленски мандат трябва да вземат. Беше отбелязано, че през предстоящата една година освен промените в законодателството, свързано с новите европейски изисквания, местните администрации от своя страна ще трябва да положат изключителни усилия за изработване на специфичен модел за всяка община поотделно. Основната цел е балансирано разпределение на данъчната тежест, така че да не бъдат натоварени гражданите с прекалено тежко данъчно бреме и същевременно приходите в общинските бюджети да покриват план-сметка чистота, отбелязаха участниците в дискусията. Кметовете се обединиха около идеята, че в рамките на НСОРБ е необходимо всяка администрация да споделя напредъка и добрите си практики в процеса на изработване на методологията. Кметът на Варна Благомир Коцев отбеляза, че много важен елемент от решенията, които ще се вземат, е осигуряването на условия за разделно събиране на различни видове отпадъци – стъкло, хартия, пластмаса, метал, но и на биоразградими, зелени и едрогабаритни отпадъци. Той подчерта, че амбицията на неговия екип е да изгради площадки за разделно събиране на отпадъци в петте района на Варна, като на този етап две от тях са в готовност скоро да бъдат разкрити.

По отношение на контрола и санкциите Коцев отбеляза усилията да бъдат приучени гражданите да не изхвърлят отпадъците си извън контейнерите за смет, а фирмите ще продължат да бъдат проверявани и при нужда глобявани за фиктивни договори за сметоизвозване.

Коцев участва и в награждаването на победителите в обявения от НСОРБ Национален младежки конкурс "Аз за моята община: един проблем – едно решение". Участниците в него имаха задача да предложат кампания сред гражданите на своята община за насърчаване на разделното събиране на отпадъци.

Специална награда на Община Варна получи Карина Цветкова от Варна, студентка от СУ "Св. Климент Охридски", която е разработила образователната игра "Приключенията на Кутийка". Идеята ѝ е насочена към най-малките – децата в детските градини и началния училищен курс с цел от най-ранна възраст да бъдат приучени да събират разделно отпадъците.

В рамките на конкурса бяха наградени още проекти за преработка на непотребни вещи, за мобилно приложение–игра и други. Специално отличие получи проектът на арх. Таня Харалампиева – "3R – reduce, reuse, recycle" (намали, използвай отново, рециклирай) за решение на проблема с разхищението на хранителни продукти.

Националният конкурс по повод Деня на българската община и местното самоуправление предшества Годишната среща на българските местни власти, която ще се проведе от 13 до 15 октомври в курорта Албена.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.