Скок със 70% в цената на яйцата

Високите цени на основни хранителни продукти продължават да тревожат потребителите. Рекордьор в поскъпването у нас остават яйцата. Повишението на цената при тях достигна 70% и това се дължи на дефицит заради войната в Украйна, това заяви в БНТ председателят на Комисията по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов.

Според него, цените на храните у нас са се успокоили и няма деформиране на пазара след шока през април миналата година, но той не отрече за лоши практики у нас.

По отношение на основните хранителни продукти единствено има лек ръст на пилешкото месо и то е свързано с цените на фуражите, с цената на производство, с начина на логистика. Ако има някакви други трендове, то те са в рамките на стотинки среднодневно нагоре и надолу. Но като цяло наблюдаваме равновесие на пазара

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.