След тежко заболяване ни напусна Норайр Нурикян

След тежко заболяване на 76-годишна възраст почина Норайр Нурикян. Великият ни щангист не успя да се пребори с коварна болест, измъчвала го последните години. Тъжната вест бе съобщена официално от Българската федерация по вдигане на тежести. 

Ноно, както всички го наричаха, е един от шестимата, българи, печелили два пъти олимпийско злато.

Той е първият ни олимпийски шампион във вдигането на тежести.

В богатата кариера Нурикян има още две световни титли (по това време олимпийските турнири са били и световни първенства), сребро от Световното в Хавана 1973, бронз от шампионатите на планетата в Лима 1971 и в Манила 1974.

На европейски първенства Нурикян е шампион от Берлин 1976, сребърен медалист от Констанца 1972 и Мадрид 1973, и бронзов от Варшава 1969 и Верона 1974.

Подобрил е 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя. Общият брой на извоюваните от него медали от всички състезания е 55 (27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови).

След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Беше генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004), както и вицепрезидент на Международната федерация (2001-2005). Той беше и председател на Борда на директорите на спортния тотализатор, както и индивидуален член на БОК. 

За постиженията си е награждаван с ордени "Герой на социалистическия труд" и "Георги Димитров", а през 2008 г. получи и орден "Стара планина". Избран бе за почетен професор е на Ереванския университет. През 2022 г. Нурикян дари медалите си на Музея на спорта по повод 50-ата годишнина от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести. В края на миналата година Община Сливен преименува залата по щанги в града на "Норайр Нурикян". Бе планирано той да я открие лично в края на този месец. 

Поклон пред паметта му!

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.