След тежко заболяване ни напусна Норайр Нурикян

След тежко заболяване на 76-годишна възраст почина Норайр Нурикян. Великият ни щангист не успя да се пребори с коварна болест, измъчвала го последните години. Тъжната вест бе съобщена официално от Българската федерация по вдигане на тежести. 

Ноно, както всички го наричаха, е един от шестимата, българи, печелили два пъти олимпийско злато.

Той е първият ни олимпийски шампион във вдигането на тежести.

В богатата кариера Нурикян има още две световни титли (по това време олимпийските турнири са били и световни първенства), сребро от Световното в Хавана 1973, бронз от шампионатите на планетата в Лима 1971 и в Манила 1974.

На европейски първенства Нурикян е шампион от Берлин 1976, сребърен медалист от Констанца 1972 и Мадрид 1973, и бронзов от Варшава 1969 и Верона 1974.

Подобрил е 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя. Общият брой на извоюваните от него медали от всички състезания е 55 (27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови).

След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Беше генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004), както и вицепрезидент на Международната федерация (2001-2005). Той беше и председател на Борда на директорите на спортния тотализатор, както и индивидуален член на БОК. 

За постиженията си е награждаван с ордени "Герой на социалистическия труд" и "Георги Димитров", а през 2008 г. получи и орден "Стара планина". Избран бе за почетен професор е на Ереванския университет. През 2022 г. Нурикян дари медалите си на Музея на спорта по повод 50-ата годишнина от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести. В края на миналата година Община Сливен преименува залата по щанги в града на "Норайр Нурикян". Бе планирано той да я открие лично в края на този месец. 

Поклон пред паметта му!

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.