Според проучване: Работодателите са внимателни към разширяване на екипа си

Според националното изследване на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ) работодателите в страната запазват умерен оптимизъм по отношение на пазара на труда за периода април – септември 2025 г., отчитайки положителен коефициент на заетост от +3%. Той бележи лек спад с един процентентен пункт спрямо предходните шест месеца и значително по-ниско ниво в сравнение със същия период на 2024 г., когато коефициентът достигна +16%. Данните сочат, че работодателите залагат на стабилност с минимален растеж, предпочитайки по-внимателен подход към разширяване на екипите си.

Проучването, обхващащо 1078 компании от 12 икономически сектора, показва, че 22% от анкетираните планират да увеличат персонала, докато 19% очакват съкращения, а 53% не предвиждат промени.

 "За разлика от предходния период делът на несигурните работодатели значително намаля – от 24% на 12%", коментира Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта.

"Този спад се дължи основно на задълбочаващия се недостиг на квалифицирани кадри, който принуждава компаниите да оптимизират и задържат съществуващите си екипи. Работодателите вече търсят не просто служители, а устойчиви решения – подхождат внимателно към подбора и се фокусират върху дългосрочната ефективност, особено в контекста на глобалната несигурност и технологичните промени".

Сред регионите, включени в изследването,

София остава най-динамичният пазар на труда – 62% от работодателите в столицата планират да наемат нови служители.

Въпреки това делът им спада с 12 процентни пункта спрямо предишните шест месеца, което сигнализира за затихване на интензивния растеж, характерен за последните няколко години.

В Пловдив (+14%), Варна (+12%) и Бургас (+10%) се наблюдава умерено нарастване в намеренията за наемане на нови служители, което подсказва разширяване на икономическата активност извън столицата. Единствено Русе остава без промяна (+2%) спрямо предишния изследван период.

"Регионалните разлики показват, че е време за по-целенасочени политики на местно ниво. Докато София се стабилизира, виждаме потенциал за растеж в Пловдив, Варна и Бургас – при правилна подкрепа и инвестиции", подчертава Надя Василева.

Информационните технологии запазват лидерската си позиция с прогноза за +15% нетен коефициент на заетостта. Въпреки това тенденцията е низходяща – от +24% преди година и +19% за предходния период. Същевременно секторите "Производство" (+13%) и "Финансови и застрахователни дейности, недвижими имоти и бизнес услуги" (+12%) отбелязват ръст съответно с четири и шест процентни пункта.

Положителни нагласи за наемане споделят и работодателите от секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" (+10%) и "Селско, горско и рибно стопанство" (+4%) – знак за оживление в сезонно зависимите индустрии.

"Най-важният извод от това изследване е, че работодателите се научиха да се адаптират. Те вече не реагират панически на промени, а планират стратегически – с мисъл за устойчив растеж и задържане на кадрите", заключи Надя Василева.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.