Според проучване: Работодателите са внимателни към разширяване на екипа си

Според националното изследване на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ) работодателите в страната запазват умерен оптимизъм по отношение на пазара на труда за периода април – септември 2025 г., отчитайки положителен коефициент на заетост от +3%. Той бележи лек спад с един процентентен пункт спрямо предходните шест месеца и значително по-ниско ниво в сравнение със същия период на 2024 г., когато коефициентът достигна +16%. Данните сочат, че работодателите залагат на стабилност с минимален растеж, предпочитайки по-внимателен подход към разширяване на екипите си.

Проучването, обхващащо 1078 компании от 12 икономически сектора, показва, че 22% от анкетираните планират да увеличат персонала, докато 19% очакват съкращения, а 53% не предвиждат промени.

 "За разлика от предходния период делът на несигурните работодатели значително намаля – от 24% на 12%", коментира Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта.

"Този спад се дължи основно на задълбочаващия се недостиг на квалифицирани кадри, който принуждава компаниите да оптимизират и задържат съществуващите си екипи. Работодателите вече търсят не просто служители, а устойчиви решения – подхождат внимателно към подбора и се фокусират върху дългосрочната ефективност, особено в контекста на глобалната несигурност и технологичните промени".

Сред регионите, включени в изследването,

София остава най-динамичният пазар на труда – 62% от работодателите в столицата планират да наемат нови служители.

Въпреки това делът им спада с 12 процентни пункта спрямо предишните шест месеца, което сигнализира за затихване на интензивния растеж, характерен за последните няколко години.

В Пловдив (+14%), Варна (+12%) и Бургас (+10%) се наблюдава умерено нарастване в намеренията за наемане на нови служители, което подсказва разширяване на икономическата активност извън столицата. Единствено Русе остава без промяна (+2%) спрямо предишния изследван период.

"Регионалните разлики показват, че е време за по-целенасочени политики на местно ниво. Докато София се стабилизира, виждаме потенциал за растеж в Пловдив, Варна и Бургас – при правилна подкрепа и инвестиции", подчертава Надя Василева.

Информационните технологии запазват лидерската си позиция с прогноза за +15% нетен коефициент на заетостта. Въпреки това тенденцията е низходяща – от +24% преди година и +19% за предходния период. Същевременно секторите "Производство" (+13%) и "Финансови и застрахователни дейности, недвижими имоти и бизнес услуги" (+12%) отбелязват ръст съответно с четири и шест процентни пункта.

Положителни нагласи за наемане споделят и работодателите от секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" (+10%) и "Селско, горско и рибно стопанство" (+4%) – знак за оживление в сезонно зависимите индустрии.

"Най-важният извод от това изследване е, че работодателите се научиха да се адаптират. Те вече не реагират панически на промени, а планират стратегически – с мисъл за устойчив растеж и задържане на кадрите", заключи Надя Василева.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.