Според проучване: Работодателите са внимателни към разширяване на екипа си

Според националното изследване на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ) работодателите в страната запазват умерен оптимизъм по отношение на пазара на труда за периода април – септември 2025 г., отчитайки положителен коефициент на заетост от +3%. Той бележи лек спад с един процентентен пункт спрямо предходните шест месеца и значително по-ниско ниво в сравнение със същия период на 2024 г., когато коефициентът достигна +16%. Данните сочат, че работодателите залагат на стабилност с минимален растеж, предпочитайки по-внимателен подход към разширяване на екипите си.

Проучването, обхващащо 1078 компании от 12 икономически сектора, показва, че 22% от анкетираните планират да увеличат персонала, докато 19% очакват съкращения, а 53% не предвиждат промени.

 "За разлика от предходния период делът на несигурните работодатели значително намаля – от 24% на 12%", коментира Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта.

"Този спад се дължи основно на задълбочаващия се недостиг на квалифицирани кадри, който принуждава компаниите да оптимизират и задържат съществуващите си екипи. Работодателите вече търсят не просто служители, а устойчиви решения – подхождат внимателно към подбора и се фокусират върху дългосрочната ефективност, особено в контекста на глобалната несигурност и технологичните промени".

Сред регионите, включени в изследването,

София остава най-динамичният пазар на труда – 62% от работодателите в столицата планират да наемат нови служители.

Въпреки това делът им спада с 12 процентни пункта спрямо предишните шест месеца, което сигнализира за затихване на интензивния растеж, характерен за последните няколко години.

В Пловдив (+14%), Варна (+12%) и Бургас (+10%) се наблюдава умерено нарастване в намеренията за наемане на нови служители, което подсказва разширяване на икономическата активност извън столицата. Единствено Русе остава без промяна (+2%) спрямо предишния изследван период.

"Регионалните разлики показват, че е време за по-целенасочени политики на местно ниво. Докато София се стабилизира, виждаме потенциал за растеж в Пловдив, Варна и Бургас – при правилна подкрепа и инвестиции", подчертава Надя Василева.

Информационните технологии запазват лидерската си позиция с прогноза за +15% нетен коефициент на заетостта. Въпреки това тенденцията е низходяща – от +24% преди година и +19% за предходния период. Същевременно секторите "Производство" (+13%) и "Финансови и застрахователни дейности, недвижими имоти и бизнес услуги" (+12%) отбелязват ръст съответно с четири и шест процентни пункта.

Положителни нагласи за наемане споделят и работодателите от секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" (+10%) и "Селско, горско и рибно стопанство" (+4%) – знак за оживление в сезонно зависимите индустрии.

"Най-важният извод от това изследване е, че работодателите се научиха да се адаптират. Те вече не реагират панически на промени, а планират стратегически – с мисъл за устойчив растеж и задържане на кадрите", заключи Надя Василева.

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.