Стартира преброяване на кафявите мечки у нас

Проект, чиято цел е преброяване на кафявите мечки у нас, е стартиран от Южноцентралното държавно предприятие, а финансирането е с европейски средства. Преброяването ще се извърши чрез събиране на генетични проби на терен, а стремежът е да се направи възможно най-точен анализ за броя на мечките и евентуално контролиране на популацията.

Напоследък хората в Родопите говорят, че мечките били станали много, отбелязва БНТ. Зачестиха и нападенията на добитък и пчелни кошери, само за септември те са 46. Фотокапаните на ловните дружинки непрекъснато заснемат мечки до хранилките за диви прасета. В края на август беше нападнат и човек в района на село Лясково. 

Всъщност никой до момента със сигурност не може да каже колко точно са мечките в Родопите и изобщо в България.

Това се опитват да установят горските служители по проект за преброяване на животинския вид.

"Традиционните методи за таксация не дават толкова точен резултат и се надяваме чрез този генетичен анализ да се достигне до по-вярната цифра, това което е реално като количество кафяви мечки в България, за да може да се вземат някакви мерки за евентуално управление на популацията", поясни инж. Елин Лилов - лесоинженер в Южноцентралното държавно предприятие-Смолян. 

На практика горските служители събират проби от екскременти в гората. Генетичният материал се носи за изследване. "След като попълним необходимите данни за събраните проби със снимков материал, с географски координати от там, където са събрани, ги предаваме на Изпълнителна агенция по околна среда и вече техен ангажимент е да ги предадат за извършване на самия анализ и изследвания на лаборатория, която е оторизирана за извършване на такива анализи", допълва инж. Елин Лилов.  

Резултатите от преброяването ще определят и действията на властите.

Кафявата мечка е защитен вид в България и отстрелът ѝ е забранен със закон.

Допускат се изключения, когато са нанесени сериозни щети, но със специално разрешение за конкретния район и определената мечка.

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.