Стартираха мащабни проверки в хранителните магазини в цялата страна

Във връзка с мерките, предприети от правителството за скъсяване на веригата на доставките и елиминиране на нелоялните практики при хранителните стоки, от днес на територията на цялата страна започват масирани проверки от смесени екипи на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Проверяващите ще извършат детайлно обследване на цялата агро-хранителна верига (производители, преработватели, дистрибутори, търговци на едро и дребно, вносители), а събраната информация за нелоялни практики ще послужи за целите на проекто-закона за регулиране на договорите по веригата на доставките, чието изготвяне министър-председателят Росен Желязков възложи на земеделския министър д-р Георги Тахов.

Засиленият контрол ще обхване всички търговски обекти, в които се продават хранителни продукти - от малките магазинчета до големите търговски вериги.

Ще бъдат проверявани финансови документи и придружаващи документи за произход, за да бъде извършено проследяване по цялата верига на доставките.

Ще се следи и за: опаковки, етикетиране, съхранение, срок на годност, промоционални кампании и намаления, заблуждаващи реклами, несъответствие между цената на етикета и на касовия апарат; некоректност при обявяване на цени за различните разфасовки на един и същи продукт; ясно обозначаване на единичната цена при продукти в насипно състояние и др.

При установяване на нарушения ще се предприемат незабавни мерки - от предписания и актове, до разпореждане за унищожаване на стока, спиране на част или на цялата дейност на обекта.

Проверките ще се извършват ежедневно във всички области на страната.

Ще продължат до нормализиране на цените на хранителните продукти и гарантиране на продоволствената сигурност на страната.

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.