Със 7,4 млн. евро: Европейската комисия подпомага земеделците у нас

Европейската комисия предоставя 7,4 млн. евро на България от селскостопанския резерв на ЕС за подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци, които претърпяха значителни щети заради неблагоприятни климатични явления, съобщава БНТ.

През февруари тази година високите температури и топлото време в България подлъгаха овощните дървета да цъфтят твърде рано.

Студът и сланата, които последваха през март и април обаче, повредиха много култури, особено бадеми, ябълки, кайсии, череши, праскови, круши, сини сливи и орехи.

Освен България финансиране от селскостопанския резерв ще получат Унгария (10,8 млн. евро), Латвия (4,2 млн. евро), Литва (1,1 млн. евро), Полша (14,8 млн. евро ) и Румъния (11,5 млн. евро). Земеделските стопани в тези държави членки също са претърпели щети от неблагоприятни климатични явления. Държавите може да допълнят тази подкрепа от ЕС с до 200% с национални средства.

За да се гарантира, че тази извънредна мярка е ефективна, е важно бенефициерите бързо да получат спешна финансова подкрепа. Плащанията на земеделските стопани за спешното финансово подпомагане за България, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния трябва да бъдат извършени преди 30 април 2026 година.

В рамките на селскостопанския резерв като част от настоящата обща селскостопанска политика (ОСП) има на разположение най-малко 450 милиона евро годишно, за да се помогне на земеделските стопани да се справят със смущения на пазара или извънредни събития, засягащи производството или разпространението. В предложението си за следващата ОСП (2028-2034 г.) Комисията възнамерява да удвои резерва за кризи в подкрепа на устойчивостта на европейските земеделски стопани и хранително-вкусовия сектор срещу смущения на пазара.

Министерството на туризма организира и проведе поредица от работни срещи, посветени на подготовката и цялостната оценка на готовността на курортите за предстоящия зимен туристически сезон 2025/2026. В дискусиите участваха, представители на туристическия бизнес и концесионери от зимните курорти Пампорово, Банско, Боровец и Витоша, областни управители и кметове от общините Смолян, Самоков, Банско, Разлог, и други държавни институции, сред които НАП, областните дирекции на МВР, АПИ, БАБХ, РЗИ, БЧК, ИА „Автомобилна администрация“, ЦСМП, ПСС.

Срещите имаха за цел да бъдат идентифицирани ключовите предизвикателства и да бъдат предложени работещи решения, гарантиращи модерна, конкурентна и безопасна зимна туристическа среда. Поставени бяха въпроси, свързани със: засилване на контрола върху безопасността на ски пистите; предприетите мерки, свързани с пожарната безопасност, включително поддържане на просеки, осигуряване на достъп за спасителни екипи; необходимостта от модернизиране на инфраструктурата чрез изграждане и на нови лифтови съоръжения, обновяване на енергийните и водните системи в курортните селища и други.

„Целта е да влезем подготвени в предстоящия зимен сезон с ясни ангажименти”, заяви министър Боршош. Той отново подчерта необходимостта от смела и дългосрочна визия за развитието на зимния туризъм у нас. Сътрудничеството и координацията между институциите и туристическия сектор ще доведе до реални подобрения, категоричен е министърът.

Министър Мирослав Боршош постави акцент върху визията за дългосрочно развитие на планинския туризъм: „Стремим се да изградим бъдеще – планински туризъм, който задържа кадри, привлича инвеститори, опазва природата и предлага преживявания на световно ниво”, обобщи той.