Със 7,4 млн. евро: Европейската комисия подпомага земеделците у нас

Европейската комисия предоставя 7,4 млн. евро на България от селскостопанския резерв на ЕС за подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци, които претърпяха значителни щети заради неблагоприятни климатични явления, съобщава БНТ.

През февруари тази година високите температури и топлото време в България подлъгаха овощните дървета да цъфтят твърде рано.

Студът и сланата, които последваха през март и април обаче, повредиха много култури, особено бадеми, ябълки, кайсии, череши, праскови, круши, сини сливи и орехи.

Освен България финансиране от селскостопанския резерв ще получат Унгария (10,8 млн. евро), Латвия (4,2 млн. евро), Литва (1,1 млн. евро), Полша (14,8 млн. евро ) и Румъния (11,5 млн. евро). Земеделските стопани в тези държави членки също са претърпели щети от неблагоприятни климатични явления. Държавите може да допълнят тази подкрепа от ЕС с до 200% с национални средства.

За да се гарантира, че тази извънредна мярка е ефективна, е важно бенефициерите бързо да получат спешна финансова подкрепа. Плащанията на земеделските стопани за спешното финансово подпомагане за България, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния трябва да бъдат извършени преди 30 април 2026 година.

В рамките на селскостопанския резерв като част от настоящата обща селскостопанска политика (ОСП) има на разположение най-малко 450 милиона евро годишно, за да се помогне на земеделските стопани да се справят със смущения на пазара или извънредни събития, засягащи производството или разпространението. В предложението си за следващата ОСП (2028-2034 г.) Комисията възнамерява да удвои резерва за кризи в подкрепа на устойчивостта на европейските земеделски стопани и хранително-вкусовия сектор срещу смущения на пазара.

Министерството на туризма и Министерството на земеделието и храните обединяват усилия с лозаро-винарския сектор за създаването на национално партньорство за утвърждаването на българското вино като важна част от идентичността на България.

"Поставяме началото на една национална инициатива, за да дадем на българското вино мястото, което заслужава. Важно е да имаме ясна карта за действия с конкретни стъпки и екшън план", изтъкна министърът на туризма Илин Димитров.

Според земеделския министър Пламен Арбовски автентичните винени сортове и традиции са една от визитните картички на България. "Развитието на винения туризъм е и начин да насърчим развитието на селските райони и местните общности. Предстои ни много работа, но възможностите са неограничени", подчерта той.

Председателят на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев посочи, че в момента в българските заведения и туристически комплекси се предлагат предимно вносни вина.

"Сега има хоризонт да развиваме винарството с пълна сила и поемам гаранция за законовите промени. Браншът трябва да участва активно", заяви Гечев.

Сред предложенията, по които ще си партнират институциите и лозаро-винарският сектор, са националната инициатива "Избери българското вино", съвместни обучения за хотелиери и ресторантьори относно родното производство, професионални дегустации, разработване на национални и регионални винени маршрути и събития.

Ще се работи съвместно и за популяризиране на местните производители и насърчаването на връзката между българското вино, сезонната българска кухня и автентичните туристически изживявания.