Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред

Тази нощ, точно в 3 часа преминаваме към лятното часово време. Трябва да преместим стрелките на часовника с час напред, което означава, че ще спим с един час по-малко. Ще се върнем отново към астрономическото време на 25-и срещу 26-и октомври, припомня dariknews.bg.

Кой е измислил лятното часово време?

Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.

Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.

През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.

Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.

По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.

През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.

Кога за първи път България преминава към лятното часово време?

Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.

Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

През 2018 г. Европейската комисия предлага да се премахне промяната във времето и проведе пространно допитване в цяла Европа.

Над 4 милиона души се обявиха тогава за край на практиката да се минава от едно на друго часово време два пъти в годината. После Европейският парламент даде зелена светлина да се изпълни волята на гражданите.

Заради противопоставянето на някои страни членки на ЕС, нищо не се е случило оттогава, въпреки, че редица изследвания подчертават негативното въздействие от смяната на времето върху здравето на хората, докато ползите по отношение пестенето на енергия са минимални.

"Туризмът е от първостепенно значение за страната. Той създава работни места там, където другите икономики не могат". Това заяви министър Мирослав Боршош в Разлог по време на конференцията "Бъдещето на туризма в България и Европа – имидж, иновации и развитие", организирана от Министерството на туризма и евродепутата Андрей Новаков. В събитието взеха участие представители от Европейския парламент, национални институции, местната власт, туристическия бизнес и експертната общност, сред които евродепутатите Николина Бърняц и Андрей Новаков – активни членове на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП, Георги Динев – областен управител на Благоевград, Красимир Герчев – кмет на гр. Разлог, Десислав Тасков – председател на комисията по туризъм, Кирил Добрев – председател на комисията по транспорт в парламента.

В дискусията се включиха и водещи представители на сектора, сред които д-р Сийка Кацарова от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и д-р Полина Карастоянова от Националния борд по туризъм.

Форумът постави акцент върху необходимостта от изграждане на устойчива туристическа екосистема чрез стратегическо партньорство между европейските институции, българската държава, местната власт и бранша. "Променихме начина, по който представяме България като туристическа дестинация като поставихме фокуса върху качеството и устойчивостта на българския туристически продукт в отделните региони. Наши основни партньори са хората по места, активните кметове, които търсят възможности за развитие на местната икономика". С тези думи министърът на туризма откри форума.

Евродепутатът Андрей Новаков приветства всички участници в една от най-значимите конференции, посветени на туризма днес и заяви, че има политическа воля и стратегия за развитие на сектора в България като част от еврозоната. От своя страна  Николина Бърняц благодари на министъра на туризма и на Андрей Новаков за възможността отново да посети нашата красива страна. Тя подчерта изключителната важност на стабилността в държавата, не само, но особено за развитието на туризма и сподели опита на своята страна, като част от еврозоната, в разработването на стратегии за туризма, работа  с регионите, преминаване през кризи и предизвикателства.

В рамките на конференцията министър Мирослав Боршош обяви, че се работи и по стратегията за развитие на националните курорти, техния статут, включително върху законодателни промени, за да могат тези курорти да привличат по-големи инвестиции и в инфраструктура и свързаност – въздушна и сухоземна.

Министърът на туризма обърна специално внимание на представителите от Професионалната гимназия по туризъм и Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Разлог, които, по думите му, са смисълът на всички тези съвместни усилия, насочени към гарантирането на тяхното успешно професионално бъдеще в България.

Всички участници в конференцията откроиха ползите от приемането на България в еврозоната, което е не само икономически процес – това е възможност за изграждане на нова идентичност на страната ни в европейски и глобален контекст, която носи повече сигурност, стабилност, гъвкавост и повече инвестиции в България. Министърът подчерта, че ефективното управление на туризма в тази нова реалност ще изисква съгласувани усилия за постигане на приобщаващо и регионално балансирано развитие, допълнителна бюджетна рамка, както и изграждане на механизми за справяне с кризи и по-добра свързаност между държавите.

Конференцията продължи с два дискусионни панела, по време на които бяха поставени редица актуални въпроси и бяха обсъдени, както проблемите, така и успехите в сектор туризъм. Министърът изтъкна още веднъж, че сътрудничеството с местната власт е ключов фактор за устойчивото развитие на сектора. "Бъдещето на туризма в България и Европа е споделена отговорност. Конференцията днес показа, че това е възможно, събирайки на едно място представители на всички тези звена на управлението. Зад думите, които се казаха тук, виждате колко много работа е свършена за краткото време от началото на управлението на това правителство. Това е пълна отдаденост на работата с визия и прилагане на решения", заяви в заключение министър Мирослав Боршош.