Мобилно меню

Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред

Лятното часово време влиза в сила от 3 часа след полунощ
Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред
515

Тази нощ, точно в 3 часа преминаваме към лятното часово време. Трябва да преместим стрелките на часовника с час напред, което означава, че ще спим с един час по-малко. Ще се върнем отново към астрономическото време на 25-и срещу 26-и октомври, припомня dariknews.bg.

Кой е измислил лятното часово време?

Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.

Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.

През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.

Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.

По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.

През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.

Кога за първи път България преминава към лятното часово време?

Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.

Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

През 2018 г. Европейската комисия предлага да се премахне промяната във времето и проведе пространно допитване в цяла Европа.

Над 4 милиона души се обявиха тогава за край на практиката да се минава от едно на друго часово време два пъти в годината. После Европейският парламент даде зелена светлина да се изпълни волята на гражданите.

Заради противопоставянето на някои страни членки на ЕС, нищо не се е случило оттогава, въпреки, че редица изследвания подчертават негативното въздействие от смяната на времето върху здравето на хората, докато ползите по отношение пестенето на енергия са минимални.

2025 © Варна е

Пикът на грипната епидемия се очаква в края на месеца

Към този момент няма нужда да се обявява национална грипна епидемия, смята министърът на здравеопазването в оставка доц. д-р Силви Кирилов
Пикът на грипната епидемия се очаква в края на месеца

Винаги през януари актуалната тема са грипа и вирусните инфекции. Според министърът на здравеопазването в оставка доц. д-р Силви Кирилов, можем да контролираме разпространението им по два начина. "Единият начин е имунизацията, която трябва да се предприеме поне 2 месеца преди това и другият начин е като съблюдаваме някакъв режим на поведение и най-важното хората, които смятат, че имат вече някаква симптоматика, трябва да се изолират вкъщи", подчерта той в студиото но БНТ. 

Първа Варна обяви грипна епидемия

От утре е Добрич, а наближават ръста 200 на 10 000 души Бургас и Силистра. Кирилов каза, че здравните власти следят тези показатели ежедневно и те се засичат по няколко възможни пътища.

"Пикът на епидемията се очаква в края на този месец, но след като един вирус е в популацията, ние нямаме обективни възможности да го спрем. Важно в случая е колективният имунитет, т.е. колко хора имат имунитет спрямо този вирус, който сега е H3N2 и вече е доказан в Националната референтна лаборатория. Другият вариант е да се намалят социалните контакти", обясни здравният министър.

Специалистите от регионалните здравни инспекции ежедневно поддържат връзка с главния държавен здравен инспектор и ако се достигне до обявяване на епидемия, която е свързана с ограничаване на много дейности, самата заповед също се съгласува от главния държавен здравен инспектор.

Силви Кирилов е категоричен, че към този момент няма нужда да се обявява грипна епидемия в страната. 

Според него децата са най-уязвими към този грипен щам, тъй като имунната им система няма възможност да се справи, каквато има имунната система на възрастен човек. От грипа обаче са застрашени и хората над 65-годишна възраст, тъй като тяхната имунна система пък отслабва, а те имат и други придружаващи заболявания и възможността за усложнения от грип е значително по-голяма. 

2026 © Варна е / източник: БНТ