Мобилно меню

Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред

Лятното часово време влиза в сила от 3 часа след полунощ
Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред
511

Тази нощ, точно в 3 часа преминаваме към лятното часово време. Трябва да преместим стрелките на часовника с час напред, което означава, че ще спим с един час по-малко. Ще се върнем отново към астрономическото време на 25-и срещу 26-и октомври, припомня dariknews.bg.

Кой е измислил лятното часово време?

Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.

Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.

През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.

Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.

По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.

През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.

Кога за първи път България преминава към лятното часово време?

Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.

Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

През 2018 г. Европейската комисия предлага да се премахне промяната във времето и проведе пространно допитване в цяла Европа.

Над 4 милиона души се обявиха тогава за край на практиката да се минава от едно на друго часово време два пъти в годината. После Европейският парламент даде зелена светлина да се изпълни волята на гражданите.

Заради противопоставянето на някои страни членки на ЕС, нищо не се е случило оттогава, въпреки, че редица изследвания подчертават негативното въздействие от смяната на времето върху здравето на хората, докато ползите по отношение пестенето на енергия са минимални.

2025 © Варна е

Над 320 млн. лв. са приходите от е-винетки през 2025 година

Традиционно най-предпочитани от шофьорите са годишните винетки
Над 320 млн. лв. са приходите от е-винетки през 2025 година

През 2025 г. са продадени над 6,9 млн. е-винетки, а приходите от тях са над 320 млн. лв., съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура".

Традиционно най-предпочитани от шофьорите са годишните. От всички продадени, годишните са 2 635 210 броя, а седмичните – 2 631 408 броя. Следват месечните – 848 133 броя, уикенд винетките – 699 129 броя, и тримесечните – 109 583 броя. 

Общо 244 916 собственици на пътни превозни средства са получили безплатни е-винетки, предоставени чрез Агенцията за социално подпомагане, които са на стойност над 22,3 млн. лева и са за сметка на бюджета на АПИ.

През 2026 г. цените на е-винетките остават непроменени и се изписват в евро и лева.

Преизчисляването се извършва автоматично по официалния фиксиран курс и няма да изискват допълнителни действия от потребителите, напомнят от Пътната агенция. При плащане в брой през януари е възможно плащане както в лева, така и в евро, съгласно правилата за въвеждане на единната валута.

Плащанията по електронен път ще се извършват в евро.

Цените на винетките през 2026 г. са следните: годишна – 49,60 евро (97 лв.), тримесечна – 27,61 евро (54 лв.), месечна – 15,34 евро (30 лв.), седмична – 7,67 евро (15 лв.), уикенд – 5,11 евро (10 лв.), еднодневна – 4,09 евро (8 лв.), и тя ще е в сила от 3 февруари 2026 г. Еднодневната винетка ще важи за леки автомобили до 3,5 тона и ще позволява ползване на републиканската пътна мрежа за срок от 24 часа.

През първите два месеца на 2026 г. изтича срокът на валидност на над 682 000 годишни е-винетки за леки автомобили. От тях около 311 000 са през януари, а над 371 000 през февруари.

2026 © Варна е