Мобилно меню

Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред

Лятното часово време влиза в сила от 3 часа след полунощ
Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред
582

Тази нощ, точно в 3 часа преминаваме към лятното часово време. Трябва да преместим стрелките на часовника с час напред, което означава, че ще спим с един час по-малко. Ще се върнем отново към астрономическото време на 25-и срещу 26-и октомври, припомня dariknews.bg.

Кой е измислил лятното часово време?

Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.

Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.

През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.

Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.

По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.

През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.

Кога за първи път България преминава към лятното часово време?

Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.

Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

През 2018 г. Европейската комисия предлага да се премахне промяната във времето и проведе пространно допитване в цяла Европа.

Над 4 милиона души се обявиха тогава за край на практиката да се минава от едно на друго часово време два пъти в годината. После Европейският парламент даде зелена светлина да се изпълни волята на гражданите.

Заради противопоставянето на някои страни членки на ЕС, нищо не се е случило оттогава, въпреки, че редица изследвания подчертават негативното въздействие от смяната на времето върху здравето на хората, докато ползите по отношение пестенето на енергия са минимални.

2025 © Варна е

Навършват се 147 години от приемането на първата Българска Конституция

Президентът, служебният премиер и конституционни съдии се събраха на специален форум във Велико Търново
Навършват се 147 години от приемането на първата Българска Конституция

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.

2026 © Варна е / източник: БНТ