Мобилно меню

Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред

Лятното часово време влиза в сила от 3 часа след полунощ
Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред
703

Тази нощ, точно в 3 часа преминаваме към лятното часово време. Трябва да преместим стрелките на часовника с час напред, което означава, че ще спим с един час по-малко. Ще се върнем отново към астрономическото време на 25-и срещу 26-и октомври, припомня dariknews.bg.

Кой е измислил лятното часово време?

Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.

Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.

През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.

Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.

По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.

През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.

Кога за първи път България преминава към лятното часово време?

Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.

Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

През 2018 г. Европейската комисия предлага да се премахне промяната във времето и проведе пространно допитване в цяла Европа.

Над 4 милиона души се обявиха тогава за край на практиката да се минава от едно на друго часово време два пъти в годината. После Европейският парламент даде зелена светлина да се изпълни волята на гражданите.

Заради противопоставянето на някои страни членки на ЕС, нищо не се е случило оттогава, въпреки, че редица изследвания подчертават негативното въздействие от смяната на времето върху здравето на хората, докато ползите по отношение пестенето на енергия са минимални.

2025 © Варна е

Напусна ни Вежди Рашидов

Големият български скулптор почина след кратко боледуване, съобщават негови близки
Напусна ни Вежди Рашидов

Почина скулпторът, бивш председател на Народното събрание, бивш министър на културата и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов, съобщи БНТ. Информацията бе потвърдена и от пресцентъра на ГЕРБ.

В началото на днешното пленарно заседание на Народното събрание депутатите почетоха с минута мълчание паметта му, а председателят на Народното събрание Михаела Доцова заяви:

"Той е човекът, който остави следа в българското изкуство и българския политически живот. Поклон пред паметта му."

Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. През 1970 г. завършва Художественото училище за изящни изкуства "Илия Петров" в София, а през 1978 г. – специалност "Скулптура" в Художествената академия при проф. Д. Даскалов, се посочва в биографията на Вежди Рашидов на неговия сайт.

От 1978 г. Рашидов участва в национални и международни изложби, биеналета и симпозиуми. Представял е свои произведения на Международното биенале за скулптура в Равена и на Световния панаир на изкуствата в Базел. Сред самостоятелните му изложби са тези в ЮНЕСКО в Париж през 1989 г., в Токио през 1992 г. и в Музея на Оскар Уайлд в Дъблин през 2006 г. Освен скулптури той излага рисунки и акварели, сочи биографичната справка на сайта му.

Сред отличията му са златният медал на Ватикана на името на Данте Алигиери от 1981 г., първата награда на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово от 1983 г. и голямата награда за скулптура "ВЕРА" от международния фестивал "Традиции и съвременност" в Москва през 2009 г. Рашидов е носител на орден "Стара планина" с лента и е член-кореспондент на Българската академия на науките. Почетен гражданин е на София, Димитровград и Кърджали, наред с други градове. Негови произведения се съхраняват в български галерии и в колекции в чужбина, сред които галерия "Уфици" във Флоренция, музеят "Пушкин" в Москва и Музеят на Израел в Йерусалим, според биографията на скулптора.

Рашидов е министър на културата в първото и второто правителство на Бойко Борисов. Той заема поста от 27 юли 2009 г. до 13 март 2013 г. и от 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г., по данни на Министерството на културата.

Според информация в сайта на Народното събрание Рашидов е бил народен представител в седем парламента. На 21 октомври 2022 г. е избран за председател на 48-ото Народно събрание и заема поста до края на мандата му през февруари 2023 г. В 49-ото Народно събрание е депутат от ГЕРБ-СДС. На 1 септември 2023 г. парламентът прекратява пълномощията му като народен представител след подадена оставка.

Поклон пред паметта му!

2026 © Варна е