Мобилно меню

Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред

Лятното часово време влиза в сила от 3 часа след полунощ
Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред

Тази нощ, точно в 3 часа преминаваме към лятното часово време. Трябва да преместим стрелките на часовника с час напред, което означава, че ще спим с един час по-малко. Ще се върнем отново към астрономическото време на 25-и срещу 26-и октомври, припомня dariknews.bg.

Кой е измислил лятното часово време?

Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.

Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.

През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.

Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.

По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.

През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.

Кога за първи път България преминава към лятното часово време?

Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.

Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

През 2018 г. Европейската комисия предлага да се премахне промяната във времето и проведе пространно допитване в цяла Европа.

Над 4 милиона души се обявиха тогава за край на практиката да се минава от едно на друго часово време два пъти в годината. После Европейският парламент даде зелена светлина да се изпълни волята на гражданите.

Заради противопоставянето на някои страни членки на ЕС, нищо не се е случило оттогава, въпреки, че редица изследвания подчертават негативното въздействие от смяната на времето върху здравето на хората, докато ползите по отношение пестенето на енергия са минимални.

2025 © Варна е

Над 50% от българите предпочитат ваканция в България пред пътуване в чужбина

Близо 70% от анкетираните смятат, че туристическият ни продукт се подобрява през последните пет години
Над 50% от българите предпочитат ваканция в България пред пътуване в чужбина

Национално представително проучване за нагласите на българите към туризма и почивките в страната е реализирано по поръчка на ресорното ни министерство. Резултатите от него бяха представени навръх Световния ден на туризма. 

Данните показват, че България остава предпочитаната дестинация за нашите сънародници – 51% от анкетираните заявяват, че избират почивка у нас, докато едва 10% насочват интереса си към чужбина.

"България е водещият избор на българските туристи и това е най-голямото признание за нашите усилия. Достъпност, сигурност и преживяване са трите основни фактора, които определят българския туризъм. Задължение на държавата е да създава политики, които да насърчават развитието на сектора и да гарантират качествен продукт. Тези резултати са ясен знак, че вървим в правилната посока, но и отговорност да работим още по-усърдно. В Световния ден на туризма трябва да си припомним, че туризмът е повече от икономика – той е култура, идентичност и възможност да покажем България на света", заяви ресорният министър Мирослав Боршош.

През последната година най-голям дял от пътувалите са направили едно или две пътувания с туристическа цел, а 83% заявяват, че планират пътувания в България през следващите шест месеца. Сред основните причини за този избор се открояват по-ниските разходи спрямо пътуване в чужбина, кратките разстояния и по-лесната организация, познатият език и култура, както и природните дадености на страната. Изследването потвърждава положителните нагласи към развитието на туристическия продукт – 67% от анкетираните смятат, че той се подобрява през последните пет години.

Морските дестинации продължават да са най-популярни, но расте и интересът към планинския, СПА и културно-историческия туризъм.

Сред сферите, в които туристите очакват подобрения, са инфраструктурата, качеството на обслужването и чистотата на обектите и околната среда.

2025 © Варна е