Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред

Тази нощ, точно в 3 часа преминаваме към лятното часово време. Трябва да преместим стрелките на часовника с час напред, което означава, че ще спим с един час по-малко. Ще се върнем отново към астрономическото време на 25-и срещу 26-и октомври, припомня dariknews.bg.

Кой е измислил лятното часово време?

Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.

Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.

През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.

Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.

По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.

През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.

Кога за първи път България преминава към лятното часово време?

Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.

Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

През 2018 г. Европейската комисия предлага да се премахне промяната във времето и проведе пространно допитване в цяла Европа.

Над 4 милиона души се обявиха тогава за край на практиката да се минава от едно на друго часово време два пъти в годината. После Европейският парламент даде зелена светлина да се изпълни волята на гражданите.

Заради противопоставянето на някои страни членки на ЕС, нищо не се е случило оттогава, въпреки, че редица изследвания подчертават негативното въздействие от смяната на времето върху здравето на хората, докато ползите по отношение пестенето на енергия са минимални.

Среща за състоянието на Аспаруховия мост ще се проведе утре – 26 ноември, в сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В разговорите ще участват министърът на регионалното развитие Иван Иванов, представители на Агенция "Пътна инфраструктура", депутати от Варненски избирателен район, председателят на ПК "Транспорт" към Общински съвет – Варна Георги Кулински и представители на Община Варна. Това стана ясно на третото заседание на работната група, посветена на изясняването на техническото състояние на Аспарухов мост. В него участваха народните представители Ивайло Костадинов и Коста Стоянов, председателят на Общинския съвет инж. Христо Димитров, множество общински съветници, заместник-кметовете Пламен Китипов и Димитър Кирчев, главният архитект на Варна Виктор Бузев, служители на администрацията. Представители на браншовите камари, архитекти, проектанти и строителни инженери също се включиха в срещата.

По време на заседанието беше съобщено, че е внесено предложение между първо и второ четене в държавния бюджет за 2026 г. да бъде осигурено финансиране за обследване и изготвяне на технически проект за Аспарухов мост. Участниците в заседанието изтъкнаха, че без базова информация, изготвена на основата на обследване и технически проект, няма да може да се кандидатства по каквито и да било програми за финансиране. Отново беше подчертано, че

държавата трябва да поеме своя ангажимент към тази стратегическа връзка, която е ключова не само за Варна, но и за националната транспортна мрежа.

В зала "Варна" бяха изслушани проф. д-р Николай Жечев от МГУ "Св. Иван Рилски", инж. Дойчин Ников – председател на СНЦ "Клъстер Черноморска икономическа зона (КЧИЗ)", инж. Тодор Анастасов от Университета по архитектура, строителство и геодезия и инж. Марек Хучала – управител на фирма за интелигентен контрол на пътното движение. Представена беше концепция за евентуално внедряване на комплексна система за дигитален мониторинг, която да осигури постоянно и прецизно наблюдение върху състоянието на моста. Според експертите системата ще позволи ранно и прецизно откриване на деформации, разграничаване на козметични от конструктивни увреждания, денонощно проследяване на дефекти и промени в реално време, както и навременно планиране на ремонти и предотвратяване на инциденти чрез ранно предупреждение. Чрез нея може да се осигури проследяване на изменения с точност до 5 мм, изграждане на детайлен 3D модел и разработване на стратегия за ограничаване на рисковете. Според предварителните изчисления разходите за подобна система няма да надвишат 300 хил. лв.

В обхвата на плана са заложени: фотограметрия и дигитализация – заснемане с дрон и 3D модел като постоянна база за сравнение; InSAR сателитен мониторинг – непрекъснато следене на конструкцията при всякакви условия; лазерно сканиране – за анализ на подмостовото пространство и труднодостъпни елементи на конструкцията; хидрогеографски проучвания – за следене на подмиване на основите; динамични изследвания – вибрации, ускорения, реакции на трафик и вятър.

Отново беше поставен акцент върху необходимостта да се планира алтернативен маршрут, който да поеме трафика при бъдещи ограничителни мерки. Като бързо приложимо решение беше посочено изграждането на т.нар. клапов мост. Според примери от други европейски държави подобно съоръжение може да бъде построено за по-малко от година и струва между 70 и 80 млн. лева, като голяма част от финансирането може да бъде осигурено чрез европейски програми. Необходимото съфинансиране от 15% се равнява приблизително на 600 хил. евро годишно за период от 20 години, стана ясно в зала "Варна". Подчертано беше също, че поддръжката на подобен мост би изисквала значителни средства, а и съоръжението ще има по-широко предназначение от това да обслужва само варненци, което предполага ангажимент от страна на държавата.

На заседанието бяха представени също възможности за въвеждане на интелигентна система за трафика върху Аспарухов мост. Такава система би могла да реагира автоматично при различни ситуации – от инциденти и аварии до преминаване на опасни товари, като регулира скоростта, пренасочва движението и създава безопасни коридори. Предложено бе в общинския бюджет за следващата година да бъдат предвидени средства за въвеждане на технологични решения за наблюдение и контрол на трафика, които ще подобрят управлението на транспортния поток.