Мобилно меню

Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред

Лятното часово време влиза в сила от 3 часа след полунощ
Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред
553

Тази нощ, точно в 3 часа преминаваме към лятното часово време. Трябва да преместим стрелките на часовника с час напред, което означава, че ще спим с един час по-малко. Ще се върнем отново към астрономическото време на 25-и срещу 26-и октомври, припомня dariknews.bg.

Кой е измислил лятното часово време?

Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.

Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.

През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.

Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.

По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.

През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.

Кога за първи път България преминава към лятното часово време?

Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.

Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

През 2018 г. Европейската комисия предлага да се премахне промяната във времето и проведе пространно допитване в цяла Европа.

Над 4 милиона души се обявиха тогава за край на практиката да се минава от едно на друго часово време два пъти в годината. После Европейският парламент даде зелена светлина да се изпълни волята на гражданите.

Заради противопоставянето на някои страни членки на ЕС, нищо не се е случило оттогава, въпреки, че редица изследвания подчертават негативното въздействие от смяната на времето върху здравето на хората, докато ползите по отношение пестенето на енергия са минимални.

2025 © Варна е

Карлос Насар е Спортист на България за 2025-а

Варненският тенисист Иван Иванов попадна в ТОП 10
Карлос Насар е Спортист на България за 2025-а

Световният шампион по вдигане на тежести Карлос Насар бе избран за Спортист номер 1 на България за 2025 година. Той получи 913 точки в анкетата на спортните журналисти. През миналата година Насар завоюва световна и европейска титла. "Да продължаваме напред и да славим родината!", пожела 21-годишният щангист на себе си и на всички отличени. 

Второ място в престижната класация зае световният вицешампион по волейбол Александър Николов (913 точки), а трети се нареди скиорът Алберт Попов (625 точки). 

Сред тях класирането в ТОП 10 допълниха: 4. Тервел Замфиров (Сноуборд) - 605 точки, 5. Никола Цолов (Автомобилизъм) - 525 точки, 6. Симеон Николов (волейбол) - 419 точки, 7. Иван Иванов (Тенис) - 331 точки, 8. Стилияна Николова (Художествена гимнастика) - 309 точки, 9. Божидар Саръбоюков (лека атлетика) - 253 точки, 10. Александър Везенков (Баскетбол) - 202 точки. 

"Всеки един от първата десетка заслужаваше първото място, защото през 2025-а българските спортисти бяха най-добрите посланици на страната ни. Благодарности за техните усилия, за упоритата работа на щабовете им, за федерациите, които трябва да се мерят също с най-добрите в света", заяви президентът на Българския олимпийски комитет Весела Лечева.

В подреждането на най-достойните спортисти за 2025 г., извън челната десетка попаднаха още Алекс Грозданов (Волейбол), Рами Киуан (Бокс), Малена Замфирова (Сноуборд), Кирил Милов (Борба), Милена Тодорова (Биатлон), Йоана Илиева (Фехтовка), Григор Димитров (Тенис), Радослав Янков (Сноуборд), Радослав Росенов (Бокс), Александър Василев (Тенис), Юлияна Янева (Борба), Магомед Рамазанов (Борба), Владимир Зографски (Ски скокове), Димана Иванова (Волейбол), Петър Мицин (Плуване), Мирослава Минчева (Спортна стрелба), Габриела и Стефани Стоеви (Бадминтон).

Националният тим по волейбол за мъже е първи при отборите, а италианският им селекционер Джанлоренцо Бленджини е №1 в анкетата при треньорите.

Спортист №1 с увреждания е лекоатлетът Ружди Ружди, който всяка година доказва своето постоянство.


За втора година беше присъдена и специалната награда "Вдъхновение", учредена от Българската асоциация на спортните журналисти. Тя се връчва на значима личност, която с работата, грижите, примера и постиженията си е инспирирала и подкрепила развитието на българския спорт и българските спортисти. Тази година тя беше връчена на родителите на младите волейболни звезди Александър и Симеон Николови - Мая и Владимир.

В последната една година България загуби трима велики спортисти и треньори, които оставиха незаличима следа в историята на спорта. Това са Норайр Нурикян, Боян Радев и Димитър Пенев. Семействата им получиха също специални награди.

Специални награди от БАСЖ получиха Малена и Тервел Замфирови "Животът е спорт", както и Радослав Янков "Спортна следа", Владимир Зографски, боксьорите Рами Киуан и Радослав Росенов, биатлонистката Милена Тодорова.

Асен Спиридонов е първият носител на наградата "Петър Василев" за спортен коментатор. Специална награда за помощ към младите "Герой на бъдещето" получи Илия Груев.

Специални награди "За изграждане на златно бъдеще в спорта" от Асоциацията на българските спортни федерации (АБСФ) бяха връчени на българските федерации по волейбол и ски.

Първата официална анкета "Спортист на годината" е проведена през 1958 г. В допитването, организирано от "Народен спорт", печели баскетболистката Ваня Войнова, която става първият официален победител. Рекордьор по спечелване на най-престижната награда е Стефка Костадинова - 4 пъти. Боян Радев и Станка Златева са избирани за №1 по 3 пъти. Осем големи български спортисти са триумфирали по два пъти - Продан Гарджев, Петър Киров, Христо Марков, Серафим Тодоров, Йордан Йовчев, Румяна Нейкова, Григор Димитров и Александър Везенков. С победата си в анкетата за 2025-а Карлос Насар стана деветият, тъй като той триумфира с отличието и през 2024-а. 

2026 © Варна е