Мобилно меню

Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред

Лятното часово време влиза в сила от 3 часа след полунощ
Тази нощ: Местим стрелките на часовника с час напред
579

Тази нощ, точно в 3 часа преминаваме към лятното часово време. Трябва да преместим стрелките на часовника с час напред, което означава, че ще спим с един час по-малко. Ще се върнем отново към астрономическото време на 25-и срещу 26-и октомври, припомня dariknews.bg.

Кой е измислил лятното часово време?

Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.

Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.

През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.

Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.

По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.

През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.

Кога за първи път България преминава към лятното часово време?

Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.

Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

През 2018 г. Европейската комисия предлага да се премахне промяната във времето и проведе пространно допитване в цяла Европа.

Над 4 милиона души се обявиха тогава за край на практиката да се минава от едно на друго часово време два пъти в годината. После Европейският парламент даде зелена светлина да се изпълни волята на гражданите.

Заради противопоставянето на някои страни членки на ЕС, нищо не се е случило оттогава, въпреки, че редица изследвания подчертават негативното въздействие от смяната на времето върху здравето на хората, докато ползите по отношение пестенето на енергия са минимални.

2025 © Варна е

През април изтича валидността на над 56 хиляди годишни винетки

Проверете валидността на винетките си, преди да тръгнете на път за Великден, напомнят от АПИ
През април изтича валидността на над 56 хиляди годишни винетки

През първото тримесечие на 2026 г. са продадени 1 547 255 винетки. Най-предпочитани от шофьорите са годишните – 893 360 бр., следвани от седмичните – 343 119 бр. Купени са и 115 852 бр. еднодневни, 93 726 месечни, 77 254 уикенд, и 23 944 бр. тримесечни винетки. Приходите от винетки към края на март са 49 902 734 евро, съобщават от Агенция Пътна инфраструктура.

През април изтича валидността на над 56 хил. годишни винетки.

Предвид предстоящите почивни дни около Великден се препоръчва шофьорите, които планират пътуване, да проверят валидността на винетките си на интернет страницата www.bgtoll.bg от бутон "Проверка на винетка". След въвеждане на регистрационния номер на автомобила и държавата, в която е регистриран, може да се установи крайният срок на електронната винетка, независимо откъде е купена - от обекти на Агенция "Пътна инфраструктура" или в търговската мрежа на партньорите на АПИ. Статусът може да е "активен", "с изтекъл срок" или "неизползван" в случаите, когато винетката е купена с отложен старт до 30 дни от началната дата на валидност.

През 2026 г. цените на винетките са същите както и през 2025 г. и се изписват в евро и лева. Цените са следните:

  • Годишна - 49,60 евро (97 лв.)
  • Тримесечна - 27,61 евро (54 лв.)
  • Месечна - 15,34 евро (30 лв.)
  • Седмична - 7,67 евро (15 лв.)
  • Уикенд - 5,11 евро (10 лв.)
  • Еднодневна - 4,09 евро (8 лв.) 

От АПИ призовават шофьорите да бъдат внимателни и да купуват необходимата им винетка от интернет страницата www.bgtoll.bg, мобилното приложение или партньорската мрежа на определената цена без никакви допълнителни такси.

Освен от сайта на Националното тол управление или мобилното приложение, винетка може да се купи и от останалите канали за продажба на АПИ - на гише срещу плащане в брой или чрез терминал за самотаксуване с карта. Гишета са разположени на основните гранични контролно-пропускателни пунктове, както и в 27-те областни пътни управления в цялата страната. Терминалите за самотаксуване са 464.

Винетки може да бъдат купени и от партньорската мрежа на Агенция "Пътна инфраструктура" чрез сайтовете www.vinetki.bg, www.tollpass.bg, www.digitoll.bg, www.yettel.bg, www.A1.bg, www.vivacom.bg, www.grabo.bg, www.my.fibank.bg www.spotins.bg, epay.bg, www.boleron.bg, www.insurance.bg както и на каса в "А1", "Виваком", "Български пощи", "Easy Pay", "Fast Pay", "Колхида 3б", и в бензиностанциите "Лукойл", "Петрол", "ОМВ", "ЕКО", "Круиз", "Бенита", "Газпром", "Шел", "ВиЕм Петролиум, сервизни центрове "Тахо Венци", застрахователни брокери "Ай енд Джи Иншурънс Брокерс", "Омникар и Партньори", "Дженерал Брокер", или чрез мобилните приложения ОББ Мобайл, TollPass, Phyre, Амарант България, iCard, MyVe, Cardbox, Epay и Булбанк Мобайл.

При купуването на винетка е необходимо потребителите внимателно

да преглеждат и проверяват въведената от тях или от съответния служител информация преди да потвърдят финалното плащане.

Отговорността за попълване на коректна информация за номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетката е на собственика или ползвателя му. В случай на неправилно декларирани данни се счита, че не е заплатена дължимата такса за съответния автомобил.

Вписването на символите от регистрационния номер може да бъде и на кирилица, и на латиница, но да съответства на символите в самия регистрационен номер. При изписването на номера се въвеждат само букви и цифри. Символите 0 (нула) и О (буква О) не са взаимозаменяеми. За цифра от номера трябва да се изпише 0 (нула), а за буква "О". В случай че регистрационният номер съдържа тире, точка или интервал, те не се въвеждат.

2026 © Варна е