Утвърждават България като дестинация за винен туризъм

Развитието на винения туризъм като стратегически продукт, който допълва традиционните силни направления в българския туризъм и може да превърне страната в целогодишна дестинация – това е акцентът от срещата на министъра на туризма Мирослав Боршош с Българската организация за винен туризъм (БОВТ) – първото национално сдружение, което обединява водещи винарни в страната.

"Виненият туризъм е продукт, който има потенциал да утвърди България като целогодишна дестинация. Хората търсят преживявания и са готови да инвестират в тях, а нашите вина впечатляват международните пазари и може да бъдат силен фактор за имиджа на страната. Министерството на туризма ще работи заедно с вас, за да изградим ясна стратегия, която да включва регионите, местните власти и международната реклама", заяви министър Боршош.

В рамките на разговора бяха обсъдени ключови теми за развитието на сектора – дигитализация, изграждане на винени маршрути, както и по-добра координация между винопроизводителите и общините. Министър Боршош подчерта и работата по създаването на национален фонд, който ще представя страната ни през големите международни канали и ще популяризира винения туризъм като част от общата визия за българския туризъм.

Беше обсъдено и домакинството на страната ни на деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм. Инициативата, организирана от Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism), ще се проведе в Пловдив от 5 до 7 октомври 2025 г. Форумът ще събере над 150 чуждестранни участници – институции, експерти, университети и медии, и ще даде възможност българските винопроизводители и винени региони да бъдат представени широко на международната сцена.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.