Варненски пътешественици: Едва 10% от историческите забележителности у нас са облагородени!
Николай и Павлина Гаванозови са семейство от Варна, което в средата на 2024-та реализира интересно пътешествие. В рамките на девет дни те изминават за 9 дни 2000 км с мотоциклет, за да посетят крепости и исторически места в страната. Какви са наблюденията и впечатленията им от това приключение, разказаха те в интервю за ВАРНА Е.
2000 км, за 9 дена, двама души с един мотор, десетки посетени крепости и исторически места. Това си е почти приключение, как се решихте на подобно предизвикателство?
Във фейсбук ни попадна реклама на Фото пътеводител на "Крепости и антични градове". В него има упътване и GPS координати, карта, снимки и информация за самия обект. Преди няколко години направихме едноседмична обиколка, успяхме да посетим доста обекти - това приключение ни хареса и решихме да го повторим.
Вие сте семейна двойка, разкажете накратко за себе си
Женени сме вече 30 години. Запознахме се като студенти в Русенския университет. От различни градове сме (Ямбол и Ловеч), но съдбата ни събра. Имаме две големи дъщери и вече всяка тръгна по своя път в живота.
Опишете маршрута.
Логистиката я направихме предварително - от къде ще минем, и къде ще спим. Пътуването ни, накратко протече така:
Ден 1-ви: Тръгваме от Варна.
Първата ни спирка е античен римски град Никополис ад Иструм "Град на победата при Истер (Дунав)" до село Никюп, много добре уредено място.
Късният следобед пристигаме в Свищов и веднага отиваме в римския легионерски лагер Нове – с единствената най-добре запазена военна болница от римско време. В информационния център има малка експозиция, а уредникът ни отдели много време и ни разказа за устройството на римските градове и военни лагери, както и за целия "лумус" – по дунавската граница на римската империя.
Ден 2-ри: Тръгваме от Свищов.
Първо посетихме Антична митница Димум в град Белене.
Втората ни спирка е Никополска крепост, известна също като Цар Иваншишмановата крепост. От нея е запазена само вратата - "Шишманова врата", и част от крепостната стена. Не се правят разкопки за съжаление.
Третата ни спирка е изключително интересна - антична римска колония Улпия Ескус (до село Гиген). Той е бил един от основните градове на римската провинция Долна Мизия. Правени са разкопки с европейски пари и след приключване на програмата всичко е обрасло с трева и не се поддържа. Тук срещнахме представител на Министерството на културата, който беше дошъл на оглед. Поговорихме си за историята и българската археология.
Минахме през Оряхово, но не се отбихме до "камъка" останал от римския мост, минаващ през Дунав.
Четвърта спирка – Античен град Августе, с. Хърлец. До там може да се отиде само с GPS. Има само загатване, че там някога е съществувало нещо
Трябваше да посетим и музея-параход Радецки, но точно в този ден започваха празниците на Ботев и посетители не се допускаха.
Вечерта пристигаме в град Лом. Тук разгледахме римски кастел и пътна станция Алмус, случайно открита от нас (ние свързваме Алмус с бира☺). Запазени са много малко останки в началото на града. "Приказките" за пътищата на северо-запада са самата истина.
Ден 3-ти: Тръгваме от Лом.
Първа спирка - античен град Рациария. Тук заварихме тежка техника да разчиства пътя към разкопките за новия археологичен сезон. Може да се видят много малко неща.
Втората ни спирка е в средновековният замък в старопрестолния град Видин или както всички го знаят Баба Вида - единственият запазен замък по нашите земи.
След това направихме една обиколка покрай Дунава и минахме през най-северозападната точка на България - село Куделин.
Трета спирка - късноримска крепост Кастра Мартис град Кула – много красиво място.
Четвъртата ни спирка и последна за деня, беше Белоградчишките скали. Много красиво място, което всеки трябва да посети!
Преспахме в село Дъбравка, на няколко километра от Белоградчик, в една много хубава къща за гости – Релакс.
Ден 4-ти: Тръгваме от село Дъбравка.
Първа спирка - Тракийската, антична, късноантична и средновековна крепост Кастра ад Монтанезиум град Монтана - и тук както на много места в България са усвоени пари по европейски проекти и след това всичко е приключило с поддържането му.
Втора спирка - естественият скален мост "Божия мост", край село Лиляче, известен и като Жабокрек много магнетично място. В близост се намира и Крепост Градище (Лиляшка крепост), но ако човек не знае къде да я търси, трудно би я намерил.
Трета спирка - връх Вола. Уникално място с уникална панорамна гледка към равнината.
Четвърта спирка - крепост Калето, град Мездра. Направени разкопки и социализиран по европейски проект, но за разлика от други места тук местните го поддържат с дарения. В началото, до касата има направен малък музей.
Настанихме се в село Лютиброд, и тогава отидохме до Мездра. На връщане ни валя силен дъжд, една гръмотевица падна близо до нас. Цялата нощ валя.
Ден 5-и: Минахме през Искърското дефиле – много хубав и приятен път, без много трафик.
Първата ни спирка е чак след като отминахме софийското поле - средновековна българска крепост Урвич, до село Кокаляне или Кокалянски урвич. Крепостта се вижда от пътя, кацнала на ръба на скалата. Пътят до нея минава през гора, по пътека има изкачване до нея. Все още беше консервирана и нямаше разкопки.
От там покрай Панчарево, язовир Искър до село Белчин – намира се между четири планини - Рила, Верила, Витоша и Плана. Макар, че пътувахме в края на месец май по високите върхове имаше сняг.
Втора спирка - Римска крепост и укрепено селище, средновековна българска крепост Цари Мали град, над село Белчин. Много добре е възстановена и поддържана. Включва късно антична крепост, църковен ансамбъл и зони за отдих и спорт на хълма Св. Спас. Консервирани и реставрирани са южната, северната и източната крепостна стена. Реконструирани са кула на южната стена, и двете кули на северната стена, фланкиращи портата. Църковният ансамбъл е консервиран и реставриран, като църквата от XV век е реконструирана. В реконструираните до покрив две кули на северната стена са поместени музейните експозиции. Може да се качиш по еко пътека или релсово пасажерно транспортно съоръжение с въжено задвижване – гледката от него е уникална.
Ден 6-и: Тръгваме от село Белчин при температура 14ºС.
Първа спирка - Крепост Стенос в прохода Траянови Врата. Почти изцяло са реставрирани стените, обектът е добре поддържан. Крепостта има интересна форма. Има малка експозиция до кастата. Преди крепостта, откъм Костинброд, има паметник, посветен на 1000 години от победата на Самуил над император Василий II.
Това е едно от местата в България, с което трябва да се гордеем.
Забравена е нашата велика история, което е много тъжно.
Обикновено не пътуваме по магистрали и главни пътища. Пътят по стария проход беше доста зле, но в един момент, в южната част, под магистралата, стана направо непроходим, така че, се наложи да се върнем и да продължим по автомагистрала Тракия. Оттам направихме "кръгче" и се качихме на Юндола, а то там към Велинград.
Втора спирка - антична крепост Перистера в град Пещера. Името на крепостта означава от гръцки "гълъб". Също добре реставрирана и поддържана.
Преди три години минахме оттук и беше затворена – почивни дни понеделник и вторник. За това пътуване предварително проверихме в Интернет кога почиват и какво е работното време на обектите. Когато пише 24 часа, това означава, че обектът не се охранява и поддържа, и достъпът е свободен - стига да може да го намериш, и да стигнеш до него!
Този ден минахме през четири прохода - Траянови врата, Юндола, Велинград – Батак и проход Каратепе.
Вечерта пристигнахме в Сърница. Тук имахме планиран ден за почивка и бяхме с приятели на организираната среща от Метео-райд.
Ден 8-и: Потеглихме към Стара Загора, минавайки през Чепеларе, Широка лъка и Асеновград. Сутринта в Сърница беше 17ºС и стигнахме в Стара Загора на 33ºС.
Този ден посетихме само средновековната Асенова крепост. Това е познато място, един от символите на България.
Ден 9-и: Прибираме се във Варна, минавайки през музея на мозайките в Девня.
Добре поддържани ли са тези обекти, според вас? Работното им време, беше ли трудно да спазите?
За съжаление много малко от обектите са добре поддържани, около 10%. Това, което забелязахме, е че в малките градчета и селца реставрираните крепости се поддържат и са част от поминъка на селището. Може би големите градове трябва да се научат от тях как да ценят историята си. В това отношение генерално да почерпим опит и от съседните нам държави. Имаме много богата и славна история, имаме много забележителности, те трябва да се "облагородят", да привличат туристи, да "носят" пари, както за тяхното запазване, така и за цялостното развитие на туризма в страната.
По какви пътища карахте предимно?
Ние не обичаме магистралите, обичаме да караме по малките пътища. Там е много красиво, но за съжаление настилката в повечето случаи е доста занемарена, и даже на места липсва.
Кое беше ново за вас? Нещо, което не сте очаквали да научите и видите?
По телевизията чухме за древноримската крепост Бонония, във Видин, и решихме да я посетим. Обаче картата го показва от другата страна на града, а се оказа, като попитахме в центъра на Баба Вида, че Бонония е под самата крепост Баба Вида.
Какви хора срещнахте?
Срещнахме различни хора. Изключително впечатление ни направи, че много от тях бяха млади хора, които посещаваха исторически забележителности заедно със своите деца. Очевидно интересът е много голям, хората обичат и ценят историята и страната ни, но не винаги могат да се насладят на разчистени, подредени и добре уредени обекти.
Екипировка?
Стараем се да бъдем добре екипирани, все пак сме върху мотоциклет, и само екипировката е наша защита. Комфортът също е от значение – подходящи екипи спрямо сезона, защита при дъжд, блутут комуникатор – за да си говорим по време на път. Разбира се, за такова дълго пътуване трябва да имате и големи куфари или чанти за багаж, допълнителна екипировка и всичко необходимо.
С какво е по-особен мотоциклетът с който бяхте?
Преди няколко години, когато направихме първата си обиколка, бяхме с чопър (круизър), много хубав мотор, обаче проблемът беше основно в проходимостта му. За този круиз вече бяхме с адвенчър – мотоциклет, на който можеш да се довериш на всеки път, настилка и "безпът". През това пътуване ни се наложи да караме по "потрошени" пътища, по чакъл, утъпкани черни пътища, кал и локви. Нищо не ни спря, освен една огромна локва, от край - до край, на стария проход Траянови врата, на която не се знаеше дълбочината.
Членувате ли в някаква рокерска група?
Не, не членуваме в рокерски клуб. Имаме много приятели с мотоциклети и желание за пътешествия.
Имахте ли неприятни преживявания? Инциденти?
Чак неприятни, не! Имахме всички "нормални" за мотористите – дъжд, вятър, много лоши пътища и преследване от безпризорни кучета.
Кога ще повторите?
Ооо, най-вероятно още тази година! Вече сме започнали с планирането.
Какво бихте подобрили в организацията си, следващия път?
Най-големите изненади идваха от навигацията! Оказа се, че може да ни вкара в улици и пътища, които реално не са проходими. Така че, може би трябва да обърнем особено внимание на предварително проучване на маршрута.
Подобна групова и организирана обиколка би ли била удачна?
Да, защо не, просто хората трябва да имат близки интереси. Една малка група от 3-4 мотоциклета биха били страхотна компания. Цял ден се наслаждаваш на природата и забележителностите, а вечер всички сте заедно и можете да споделите удоволствието от пътуването!
Много хора биха се запитали, колко ли струва подобно пътуване?
На нас ни струваше приблизително 100 лв. на човек за ден, като тук е включено всичко – гориво, храна, нощувки и туристически такси. Всеки може сам да си подбере местата за нощувка, което всъщност е основното перо в бюджета. Ние имахме от всичко по малко - от къщи за гости, до хотели с четири звезди.
А зад граница? Бихте ли обиколили българските старини, останали извън територията на България?
Защо не?!
Колко ревностни родолюбци сте? Националисти или?!
Ние сме обикновени родолюбиви българи! Така сме възпитани – да обичаме и да ценим родината си. И ни става много жално за това, което имаме и това, което сме дали на света, а държавата прави много малко в тази насока.
Какво бихте посъветвали, тези, които тепърва планират подобно приключение?
Планирайте маршрута внимателно, проучете пътищата, когато е възможно. Проучете местата за нощуване, може да се окаже, че няма да има какво да вечеряте. И предварително проверете работното време на историческите обекти и забележителности, за да не се окаже, че сте били път "напразно"!
Ако не обичате да сте сами в пътуването, намерете с кого да го споделите!
