Весела Лечева е новият председател на Българския олимпийски комитет

Весела Лечева е новият председател на Българския олимпийски комитет (БОК). Двукратната сребърна олимпийска медалистка по спортна стрелба беше избрана след гласуване на Общото отчетно-изборно събрание на централата, съобщи БНТ.

Лечева спечели вота срещу Стефка Костадинова, която управляваше БОК през последните 20 години, с 48:33 гласа.

83-ма делегати се регистрираха за събранието, като от членовете на БОК, имащи право на глас, такъв не упражниха единствено Иван Лебанов, Георги Гергов и Валентин Йорданов, които не присъстваха. Две от бюлетините бяха недействителни.

Стефка Костадинова застана начело на Българския олимпийски комитет през ноември 2005 г. Тя изкара начело пет мандата, превръщайки се в третия най-дълго управлявал централата ръководител след ген. Владимир Стойчев (1952-1982) и Иван Славков (1982-2005).

Преди гласуването Костадинова призова в речта си „по-добрият да спечели“, докато Лечева се обърна към делегатите с думите, че „ това не е битка между личности, а битка между идеи и програми“.

В началото на събранието делегатите запазиха минута мълчание в памет на починалия наскоро двукратен олимпийски шампион във вдигането на тежести Норайр Нурикян, на спортния журналист Петър Василев, както и на жертвите от пожара в Кочани в Република Северна Македония.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.