Възпоменателна монета „175 години от рождението на Христо Ботев“ пусна БНБ

На 3 януари Българската народна банка пусна в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „175 години от рождението на Христо Ботев“ от серията „Българско възраждане“.

Цената на монетата при пускането ѝ в обращение е 114 лева, съобщиха от БНБ.

Монетата ще се продава в Българската народна банка, както и в офиси и клонове на Банка ДСК АД, Кей Би Си Банк България ЕАД, Първа инвестиционна банка АД, Тексим Банк АД и Централна кооперативна банка АД.

Технически параметри: Година на емисията – 2023; Номинална стойност – 10 лева; Метал – сребро, проба 999/1000; Качество – мат-гланц, висше; Тегло – 23.33 г; Диаметър – 38.61 мм; Гурт – гладък; Тираж – 5000 броя; Цена на монетата при пускане в продажба – 114 лева

Пусната в обращение с решение на Управителния съвет на Българската народна банка № 374 от 28 октомври 2022 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 2022 г.).

Автори на художествения проект: Пламен Чернев и Преслав Чернев

Всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от касите на Българската народна банка само по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице, съгласно представено нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета. Лицата, които закупуват възпоменателни монети, следва да са пълнолетни, т.е. да имат навършени 18 години.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.