Заради липсата на сняг: Туристи масово се отказват от ваканция в зимните ни курорти

В курортите Банско и Боровец „заваляха“ анулации и отлагане на резервации заради липсата на сняг, показа справка на TravelNews. Подобно е положението и в цяла Европа, където също няма добри условия за каране на ски. Топлото време на континента не позволява пускането и на оръдията за изкуствен сняг, които създават покривка при температури под нулата. „Има откази и отлагане на резервации за края на януари и за февруари, както от българи, така и от чуждите туристи“, сподели пред TravelNews Елена Иванова, собственик на хотел в Боровец. Според нея през 6-7 години има подобни цикли с липсата на сняг. "През последните 5 години се радвахме на добри условия. Тази година обаче се молим за сняг. Това е природата, нищо не можем да направим и нищо не зависи от нас“, коментира Иванова. Тя допълни, че са в постоянен контакт с големите туроператори и с колегите хотелиери в цяла Европа, където е същото положение.

В Банско също има откази за този период на януари като навсякъде в Европа. „За да не губим, както ние, така и туристите, отлагаме резервациите за по-късен период през февруари и дори през март“, обясни Малин Бистрин, председател на Съюза на туристическия бизнес в Банско. Според него все пак идват някакви гости, които искат просто да си почиват през това време на годината.

Засега положението удържат в Пампорово, който е и един от малкото курорти в Европа с отворен ски център. В него работят 7 писти и 5 лифта. „Курортът е пълен и няма отменени резервации, като сме пълни и за този и следващия уикенд“, обяви пред TravelNews Таня Маринова, маркетинг директор на „Пампорово“ АД. Според нея има пренасочени чартъри на чуждите туроператори от Банско и Боровец към Пампорово. Най-вече става въпрос за британските и ирландски туристи. „Ние сме един от малкото отворени курорти със ски център в цяла Европа“, подчерта Маринова. По прогноза се очаква застудяване в средата на януари, когато може да падне сняг и в допълнение да се пуснат оръдията за изкуствена покривка. Маринова очаква силен интерес към Пампорово и след 20 януари, когато започва турската ваканция и хотелите са резервирани. След това е и българската междусрочна ваканция за учениците – в края на месеца и началото на февруари.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.