Заради скъпия ток: 20% от българите не са поддържали нормална температура в дома си през зимата

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.

"Туризмът е от първостепенно значение за страната. Той създава работни места там, където другите икономики не могат". Това заяви министър Мирослав Боршош в Разлог по време на конференцията "Бъдещето на туризма в България и Европа – имидж, иновации и развитие", организирана от Министерството на туризма и евродепутата Андрей Новаков. В събитието взеха участие представители от Европейския парламент, национални институции, местната власт, туристическия бизнес и експертната общност, сред които евродепутатите Николина Бърняц и Андрей Новаков – активни членове на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП, Георги Динев – областен управител на Благоевград, Красимир Герчев – кмет на гр. Разлог, Десислав Тасков – председател на комисията по туризъм, Кирил Добрев – председател на комисията по транспорт в парламента.

В дискусията се включиха и водещи представители на сектора, сред които д-р Сийка Кацарова от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и д-р Полина Карастоянова от Националния борд по туризъм.

Форумът постави акцент върху необходимостта от изграждане на устойчива туристическа екосистема чрез стратегическо партньорство между европейските институции, българската държава, местната власт и бранша. "Променихме начина, по който представяме България като туристическа дестинация като поставихме фокуса върху качеството и устойчивостта на българския туристически продукт в отделните региони. Наши основни партньори са хората по места, активните кметове, които търсят възможности за развитие на местната икономика". С тези думи министърът на туризма откри форума.

Евродепутатът Андрей Новаков приветства всички участници в една от най-значимите конференции, посветени на туризма днес и заяви, че има политическа воля и стратегия за развитие на сектора в България като част от еврозоната. От своя страна  Николина Бърняц благодари на министъра на туризма и на Андрей Новаков за възможността отново да посети нашата красива страна. Тя подчерта изключителната важност на стабилността в държавата, не само, но особено за развитието на туризма и сподели опита на своята страна, като част от еврозоната, в разработването на стратегии за туризма, работа  с регионите, преминаване през кризи и предизвикателства.

В рамките на конференцията министър Мирослав Боршош обяви, че се работи и по стратегията за развитие на националните курорти, техния статут, включително върху законодателни промени, за да могат тези курорти да привличат по-големи инвестиции и в инфраструктура и свързаност – въздушна и сухоземна.

Министърът на туризма обърна специално внимание на представителите от Професионалната гимназия по туризъм и Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Разлог, които, по думите му, са смисълът на всички тези съвместни усилия, насочени към гарантирането на тяхното успешно професионално бъдеще в България.

Всички участници в конференцията откроиха ползите от приемането на България в еврозоната, което е не само икономически процес – това е възможност за изграждане на нова идентичност на страната ни в европейски и глобален контекст, която носи повече сигурност, стабилност, гъвкавост и повече инвестиции в България. Министърът подчерта, че ефективното управление на туризма в тази нова реалност ще изисква съгласувани усилия за постигане на приобщаващо и регионално балансирано развитие, допълнителна бюджетна рамка, както и изграждане на механизми за справяне с кризи и по-добра свързаност между държавите.

Конференцията продължи с два дискусионни панела, по време на които бяха поставени редица актуални въпроси и бяха обсъдени, както проблемите, така и успехите в сектор туризъм. Министърът изтъкна още веднъж, че сътрудничеството с местната власт е ключов фактор за устойчивото развитие на сектора. "Бъдещето на туризма в България и Европа е споделена отговорност. Конференцията днес показа, че това е възможно, събирайки на едно място представители на всички тези звена на управлението. Зад думите, които се казаха тук, виждате колко много работа е свършена за краткото време от началото на управлението на това правителство. Това е пълна отдаденост на работата с визия и прилагане на решения", заяви в заключение министър Мирослав Боршош.