Заради скъпия ток: 20% от българите не са поддържали нормална температура в дома си през зимата

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.

Почина скулпторът, бивш председател на Народното събрание, бивш министър на културата и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов, съобщи БНТ. Информацията бе потвърдена и от пресцентъра на ГЕРБ.

В началото на днешното пленарно заседание на Народното събрание депутатите почетоха с минута мълчание паметта му, а председателят на Народното събрание Михаела Доцова заяви:

"Той е човекът, който остави следа в българското изкуство и българския политически живот. Поклон пред паметта му."

Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. През 1970 г. завършва Художественото училище за изящни изкуства "Илия Петров" в София, а през 1978 г. – специалност "Скулптура" в Художествената академия при проф. Д. Даскалов, се посочва в биографията на Вежди Рашидов на неговия сайт.

От 1978 г. Рашидов участва в национални и международни изложби, биеналета и симпозиуми. Представял е свои произведения на Международното биенале за скулптура в Равена и на Световния панаир на изкуствата в Базел. Сред самостоятелните му изложби са тези в ЮНЕСКО в Париж през 1989 г., в Токио през 1992 г. и в Музея на Оскар Уайлд в Дъблин през 2006 г. Освен скулптури той излага рисунки и акварели, сочи биографичната справка на сайта му.

Сред отличията му са златният медал на Ватикана на името на Данте Алигиери от 1981 г., първата награда на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово от 1983 г. и голямата награда за скулптура "ВЕРА" от международния фестивал "Традиции и съвременност" в Москва през 2009 г. Рашидов е носител на орден "Стара планина" с лента и е член-кореспондент на Българската академия на науките. Почетен гражданин е на София, Димитровград и Кърджали, наред с други градове. Негови произведения се съхраняват в български галерии и в колекции в чужбина, сред които галерия "Уфици" във Флоренция, музеят "Пушкин" в Москва и Музеят на Израел в Йерусалим, според биографията на скулптора.

Рашидов е министър на културата в първото и второто правителство на Бойко Борисов. Той заема поста от 27 юли 2009 г. до 13 март 2013 г. и от 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г., по данни на Министерството на културата.

Според информация в сайта на Народното събрание Рашидов е бил народен представител в седем парламента. На 21 октомври 2022 г. е избран за председател на 48-ото Народно събрание и заема поста до края на мандата му през февруари 2023 г. В 49-ото Народно събрание е депутат от ГЕРБ-СДС. На 1 септември 2023 г. парламентът прекратява пълномощията му като народен представител след подадена оставка.

Поклон пред паметта му!