Мобилно меню

България въвежда постоянна забрана за улов на есетрови риби

Ограничението е валидно за българската акватория на река Дунав и Черно море 
България въвежда постоянна забрана за улов на есетрови риби

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа. 

2025 © Варна е / На снимката: моруна (Huso huso). Снимка: Lubomir Hlasek, WWF
Още по темата:
Още по темата:

Параходство БМФ получи първия за 2026-а година новопостроен кораб

Освен “Хемус”, през 2026-а година приключва строителството на още два 32 000-тонни кораба за насипни товари, които ще носят имената “Средна гора” и “Стара планина”
Параходство БМФ получи първия за 2026-а година новопостроен кораб

На 23 март в китайската корабостроителница Jiangsu New Yangzi Shipbuilding Co. бе вдигнат флагът на новопостроен 32 000-тонен кораб (YZJ2024-1631). Кръстницата Марина Кобакова – главен изпълнителен директор на ING Bank N.V. - Sofia Branch, му даде името "Хемус" (HEMUS). Корабът е тринадесети пореден от поръчаните от Параходство БМФ петнадесет бълкера от серията "Ком".

През 2026-а година приключва строителството на още два 32 000-тонни кораба за насипни товари, които ще носят имената "Средна гора" и "Стара планина". Първите два кораба от тази флотилия бяха приети през 2021 г. и в хода на експлоатацията им те, и следващите от серията, доказаха своята рентабилност и конкурентоспособност в този сектор на шипинга.

Първи капитан на новоприетия "Хемус" е капитан далечно плаване Никола Тодоров, а първи главен механик – инж. Димитър Стефанов. Този успешен тандем доказа своите качества при приемането и първоначалната експлоатация на кораб от същата серия – "Сакар" (2025 г.).

Новопостроеният „Хемус“ е трети в историята на Параходството с това име.

На 21 април 1966 г. в Хакодате, Япония, е вдигнат флагът на 9575-тонен въглевоз "Хемус" (HEMUS - IMO 6609468) - шестият от серията тип "Средна гора". Първи капитан на кораба е к.д.п. Иван Захариев, а първи главен механик – Владимир Райков. Корабът е в състава на Параходство БМФ до 26 октомври 2006 г. (повече от 40 години), когато е продаден на друг корабособственик и плава под името ATINA до 6 октомври 2011 г.

На 10 юни 2008 г. в състава на Параходство БМФ е приет 42 704-тонният бълкер "Хемус" (HEMUS - IMO 9354791), построен в "Булярд - корабостроителна индустрия". Кръстница на кораба е тогавашният вицепремиер Миглена Плугчиева. Първи капитан на "Хемус" е к.д.п. Павел Павлов, а първи главен механик - инж. Янко Янев. В състава на Параходство БМФ е до 1 юни 2023 г., когато е продаден на друг корабособственик и понастоящем плава под името KNIDOS-M.

2026 © Варна е
Още по темата: Капитан Китай Кораб БМФ
Още по темата: Капитан Китай Кораб БМФ