Мобилно меню

България въвежда постоянна забрана за улов на есетрови риби

Ограничението е валидно за българската акватория на река Дунав и Черно море 
България въвежда постоянна забрана за улов на есетрови риби

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа. 

2025 © Варна е / На снимката: моруна (Huso huso). Снимка: Lubomir Hlasek, WWF
Още по темата:
Още по темата:

Отбелязваме Международния ден на подводното културно наследство

В Музея за нова история на Варна ще бъде прожектиран филмът "Влюбен в морето", създаден за 100 годишнината от рождението на Цончо Христов Родев - един от основоположниците на подводния спорт и подводната археология в България
Отбелязваме Международния ден на подводното културно наследство

На 21 август 2026 г. (петък) за първи път в света се чества Международният ден на подводното културно наследство. Целта му е да повиши информираността на световната общественост и съответните институции в отделните държави относно историческото и научното значение на подводното културно наследство за съхраняването на световното културно наследство. Решението за това е взето на 43-тата сесия на Генерална конференция на ЮНЕСКО, проведена миналата година в Самарканд, Узбекистан. Това честване ще има ежегоден характер. Тази година то съвпада с 25-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2001 г. за опазване на подводното културно наследство. България е една от първите държави, ратифицирали тази конвенция.

По повод първото честване в България на Международния ден на подводното културно наследство Институтът за подводно наследство организира под патронажа на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО серия от публични събития. Музеят за нова история на Варна ще се включи самостоятелно в първото честване на Международния ден на подводното културно наследство. По този повод в залата на музея ще бъде прожектиран документалният късометражен филм "Влюбен в морето", създаден за 100 годишнината от рождението на Цончо Христов Родев - един от основоположниците на подводния спорт и подводната археология в България.

Прожекцията ще е от 18:30 часа при вход свободен за посетителите. 

Филмът представлява автентичен разказ на Цончо Родев за неговото детство във Варна, за дългият му път от ентусиаст-гмуркач до съавтор на първото българско ръководство по подводен спорт, за трудностите при организацията и провеждането на първите подводни археологически експедиции покрай българското черноморско крайбрежие, за различните емоции и находки свързани с тях.

Филмът е изработен от Теодор Роков от Музей за нова история на град Варна. Във филма е използван аудиозапис на интервю с Цончо Родев от Златния фонд на БНТ- Радио Варна. То е визуализирано с дигитализирани копия на фотографии от: архивен фонд на Национален Военноисторически музей – дирекция-филиал Военноморски музей Варна; архивен фонд на Музей за нова история на град Варна; личен архив на инж. Иван Манев – дългогодишен член на ГПИ "Космос" и личен приятел на Цончо Родев; личен архив на Цончо Родев – НЧ "Алеко Константинов 1884" Провадия; личен архив на Теодор Роков; тематична колекция на морски клуб "Приятели на морето" – Варна; подводни видеозаписи – „Хидроремонт" ИГ ООД.

2026 © Варна е