Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света

Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света, тъй като е почти затворен воден басейн. Причините за този процес са климатичните промени. Повишаването на температурата на водата може да доведе до трайно нарушаване на екосистемата и до фатални последици за някои от по-уязвимите морски обитатели.

Какви са вредите от по-интензивния цъфтеж на водораслите, намалява ли кислородът в горния слой и какво хората можем да направим, за да подобрим средата в Черно море? Отговорите потърси репортерът на БНТ Петър Дойкински в материал за рубриката на националната телевизия "Климатът: Горещата истина".

Дарина Иванова е водолазен инструктор и от 40 години се гмурка в Черно море. Достигала е до 60 метра дълбочина. Забелязва, че заради затоплянето на водата намалява популацията на характерни морски обитатели.

"Част от тях са по-трудно забележими, по-дребни морски обитатели, които са дънни - малки рачета, охлювчета, червеи. Също така популацията на попчетата намалява. Това е свързано с повишаване на температурата на водата. Тя е непригодна за техния живот. Рибите търсят по-хладните води, особено дънните риби. Но се появяват така наречените инвазивни видове, навлизат от Средиземно море. Интересни, необичайни за нашето море риби - появи се и синият рак", разказва тя.

Най-застрашени са студенолюбивите черноморски риби като трицона, меджит и калкан.

"Може да доведе до много силно намаляване на тяхната популация. Сред тях има и видове, които са с промишлено значение", коментира доц. Нина Джембекова, изследовател в Института по океанология към БАН.

"Обикновено тези, които могат да се движат, рибните видове, те са в състояние да потърсят хабитат, който в известна степен удовлетворява естествените им претенции. Бавноподвижните и стационарни видове са най-уязвими", обясни д-р Ивелина Златева, Институт по океанология към БАН.

Климатичните промени са един от факторите и за увеличаване на цъфтежа на водораслите в Черно море. Този процес пък води до заселване на нови топлолюбиви видове, идващи от Средиземно море през Босфора.

"Сред тях могат да бъдат токсични микроводорасли или видове, които по един или друг начин да нарушат естественото съобщество в Черно море", каза доц. Нина Джембекова.

Замърсяванията и интензивното затопляне на водата стимулират развитието на фитопланктон, който причинява "оцветяване на дъното" и обособяване на зони с ниско съдържание на кислород.

"Особено податливи на тези промени са дънните организми. По отношение на токсичните микроводорасли там нещата са още по-притеснителни, тъй като има определени видове, които продуцират мощни токсини", посочи доц. Нина Джембекова.

Процесите в Черно море водят и до едно красивото явление - биолуминисценция, при което водата е обагрена в синьо-зелена студена светлина през нощта. Този природен феномен, известен и като "море от звезди", се причинява от светещи планктони от вида Ноктилука сцинтиланс, които погледнати под микроскоп приличат на мехурчета.

"Това е процес на въздействие, на химически реакции между един ензим и едно вещество - луциферин и луцифераза. При което с наличието на кислород се отделя светлина - импулс светлина. И при механично дразнене се наблюдава тази биолуминисценция и може да се каже, че водата свети", обясни доц. Кремена Стефанова, Институт по океанология към БАН.

Дарина Иванова е сред щастливците, наблюдавали явлението.

"Много е емоционално да си във водата и цялото ти тяло да свети. Ако направиш по-резки движения, оставяш дълга диря след себе си. Но под водата имаш една светеща група, която се движи и е по-скоро нереалистично".

Дълбините на Черно море от години се изследват със специални сонди, които се пускат във водата от кораби на дълбочина от 750 до 1000 метра и след 10 дни се връщат на повърхността, за да предадат събраната информация чрез сателитна връзка.

"Измерват флуоресценция, хлорофил. Хлорофилът се използва, като прокси на фитопланктонната биомаса. Измерва органични вещества, измерва кислород, измерва сероводород", коментира инж. Виолета Слабакова, Институт по океанология към БАН.

Според учените в Черно море трябва да се създадат защитени зони, които ще опазят ефективно живота в него. В тези резервати ще се засаждат морски треви и ще са позволени само дейности, помагащи на морето да се справи с натиска, породен от климатичните промени и замърсяването.

Започна фазата на море на националното военноморско учение с международно участие "Бриз 2026". Корабите от многонационалното оперативно съединение, под командването на командира на Флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Радко Пенев напуснаха Военноморска база - Бургас и  Пристанище Бургас и излязоха на море, съобщават от пресцентъра на ВМС. 

Действията на оперативното съединение за деня включваха изпълнение на задачи, свързани с противоминно подводно обследване с морски автономни апарати, провеждане на кораби през предварително прочистен от морски мини канал, бойни действия срещу подводници и противодействие на асиметрични заплахи на море срещу бързоходни лодки.

Бяха изпълнени съвместни тренировки в базови условия от представители на Центъра на НАТО по морски възпиращи операции с групи от патрулните кораби, участващи в учението, по проверка и задържане на кораб.

Участващите в учението специализирани водолазни групи във Военноморска база – Варна ще тренират действия по обследване на подводната част на кораби за магнитни мини, медицинска евакуация и охрана на кораби в пристанището.

По време на действията в рамките на учението "БРИЗ 2026" в морските пространства на Република България, на борда на командния кораб "Капитан Ӏ ранг Димитър Добрев" на Противоминната корабна група MCM Black Sea, под ръководството на офицер от ВМС на Република България ще бъдат и щабни офицери от ВМС на Румъния и Република Турция. Действията на Противоминната група ще са наблюдавани от борда на командния кораб от офицери от ВМС на САЩ, Франция и Италия.

По време на морската фаза на учението, корабите на море ще изпълняват задачи съвместно със самолети от морската патрулна авиация на Турция и Франция, както и с вертолет от състава на Военноморските сили на България.

Тридесетото издание на националното военноморско учение с международно участие БРИЗ се провежда от 10 до 19 юли 2026 година, домакин е Бургас, а учението се провежда в западната част на Черно море, в морските пространства на Република България.

В него се включват военни кораби, летателни средства, безпилотни подводни апарати, водолазни групи и щабни офицери от Военноморските сили на България, Албания, Грузия, Гърция, Италия, Полша, Румъния, САЩ, Турция, Франция, Съвместното командване на силите (СКС), Съвместното командване за специални операции (СКСО), Сухопътни войски (СВ), Военновъздушните сили (ВВС), ВА ,,Г.С. Раковски", ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", и представители на държавни ведомства, агенции и неправителствени организации.

Основната цел на учението  е да се повиши оперативната съвместимост и взаимодействието между участниците, чрез отработване на съвместни задачи и водене на широк спектър от действия на море в операция в отговор на криза и ликвидиране на последствията от крупни аварии и инциденти.         

Тридесетият БРИЗ през 2026 г. продължава традицията от предишните издания, в областта на междуведомственото сътрудничество и взаимодействието с неправителствени организации и частни компании в многонационална среда. В учението участват структури от 5 министерства, 26 държавни организации, правителствени и неправителствени организации, доброволчески сдружения и частни компании. 

В учението се включва и Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), която следи за прилагане на законодателството, свързано с намаляването на риска от морски произшествия, замърсяването на морето от кораби и загубата на човешки живот в морето.

Като част от дейността си по опазване на европейските морски пространства, агенцията поддържа мрежа от кораби, които са в непрекъсната готовност за ликвидиране на нефтени разливи. По крайбрежието на Европа  са разположени 13 кораба, два от които в акваторията на Черно море. За поредна година в съвместните действия на море се включва базираният в Констанца моторен танкер Амалфия.

Планирането на учението е извършено под ръководството на командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, който е и общ ръководител на БРИЗ 2026. Офицер, провеждащ учението и директор на учението е флотилен адмирал Ваньо Мусински – заместник-командир на Военноморските сили. Командир на многонационалното корабно оперативно съединение е флотилен адмирал Радко Пенев – командир на Флотилия бойни и спомагателни кораби.