Мобилно меню

Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света

Най-застрашени са студенолюбивите черноморски риби като трицона, меджит и калкан
Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света
593

Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света, тъй като е почти затворен воден басейн. Причините за този процес са климатичните промени. Повишаването на температурата на водата може да доведе до трайно нарушаване на екосистемата и до фатални последици за някои от по-уязвимите морски обитатели.

Какви са вредите от по-интензивния цъфтеж на водораслите, намалява ли кислородът в горния слой и какво хората можем да направим, за да подобрим средата в Черно море? Отговорите потърси репортерът на БНТ Петър Дойкински в материал за рубриката на националната телевизия "Климатът: Горещата истина".

Дарина Иванова е водолазен инструктор и от 40 години се гмурка в Черно море. Достигала е до 60 метра дълбочина. Забелязва, че заради затоплянето на водата намалява популацията на характерни морски обитатели.

"Част от тях са по-трудно забележими, по-дребни морски обитатели, които са дънни - малки рачета, охлювчета, червеи. Също така популацията на попчетата намалява. Това е свързано с повишаване на температурата на водата. Тя е непригодна за техния живот. Рибите търсят по-хладните води, особено дънните риби. Но се появяват така наречените инвазивни видове, навлизат от Средиземно море. Интересни, необичайни за нашето море риби - появи се и синият рак", разказва тя.

Най-застрашени са студенолюбивите черноморски риби като трицона, меджит и калкан.

"Може да доведе до много силно намаляване на тяхната популация. Сред тях има и видове, които са с промишлено значение", коментира доц. Нина Джембекова, изследовател в Института по океанология към БАН.

"Обикновено тези, които могат да се движат, рибните видове, те са в състояние да потърсят хабитат, който в известна степен удовлетворява естествените им претенции. Бавноподвижните и стационарни видове са най-уязвими", обясни д-р Ивелина Златева, Институт по океанология към БАН.

Климатичните промени са един от факторите и за увеличаване на цъфтежа на водораслите в Черно море. Този процес пък води до заселване на нови топлолюбиви видове, идващи от Средиземно море през Босфора.

"Сред тях могат да бъдат токсични микроводорасли или видове, които по един или друг начин да нарушат естественото съобщество в Черно море", каза доц. Нина Джембекова.

Замърсяванията и интензивното затопляне на водата стимулират развитието на фитопланктон, който причинява "оцветяване на дъното" и обособяване на зони с ниско съдържание на кислород.

"Особено податливи на тези промени са дънните организми. По отношение на токсичните микроводорасли там нещата са още по-притеснителни, тъй като има определени видове, които продуцират мощни токсини", посочи доц. Нина Джембекова.

Процесите в Черно море водят и до едно красивото явление - биолуминисценция, при което водата е обагрена в синьо-зелена студена светлина през нощта. Този природен феномен, известен и като "море от звезди", се причинява от светещи планктони от вида Ноктилука сцинтиланс, които погледнати под микроскоп приличат на мехурчета.

"Това е процес на въздействие, на химически реакции между един ензим и едно вещество - луциферин и луцифераза. При което с наличието на кислород се отделя светлина - импулс светлина. И при механично дразнене се наблюдава тази биолуминисценция и може да се каже, че водата свети", обясни доц. Кремена Стефанова, Институт по океанология към БАН.

Дарина Иванова е сред щастливците, наблюдавали явлението.

"Много е емоционално да си във водата и цялото ти тяло да свети. Ако направиш по-резки движения, оставяш дълга диря след себе си. Но под водата имаш една светеща група, която се движи и е по-скоро нереалистично".

Дълбините на Черно море от години се изследват със специални сонди, които се пускат във водата от кораби на дълбочина от 750 до 1000 метра и след 10 дни се връщат на повърхността, за да предадат събраната информация чрез сателитна връзка.

"Измерват флуоресценция, хлорофил. Хлорофилът се използва, като прокси на фитопланктонната биомаса. Измерва органични вещества, измерва кислород, измерва сероводород", коментира инж. Виолета Слабакова, Институт по океанология към БАН.

Според учените в Черно море трябва да се създадат защитени зони, които ще опазят ефективно живота в него. В тези резервати ще се засаждат морски треви и ще са позволени само дейности, помагащи на морето да се справи с натиска, породен от климатичните промени и замърсяването.

2025 © Варна е / източник: Петър Дойкински - БНТ

Отбелязваме Международния ден на подводното културно наследство

В Музея за нова история на Варна ще бъде прожектиран филмът "Влюбен в морето", създаден за 100 годишнината от рождението на Цончо Христов Родев - един от основоположниците на подводния спорт и подводната археология в България
Отбелязваме Международния ден на подводното културно наследство

На 21 август 2026 г. (петък) за първи път в света се чества Международният ден на подводното културно наследство. Целта му е да повиши информираността на световната общественост и съответните институции в отделните държави относно историческото и научното значение на подводното културно наследство за съхраняването на световното културно наследство. Решението за това е взето на 43-тата сесия на Генерална конференция на ЮНЕСКО, проведена миналата година в Самарканд, Узбекистан. Това честване ще има ежегоден характер. Тази година то съвпада с 25-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2001 г. за опазване на подводното културно наследство. България е една от първите държави, ратифицирали тази конвенция.

По повод първото честване в България на Международния ден на подводното културно наследство Институтът за подводно наследство организира под патронажа на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО серия от публични събития. Музеят за нова история на Варна ще се включи самостоятелно в първото честване на Международния ден на подводното културно наследство. По този повод в залата на музея ще бъде прожектиран документалният късометражен филм "Влюбен в морето", създаден за 100 годишнината от рождението на Цончо Христов Родев - един от основоположниците на подводния спорт и подводната археология в България.

Прожекцията ще е от 18:30 часа при вход свободен за посетителите. 

Филмът представлява автентичен разказ на Цончо Родев за неговото детство във Варна, за дългият му път от ентусиаст-гмуркач до съавтор на първото българско ръководство по подводен спорт, за трудностите при организацията и провеждането на първите подводни археологически експедиции покрай българското черноморско крайбрежие, за различните емоции и находки свързани с тях.

Филмът е изработен от Теодор Роков от Музей за нова история на град Варна. Във филма е използван аудиозапис на интервю с Цончо Родев от Златния фонд на БНТ- Радио Варна. То е визуализирано с дигитализирани копия на фотографии от: архивен фонд на Национален Военноисторически музей – дирекция-филиал Военноморски музей Варна; архивен фонд на Музей за нова история на град Варна; личен архив на инж. Иван Манев – дългогодишен член на ГПИ "Космос" и личен приятел на Цончо Родев; личен архив на Цончо Родев – НЧ "Алеко Константинов 1884" Провадия; личен архив на Теодор Роков; тематична колекция на морски клуб "Приятели на морето" – Варна; подводни видеозаписи – „Хидроремонт" ИГ ООД.

2026 © Варна е