Денков приема премиерите на Гърция и Румъния в Евксиноград на 9 октомври

Премиерът акад. Николай Денков ще посрещне министър-председателите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Йон-Марчел Чолаку на 9 октомври т.г. в резиденция "Евксиноград". Поканени са също председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на Молдова Мая Санду. Срещата беше договорена по време на еднодневното посещение на акад. Денков в Атина вчера.

Основна тема на разговорите край Варна ще бъде регионалната свързаност и по-конкретно проектът за коридор от Солун през Кавала, Александруполис, Бургас и Варна до Констанца с възможност за удължаване към Молдова. Идеята е по трасето да бъде изградена модерна транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура, която ще активизира икономическите, а и политическите връзки между включените държави. Бъдещият коридор ще функционира още по-ефективно, когато всички страни по трасето станат членки на Шенгенското пространство и границите между тях отпаднат.

Европейският съюз (ЕС), Гърция, държавите от Западните Балкани, България, Румъния и Молдова  подкрепят постигането на устойчив мир в Украйна на базата на мирния план на украинския президент Володимир Зеленски. Те заявиха това снощи на вечеря в Атина, чийто домакин беше гръцкият премиер Мицотакис. Освен лидерите на изброените държави, в събитието се включиха също председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски.

Мишел и фон дер Лайен потвърдиха интереса на ЕС към разширяване на съюза както към Западните Балкани, така и към Молдова и Украйна. Този процес обаче трябва да върви едновременно с реформи в тези държави, подчертаха европейските лидери.

В Атина президентът Зеленски за пореден път благодари на премиера акад. Денков за помощта, предоставена от България на Украйна. На среща между двамата министър-председателят припомни на украинския държавен глава, че вече има решение на българското правителство за изпращане в Украйна на сто бронетранспортьора от Министерството на вътрешните работи. За приключване на процедурата се очаква ратификация от парламента. 

Зеленски потвърди интереса на неговата страна за закупуване на двата български реактора от неосъществената АЕЦ "Белене" и оборудването към тях. В момента Министерството на енергетиката прави оценка на активите, обясни премиерът.

Предвид агресивното поведение на Русия в Черно море, украинският президент постави въпроса за съгласувани усилия на черноморските държави членки на НАТО за осигуряване на сигурността там. Украйна вече води разговори на тази тема с Турция и Румъния и отправи покана към България да се включи в тях.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.