Денков приема премиерите на Гърция и Румъния в Евксиноград на 9 октомври

Премиерът акад. Николай Денков ще посрещне министър-председателите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Йон-Марчел Чолаку на 9 октомври т.г. в резиденция "Евксиноград". Поканени са също председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на Молдова Мая Санду. Срещата беше договорена по време на еднодневното посещение на акад. Денков в Атина вчера.

Основна тема на разговорите край Варна ще бъде регионалната свързаност и по-конкретно проектът за коридор от Солун през Кавала, Александруполис, Бургас и Варна до Констанца с възможност за удължаване към Молдова. Идеята е по трасето да бъде изградена модерна транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура, която ще активизира икономическите, а и политическите връзки между включените държави. Бъдещият коридор ще функционира още по-ефективно, когато всички страни по трасето станат членки на Шенгенското пространство и границите между тях отпаднат.

Европейският съюз (ЕС), Гърция, държавите от Западните Балкани, България, Румъния и Молдова  подкрепят постигането на устойчив мир в Украйна на базата на мирния план на украинския президент Володимир Зеленски. Те заявиха това снощи на вечеря в Атина, чийто домакин беше гръцкият премиер Мицотакис. Освен лидерите на изброените държави, в събитието се включиха също председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски.

Мишел и фон дер Лайен потвърдиха интереса на ЕС към разширяване на съюза както към Западните Балкани, така и към Молдова и Украйна. Този процес обаче трябва да върви едновременно с реформи в тези държави, подчертаха европейските лидери.

В Атина президентът Зеленски за пореден път благодари на премиера акад. Денков за помощта, предоставена от България на Украйна. На среща между двамата министър-председателят припомни на украинския държавен глава, че вече има решение на българското правителство за изпращане в Украйна на сто бронетранспортьора от Министерството на вътрешните работи. За приключване на процедурата се очаква ратификация от парламента. 

Зеленски потвърди интереса на неговата страна за закупуване на двата български реактора от неосъществената АЕЦ "Белене" и оборудването към тях. В момента Министерството на енергетиката прави оценка на активите, обясни премиерът.

Предвид агресивното поведение на Русия в Черно море, украинският президент постави въпроса за съгласувани усилия на черноморските държави членки на НАТО за осигуряване на сигурността там. Украйна вече води разговори на тази тема с Турция и Румъния и отправи покана към България да се включи в тях.

Висока оценка за националното военноморско учение с международно участие "Бриз 2026" дадоха командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, както и президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Илияна Йотова.

"Учението премина успешно и в резултат подобрихме нашата обща подготовка, отработихме важни процедури, заложени в документите на НАТО и съвместно с нашите съюзници и партньори потвърдихме готовността на ВМС да осигурим безопасност и сигурност в морските пространства", заяви контраадмирал Кирил Михайлов. Той акцентира и върху отличното сътрудничество с правителствени и неправителствени организации, доказано през годините и отново демонстрирано по време на учението, в дейностите по защита на териториалните ни води, реакция при бедствия и аварии и опазване чистотата на морските пространства. 

Българските Военноморски сили демонстрираха своите способности по време на деня за посещение на високопоставени гости в рамките на националното военноморско учение с международно участие "Бриз 2026". В акваторията на Бургаския залив бяха представени реални действия при овладяване на пожар на кораб, преодоляване на последствията от инцидент с търговски кораб, унищожаване на надводен безпилотен апарат, отразяване на атаките на въздушен противник, атака на подводница с използване на противоподводни бомби и подриване на морска мина.

От борда на фрегатата "Дръзки" действията им наблюдаваха президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Илияна Йотова, заместник-министърът на отбраната Катерина Граматикова-Иванова, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев, председателят на комисията по отбрана и депутати от 52-то Народно събрание .

"По-спокойна съм за сигурността и суверенитета на морската ни граница и на Черно море. В ситуация, в която само на няколкостотин километра от тук има бойни действия, нашите воини са на своя пост, за което искрено им благодаря", каза президентът Илияна Йотова и допълни, че учението дава поле за подобряване на координацията между различните видове въоръжени сили. Тя определи учението като изключително важно на фона на войната в Черноморския регион и подчерта, че страната ни трябва да ускори инвестициите в отбраната, включително във Военноморските сили, тъй като модернизацията на техниката остава недостатъчна въпреки предприетите стъпки за придобиване на нови способности.

В учението "Бриз 2026" взеха участие кораби, летателни средства, безпилотни подводни апарати, водолазни групи и щабни офицери от военноморските сили на България, Албания, Грузия, Гърция, Италия, Полша, Румъния, САЩ, Турция, Франция, от Съвместното командване на силите, Съвместното командване за специални операции, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военната академия ,,Г. С. Раковски", ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", както и корабите от Противоминната група в Черно море.

По традиция националното военноморско учение с международно участие приключи със заключителна конференция, на която бе направен предварителен анализ. Командирите на кораби и групи споделиха своите първи впечатления от проведеното учение, а командира на корабното съединение флотилен адмирал Радко Пенев даде своята оценка на подготовката на екипажите при изпълнение на поставените задачи. Пълен анализ на проведеното учение "Бриз 2026" ще бъде направен на по-късен етап. Командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов заяви готовността на флота за провеждане на следващия формат през 2027 година. Основната цел на учението е да се повиши оперативната съвместимост и взаимодействието между ВМС на участващите страни, чрез отработване на съвместни задачи и водене на широк спектър от бойни действия на море в операция в отговор на криза.