Хлябът няма да поскъпва, успокояват производители

На този етап няма опасност за поскъпване на хляба в България, защото има достатъчно зърно от новата и от миналогодишната реколта, успокои председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов. Според него засега в България не се наблюдава поскъпване на зърното. Освен това цената на електричеството се нормализира и ги няма високите стойности от миналата година.

На международния пазар при пшеницата за доставка след средата на септември 2023 г. се наблюдават сравнително ниски цени – от 229 евро/тон до 250 евро/тон. При царевицата за доставка през август 2023 г. цената стартира от 226 евро/тон. В края на месеца достига 248 евро/тон, като увеличението на котировките е с 22 пункта. Средната фючърсна цена за месец август е 239 евро/тон.

Ситуацията в Черно море остава напрегната заради проблемите с износа на украинско зърно. За да защитят търговските си пътища, украинците разчитат все повече на експорта през Румъния, към пристанището на Констанца, обясни Георги Стоянов.

Руската блокада на Черно море позволява на Украйна да използва само транспорт по Дунав. Преди Русия да се оттегли от сделката за така наречения Черноморски зърнен коридор, дунавските пристанища отговаряха за около една четвърт от износа на зърно от Украйна. Зърното се товари на шлепове, които по-късно преминават през териториалните води на Румъния до пристанище Констанца.

Износът на зърно на Украйна е нараснал до 2,56 милиона метрични тона досега през сезон 2023/2024 г. (юли-юни) спрямо 2 милиона тона по същото време на сезон миналата година, показват данни на Министерството на земеделието на Украйна. Общият обем на износа на зърно, включително този сезон, обхваща 1,27 милиона тона царевица, 977 000 тона пшеница и 329 000 тона ечемик. В сравнение, към 6 август 2022 г. са били изнесени 1,3 милиона тона царевица, 467 000 тона пшеница и 180 000 тона ечемик, показват данните. Износът за целия сезон 2022/23 беше почти 49 милиона тона, надхвърляйки 48,4-те милиона тона, изнесени през предходния сезон. Украйна е основен производител и износител на зърно и производството ѝ спадна до около 53 милиона тона чисто тегло през календарната 2022 г., от рекордните 86 милиона тона през 2021 г. Министерството посочи, че реколтата може да падне до около 46 милиона тона зърно през 2023 г.

На 21 август 2026 г. (петък) за първи път в света се чества Международният ден на подводното културно наследство. Целта му е да повиши информираността на световната общественост и съответните институции в отделните държави относно историческото и научното значение на подводното културно наследство за съхраняването на световното културно наследство. Решението за това е взето на 43-тата сесия на Генерална конференция на ЮНЕСКО, проведена миналата година в Самарканд, Узбекистан. Това честване ще има ежегоден характер. Тази година то съвпада с 25-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2001 г. за опазване на подводното културно наследство. България е една от първите държави, ратифицирали тази конвенция.

По повод първото честване в България на Международния ден на подводното културно наследство Институтът за подводно наследство организира под патронажа на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО серия от публични събития. Музеят за нова история на Варна ще се включи самостоятелно в първото честване на Международния ден на подводното културно наследство. По този повод в залата на музея ще бъде прожектиран документалният късометражен филм "Влюбен в морето", създаден за 100 годишнината от рождението на Цончо Христов Родев - един от основоположниците на подводния спорт и подводната археология в България.

Прожекцията ще е от 18:30 часа при вход свободен за посетителите. 

Филмът представлява автентичен разказ на Цончо Родев за неговото детство във Варна, за дългият му път от ентусиаст-гмуркач до съавтор на първото българско ръководство по подводен спорт, за трудностите при организацията и провеждането на първите подводни археологически експедиции покрай българското черноморско крайбрежие, за различните емоции и находки свързани с тях.

Филмът е изработен от Теодор Роков от Музей за нова история на град Варна. Във филма е използван аудиозапис на интервю с Цончо Родев от Златния фонд на БНТ- Радио Варна. То е визуализирано с дигитализирани копия на фотографии от: архивен фонд на Национален Военноисторически музей – дирекция-филиал Военноморски музей Варна; архивен фонд на Музей за нова история на град Варна; личен архив на инж. Иван Манев – дългогодишен член на ГПИ "Космос" и личен приятел на Цончо Родев; личен архив на Цончо Родев – НЧ "Алеко Константинов 1884" Провадия; личен архив на Теодор Роков; тематична колекция на морски клуб "Приятели на морето" – Варна; подводни видеозаписи – „Хидроремонт" ИГ ООД.