Командирът на ВМС: Военните ни моряци показаха готовност да изпълняват задачи в сложна обстановка

Военноморските ни сили получиха висока оценка за подготовката си през изминалата година. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов участва в анализа на подготовката и войсковата дисциплина във флота през 2022 година. Обсъждането се проведе в щаба на ВМС във Варна. Адмирал Ефтимов даде висока оценка за дейността на ВМС през изминалата година и изказа благодарност на българските военни моряци за положените усилия, доказания професионализъм и отговорност. „Присъщите за личния състав на флота мотивация за изпълнение на задачите и адаптивност към ситуацията гарантират, че през настоящата година ще бъдат достигнати поставените цели и ефективно ще бъдат проведени планираните мероприятия“, подчерта той.

Командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов постави акцент върху факта, че подготовката на флота през 2022 г. е била повлияна от войната в Украйна.

Много от първоначално планираните мероприятия бяха препланирани или отменени. За сметка на това фактически бяха изпълнени много други дейности, които не бяха предвидени. Това показа готовността на ВМС да изпълняват задачите и задълженията си в сложна обстановка

Основните усилия на ВМС през изминалата година са били насочени към изграждането и развитието на способности, адекватни на новите рискове и заплахи. Подготовката на флота е била съсредоточени върху поддържането и използването на наличните способности за гарантиране на морския суверенитет на страната ни чрез изпълнение на пълния спектър от задачи по мисиите на въоръжените сили, усъвършенстване на способностите за непрекъснато наблюдение, оповестяване и поддържане на информационна осведоменост за обстановката в морските пространства, контрол на корабоплаването, защита на морските комуникации и стопанската дейност на море.

В усложнените от конфликта в Украйна условия отново се потвърди ключовата роля на ВМС за защита на населението и осигуряване безопасността на корабоплаването, стана ясно по време на анализа. Подчертана бе способността на силите и средствата на флота да поддържат необходимата готовност за изпълнение на задачи, реагирайки бързо и адекватно на възникналите заплахи. Посочени бяха действията им по усилване на наблюдението, проверка на множеството сигнали и унищожаването на плаващи мини и различни боеприпаси.

Констатирано бе, че всички планирани за годината основни учения са били осъществени, а националното военноморско учение с международно участие „Бриз - 2022” е било единственото мащабно военноморско учение, проведено в Черно море, след началото на войната в Украйна. Отбелязано също бе и участието на военнослужещи от ВМС в състава на походните и оперативни щабове на постоянните корабни групи и в операции на НАТО и Европейския съюз.

По време на форума в щаба на флота бяха очертани основните направленията за работа на ВМС през 2023 година. Те са насочени към поддържането и развитието на необходимите отбранителни способности за изпълнение на пълния спектър от задачи по трите мисии на въоръжените сили в рамките на предоставените ресурси, поддържане на способностите на декларираните сили за участие в съюзните ангажименти и продължаване на модернизацията и подобряване на инфраструктурата на ВМС.

Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света, тъй като е почти затворен воден басейн. Причините за този процес са климатичните промени. Повишаването на температурата на водата може да доведе до трайно нарушаване на екосистемата и до фатални последици за някои от по-уязвимите морски обитатели.

Какви са вредите от по-интензивния цъфтеж на водораслите, намалява ли кислородът в горния слой и какво хората можем да направим, за да подобрим средата в Черно море? Отговорите потърси репортерът на БНТ Петър Дойкински в материал за рубриката на националната телевизия "Климатът: Горещата истина".

Дарина Иванова е водолазен инструктор и от 40 години се гмурка в Черно море. Достигала е до 60 метра дълбочина. Забелязва, че заради затоплянето на водата намалява популацията на характерни морски обитатели.

"Част от тях са по-трудно забележими, по-дребни морски обитатели, които са дънни - малки рачета, охлювчета, червеи. Също така популацията на попчетата намалява. Това е свързано с повишаване на температурата на водата. Тя е непригодна за техния живот. Рибите търсят по-хладните води, особено дънните риби. Но се появяват така наречените инвазивни видове, навлизат от Средиземно море. Интересни, необичайни за нашето море риби - появи се и синият рак", разказва тя.

Най-застрашени са студенолюбивите черноморски риби като трицона, меджит и калкан.

"Може да доведе до много силно намаляване на тяхната популация. Сред тях има и видове, които са с промишлено значение", коментира доц. Нина Джембекова, изследовател в Института по океанология към БАН.

"Обикновено тези, които могат да се движат, рибните видове, те са в състояние да потърсят хабитат, който в известна степен удовлетворява естествените им претенции. Бавноподвижните и стационарни видове са най-уязвими", обясни д-р Ивелина Златева, Институт по океанология към БАН.

Климатичните промени са един от факторите и за увеличаване на цъфтежа на водораслите в Черно море. Този процес пък води до заселване на нови топлолюбиви видове, идващи от Средиземно море през Босфора.

"Сред тях могат да бъдат токсични микроводорасли или видове, които по един или друг начин да нарушат естественото съобщество в Черно море", каза доц. Нина Джембекова.

Замърсяванията и интензивното затопляне на водата стимулират развитието на фитопланктон, който причинява "оцветяване на дъното" и обособяване на зони с ниско съдържание на кислород.

"Особено податливи на тези промени са дънните организми. По отношение на токсичните микроводорасли там нещата са още по-притеснителни, тъй като има определени видове, които продуцират мощни токсини", посочи доц. Нина Джембекова.

Процесите в Черно море водят и до едно красивото явление - биолуминисценция, при което водата е обагрена в синьо-зелена студена светлина през нощта. Този природен феномен, известен и като "море от звезди", се причинява от светещи планктони от вида Ноктилука сцинтиланс, които погледнати под микроскоп приличат на мехурчета.

"Това е процес на въздействие, на химически реакции между един ензим и едно вещество - луциферин и луцифераза. При което с наличието на кислород се отделя светлина - импулс светлина. И при механично дразнене се наблюдава тази биолуминисценция и може да се каже, че водата свети", обясни доц. Кремена Стефанова, Институт по океанология към БАН.

Дарина Иванова е сред щастливците, наблюдавали явлението.

"Много е емоционално да си във водата и цялото ти тяло да свети. Ако направиш по-резки движения, оставяш дълга диря след себе си. Но под водата имаш една светеща група, която се движи и е по-скоро нереалистично".

Дълбините на Черно море от години се изследват със специални сонди, които се пускат във водата от кораби на дълбочина от 750 до 1000 метра и след 10 дни се връщат на повърхността, за да предадат събраната информация чрез сателитна връзка.

"Измерват флуоресценция, хлорофил. Хлорофилът се използва, като прокси на фитопланктонната биомаса. Измерва органични вещества, измерва кислород, измерва сероводород", коментира инж. Виолета Слабакова, Институт по океанология към БАН.

Според учените в Черно море трябва да се създадат защитени зони, които ще опазят ефективно живота в него. В тези резервати ще се засаждат морски треви и ще са позволени само дейности, помагащи на морето да се справи с натиска, породен от климатичните промени и замърсяването.