Минен ловец "Цибър" и базов миночистач "Шквал" ще участват в международно учение

Минен ловец "Цибър" и базов миночистач "Шквал" от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби на Военноморските сили отплаваха към териториалните води на Румъния. Те ще вземат участие в съвместното българо-румънско противоминно учение "Посейдон 2023".

По време на прехода на двата кораба до румънските териториални води се извършва непрекъснато наблюдение за минна опасност и чистотата на  морските води, съобщават от пресцентъра на ВМС. Учението "Посейдон 2023" ще се проведе в периода 14 юли до 21 юли 2023 година в гр. Констанца и морските пространства на Република Румъния. То е ежегодно и стартира от 2002 г., като домакини са Военноморските сили на Република България и Република Румъния на ротационен принцип.

Насочено е към усъвършенстване на нивото на подготовката на личния състав по планиране и провеждане на противоминни действия, обследване в плитководни райони и унищожаване на невзривени боеприпаси. Освен това в рамките на "Посейдон 2023" ще бъдат отработени  процедурите по съвместно маневриране, прехвърляне на леки товари на море, търсене и спасяване на море, буксировка на аварирал кораб, както и комуникационни учения.
 Учението "Посейдон 2023" е планирано и ще се ръководи съгласно стандартите и процедурите на НАТО и ще се проведе в райони, които са обявени своевременно.

В учението ще вземат участие кораби и личен състав от Военноморските сили на Румъния, България, Белгия, Великобритания, Гърция, Италия, Турция, Франция и САЩ.

„Посейдон 2023” се провежда под ръководството на заместник-командира на Военноморските сили на Република Румъния, а непосредственото управление на тактическите единици е възложено на началника на Щаба на Военноморския оперативен компонент на Румъния.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.