Трите български риболовни кораба остават задържани на пристанището в Констанца, макар рибарите ни да бяха освободени. Изпълнителната Агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и Министерство на земеделието, както и други компетентни органи все още не са получили официален документ, който да посочва на какво основание те са задържани. Това стана ясно след срещата в Министерството на земеделието с представители на рибарските групи и всички засегнати страни по случая, информира БНТ.

Заместник-министърът на земеделието Георги Събев съобщи, че се изчаква юридически документ, въз основа на който трябва да се реши какви стъпки да бъдат предприети от засегнатите страни.

По оценка на Министерство на земеделието нашите кораби са осъществявали законна дейност в общностни води на ЕС в Черно море, каза Събев.

Този случай не е прецедент, припомня БНТ. Преди повече от 11 години имаше подобна ситуация, когато български риболовен кораб беше задържан и Съдът по правата на човека излезе с решение миналата година, съобразно което румънската страна нерегламентирано е отнела възможност на кораба да осъществява дейност в акваторията на Черно море. Събев се надява ситуацията да не е такава.

Има информация за задържани рибни запаси и инвентар от корабите, задържани в Констанца. Добрата новина е, че капитаните на тези кораби са вече в България.

В момента тече прокурорска проверка без конкретика, но на основа на чие законодателство се установява, не е ясно. Вече 72 часа няма информация на какво основание са задържани българските риболовни кораби.

Какво точно се е случило?

Български риболовни кораби са изпълнявали дейност "риболов" в ексклузивната икономическа зона на Румъния, съобразно дадените правомощия на Европейското законодателство. В периода 21-24 март е била планирана съвместна проверка между български инспектори от ИАРА и експерти от румънската институция.

В последния момент се дават инструкции за промяна на основната задача, а именно проверка в морското пространство и то в отдалеченост на повече от 50 мили от бреговата ивица на Румъния. Проверени са 5 български кораба. Три, от които са задържани в Румъния.

На борда на тези кораби е имало два вида риба - калкан и черноморска бодлива акула. Калканът и цацата са единствените видове, за които има предвидено в рамките на европейското законодателство ограничение в улова, разпределено между България и Румъния. В Румъния има национално законодателство, което въвежда допълнителни ограничителни мерки. На корабите е имало количества и от двата вида, но риболовната дейност на тези кораби е осъществявана извън зоната от 12 мили, която са териториалните води на Румъния. Т.е. българските кораби са осъществявали законна дейност, която позволява европейското законодателство. Уловът на калкан към момента не е забранен.

Изпълнителният директор на ИАРА Ваня Стаматова каза, че е изпратено официално искане от румънските власти да изпратят всички документи по казуса, но до момента такива не са получени. Изчаква се седемдневен срок, за да се изпрати искането повторно. Тя увери, че рибарите може да разчитат изцяло на подкрепата на българската администрация и специално на ИАРА. Още веднъж се извини на рибарите, като каза, че не ги е наричала "бракониери". Те вече не искат нейната оставка.

Капитан Красимир Петров, собственик на два от задържаните кораби каза, че на дневен ред е да си вземат корабите, защото в противен случай ще фалират.

Корабите бяха задържани в четвъртък вечерта с мотива за незаконен улов на акули. Рибарите ни се завърнаха без повдигнати обвинения, но корабите им останаха на пристанището в Констанца. Все още няма конкретика дали и каква санкция евентуално ще им бъде наложена. Според служебния защитник на единия от капитаните, максималното наказание за незаконния улов в Румъния е в размер на 100 000 лева.

Вчера от думите на заместник земеделския министър Георги Събев стана ясно, че българските институции не са сигурни дали задържането на българските кораби в пристанището в Констанца е законно. Причината за това е, че все още няма официален акт, на чиято основа рибарските плавателни съдове да останат задържани от румънските власти.

Рибарите бяха освободени в събота след разпити. Те заявиха, че са спазили правилата на ЕК за риболов, която им дава право на улов там, където са били задържани - на 52 морски мили от румънския бряг, което е извън териториалните води на северната ни съседка.

Страната ни вече има 22 плажа, сертифицирани с етикет „Син флаг”, и значително по-чисто море. Добрата реклама за по-чисти плажове донесе и повече интерес на чужденците към почивка у нас, отбелязва euronewsbulgaria.com.

Българското Черноморие тази година ще се отличи с рекорден брой плажове, които вече са сертифицирани с най-престижният световен етикет за качество „Син флаг”. А най-дългогодишният носител на наградата от 1995-та година е Слънчев бряг, който според експертите по много показатели превъзхожда много от гръцките, турски плажове и дори някои от Адриатическото крайбрежие.

„В сравнение с минали години имаме три нови плажа, така че това е своеобразен рекорд за българския туризъм. За първи път 22 сини флага ще се веят по българското Черноморие“, отбеляза Станимир Георгиев - председател на Българско движение „Син флаг”.

Сред новоотличените са два напълно нови плажа - „Бяла-юг“ и „Хижа Черноморец-юг“ във Варна, а към престижното отличие се завръща и плаж „Свети Влас“.

„Аз се радвам, че тази новина излиза навреме точно преди новия туристически сезон когато всеки планира своята почивка и може смело да направи своя избор. Естествено, ние препоръчваме плажовете със „Син флаг”, защото те гарантират качество на водата, безопасност, услуги, медицинско обслужване, водно спасяване и едно особено усещане да си на специално място. За тези плажове ние гарантираме, че са едни от най-добрите в света“, коментира  председателят на Българско движение „Син флаг”.

Добрата реклама за по-чисти плажове у нас провокира и по-голям интерес на чужденците към почивка у нас. Туроператори отчитат повече интерес към южното Черноморие, най-вече от страна на туристи от Чехия, Словакия и Полша.

"Като цяло последните години по-голямото търсене е от семейства с деца. Семеен тип туризъм, търсят се различни видове настанявания. От семейни хотелчета със закуска, до тип „ол инклузив“, по-големите хотели. За този сезон оскъпяването е около между 10 и 15% на пакетната цена“, отбеляза Владимир Маринов – туроператор.

Значителна част от туристите проявяват интерес и към по-диви и незастроени региони на юг.

„По-голямата част от туристите които идват на юг са такива които идват за повече от три пъти дори, така че са редовни туристи може да се каже на Южното Черноморие“, споделя Маринов.

Резервации предимно от типа „в последната минута” правят и българи, които обаче към този момент се ориентират предимно към пътуване в чужбина. Оскъпяването за екскурзиите в чужбина също бележи ръст между 30 и 40%. А това лято у нас се очакват и туристи от Турция и Румъния, които не са предпочели груповите пътувания, а са избрали почивка до българското Черноморие с личните си автомобили.

Прогнозите на туроператорите са 2023-та да е годината на културно-познавателния туризъм, който предлага съчетание от места за почивка, добра храна и възможност на туристите да с докоснат до културата на регионите, които посещават.

Туроператори отчитат и първи запитвания на туристи от Азия след пандемията, свързани с културния и археологически туризъм през есента.