Научноизследователският кораб се завърна от третото си плаване до Антарктида

С тържествен военен ритуал на Морската гара във Варна бе посрещнат българския научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий" с бордови номер 421 от състава на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Той се завърна от третото си плаване до българската база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън в Антарктида. Корабът осигуряваше Тридесет и третата българска антарктическа експедиция. Той се завърна във Варна след 155-дневна мисия и 45 дни престой на ледения континент.  

На празничното събитие присъстваха кметът на Варна – Благомир Коцев, съветникът на президента по военната сигурност – вицеадмирал Митко Петев, областният управител на Варна – проф. Андрияна Андреева, командирът на ВМС – контраадмирал Кирил Михайлов, ръководителят на Българската научно-изследователска мисия проф. Христо Пимпирев и др. Екипажът получи поздравления от официалните гости и от началника на Морско училище – флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов.

При стъпването си на родна земя командирът на третото полярно плаване кап. II ранг Радко Муевски докладва мисията за изпълнена. Под негово командване на кораба "Св. Св. Кирил и Методий"

плаваха 34 души, сред които четири дами и двама румънски курсанти. 

"С тази поредна мисия вие доказахте, че сте подготвени и можете да носите отговорността, поставена на плещите ви. Първото плаване беше тежка задача за всички ни, защото се отправихте към непознатото. По време на втората мисия трябваше да затвърдим постигнатите успехи, но днес смело мога да кажа, че вече имате придобити трайни способности и умения и ние се гордеем, че прославяте българския военен флот". С тези думи командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов посреща екипажа на военния кораб.  

По време на пътуването част от младите курсанти в състава плаваха до испанския град Картахена, след което се прибраха във Варна, други четирима, сред които две жени, отплаваха за дългосрочна практика. Те пътуваха на борда на кораба чак до остров Ливингстън, където се включиха в 33-тата Българска полярна експедиция. Част от задачите на пътуването до ледения континент тази година бе обновяването на вътрешното обзавеждане и доокомплектоването на българската изследователска база "Св. Климент Охридски".  

За третата си антарктическа мисия корабът плава с нова лаборатория  "ЕндуроСат" на борда. По време на пътуването в лабораторията се приемаха, обработваха и анализираха космически данни, събрани от системи за наблюдение на земната и водната повърхност на Земята от Космоса. Новата придобивка предостави на екипажа възможности за наблюдение на корабния трафик, замърсяванията и позволи проследяване на хидрометеорологичната обстановка. 

В 33-тата Българска полярна експедиция участваха 37 учени, сред които специалисти от Гърция и от Обединените арабски емирства. За първи път тази година в експедицията се включиха учени-орнитолози, със задачата да изследват разнообразието на видовете птици по време на пътуването, престоя в базата на о-в Ливингстън и обратно. В научната експедиция се включиха още сеизмолози и специалист от Института по подводна археология. 

НИК 421 "Св. Св. Кирил и Методий" вече 3 години е част от военния състав на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров".

Плавателният съд е първият в историята на морското плаване военен боен кораб, който плава до ледените води на Антарктика.

Участвал е вече в три успешни изследователски експедиции на о-в Ливингстън.  

На 23 март в китайската корабостроителница Jiangsu New Yangzi Shipbuilding Co. бе вдигнат флагът на новопостроен 32 000-тонен кораб (YZJ2024-1631). Кръстницата Марина Кобакова – главен изпълнителен директор на ING Bank N.V. - Sofia Branch, му даде името "Хемус" (HEMUS). Корабът е тринадесети пореден от поръчаните от Параходство БМФ петнадесет бълкера от серията "Ком".

През 2026-а година приключва строителството на още два 32 000-тонни кораба за насипни товари, които ще носят имената "Средна гора" и "Стара планина". Първите два кораба от тази флотилия бяха приети през 2021 г. и в хода на експлоатацията им те, и следващите от серията, доказаха своята рентабилност и конкурентоспособност в този сектор на шипинга.

Първи капитан на новоприетия "Хемус" е капитан далечно плаване Никола Тодоров, а първи главен механик – инж. Димитър Стефанов. Този успешен тандем доказа своите качества при приемането и първоначалната експлоатация на кораб от същата серия – "Сакар" (2025 г.).

Новопостроеният „Хемус“ е трети в историята на Параходството с това име.

На 21 април 1966 г. в Хакодате, Япония, е вдигнат флагът на 9575-тонен въглевоз "Хемус" (HEMUS - IMO 6609468) - шестият от серията тип "Средна гора". Първи капитан на кораба е к.д.п. Иван Захариев, а първи главен механик – Владимир Райков. Корабът е в състава на Параходство БМФ до 26 октомври 2006 г. (повече от 40 години), когато е продаден на друг корабособственик и плава под името ATINA до 6 октомври 2011 г.

На 10 юни 2008 г. в състава на Параходство БМФ е приет 42 704-тонният бълкер "Хемус" (HEMUS - IMO 9354791), построен в "Булярд - корабостроителна индустрия". Кръстница на кораба е тогавашният вицепремиер Миглена Плугчиева. Първи капитан на "Хемус" е к.д.п. Павел Павлов, а първи главен механик - инж. Янко Янев. В състава на Параходство БМФ е до 1 юни 2023 г., когато е продаден на друг корабособственик и понастоящем плава под името KNIDOS-M.