Научноизследователският кораб се завърна от третото си плаване до Антарктида

С тържествен военен ритуал на Морската гара във Варна бе посрещнат българския научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий" с бордови номер 421 от състава на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Той се завърна от третото си плаване до българската база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън в Антарктида. Корабът осигуряваше Тридесет и третата българска антарктическа експедиция. Той се завърна във Варна след 155-дневна мисия и 45 дни престой на ледения континент.  

На празничното събитие присъстваха кметът на Варна – Благомир Коцев, съветникът на президента по военната сигурност – вицеадмирал Митко Петев, областният управител на Варна – проф. Андрияна Андреева, командирът на ВМС – контраадмирал Кирил Михайлов, ръководителят на Българската научно-изследователска мисия проф. Христо Пимпирев и др. Екипажът получи поздравления от официалните гости и от началника на Морско училище – флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов.

При стъпването си на родна земя командирът на третото полярно плаване кап. II ранг Радко Муевски докладва мисията за изпълнена. Под негово командване на кораба "Св. Св. Кирил и Методий"

плаваха 34 души, сред които четири дами и двама румънски курсанти. 

"С тази поредна мисия вие доказахте, че сте подготвени и можете да носите отговорността, поставена на плещите ви. Първото плаване беше тежка задача за всички ни, защото се отправихте към непознатото. По време на втората мисия трябваше да затвърдим постигнатите успехи, но днес смело мога да кажа, че вече имате придобити трайни способности и умения и ние се гордеем, че прославяте българския военен флот". С тези думи командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов посреща екипажа на военния кораб.  

По време на пътуването част от младите курсанти в състава плаваха до испанския град Картахена, след което се прибраха във Варна, други четирима, сред които две жени, отплаваха за дългосрочна практика. Те пътуваха на борда на кораба чак до остров Ливингстън, където се включиха в 33-тата Българска полярна експедиция. Част от задачите на пътуването до ледения континент тази година бе обновяването на вътрешното обзавеждане и доокомплектоването на българската изследователска база "Св. Климент Охридски".  

За третата си антарктическа мисия корабът плава с нова лаборатория  "ЕндуроСат" на борда. По време на пътуването в лабораторията се приемаха, обработваха и анализираха космически данни, събрани от системи за наблюдение на земната и водната повърхност на Земята от Космоса. Новата придобивка предостави на екипажа възможности за наблюдение на корабния трафик, замърсяванията и позволи проследяване на хидрометеорологичната обстановка. 

В 33-тата Българска полярна експедиция участваха 37 учени, сред които специалисти от Гърция и от Обединените арабски емирства. За първи път тази година в експедицията се включиха учени-орнитолози, със задачата да изследват разнообразието на видовете птици по време на пътуването, престоя в базата на о-в Ливингстън и обратно. В научната експедиция се включиха още сеизмолози и специалист от Института по подводна археология. 

НИК 421 "Св. Св. Кирил и Методий" вече 3 години е част от военния състав на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров".

Плавателният съд е първият в историята на морското плаване военен боен кораб, който плава до ледените води на Антарктика.

Участвал е вече в три успешни изследователски експедиции на о-в Ливингстън.  

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.