Отбелязаха 33-тата годишнина на фрегата Смели

33 години от вдигането на военноморския флаг на Република България на фрегата „Смели” бяха отбелязани на 22 декември. Фрегатата е част от състава на Първи дивизион патрулни кораби на ВМС.

Годишнината беше отбелязана с тържествен ритуал във Военноморска база - Варна, където е дислоциран дивизионът.

„Смели” е първата българска фрегата, влязла в състава на Военноморските сили на Република България, заменила стражевите кораби от проект 50, отбелязват от пресцентъра на ВМС.

Службата на кораба преминава под мотото „първи” не само заради това, че е първият кораб от този клас, приет на въоръжение, но и поради множеството инициативи и събития, осъществени за първи път в историята на ВМС от фрегата „Смели”. Такива са първото участие на български военен кораб в учение с кораби на държави членки на НАТО, първата задгранична визита в страни членки на Алианса след демократичните промени у нас, първото използване на тактическите публикации на НАТО за управление на силите на море. Той е първият български кораб участвал в Черноморската група за военноморско сътрудничество BLACKSEAFOR и първият военен кораб от ВМС, провел стрелба със стационарен зенитно-ракетен комплекс.

Корабът осъществява първото българско участие във военноморска операция на НАТО - „ACTIVE ENDEAVOUR“ през 2004 г., както и много други събития, които го превръщат в първопроходец на интеграцията на въоръжените ни сили в Северноатлантическия пакт.

През последното десетилетие фрегата „Смели” участва в редица национални и международни военноморски учения - ежегодните военноморски учения с международно участие „Бриз”, противоподводните учения на ВМС на Република Румъния „Sea Shield” през 2017 и 2021 г, учения от типа PASSEX  с кораби на съюзни държави.

През 2020 г. и 2021 г. корабът беше включен в състава на Втора постоянна военноморска група на НАТО и в операцията за морска сигурност „Sea Guardian” в Средиземнно море.

По случай празника бяха наградени военнослужещи от екипажа на кораба, постигнали високи резултати в подготовката през годината.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.