Пристанищата във Варна и Бургас вече обработват документи изцяло електронно

Вече имаме пълна дигитализация на обработката на документите в морските ни пристанища и предстои хартията напълно да отпадне. Това подчерта в Бургас министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков по време на представянето на национална система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища. Системата е разработена от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

Транспортният министър обясни, че цялата информация, събирана досега на физически носители, вече е интегрирана на едно място и ще бъде наблюдавана в реално време от всички заинтересовани институции (Агенция „Митници“, ГД „Гранична полиция“, ИА „Морска администрация“ и терминалните оператори). „С това постигаме 40% по-голяма ефективност за компаниите по отношение на време и разходи“, коментира Гвоздейков.

Транспортният министър уточни, че проектът е още една голяма крачка към цифровизацията на услугите в българските пристанища.

„Морският транспорт има най-голяма готовност за преминаването към е-товарителница, която значително ще улесни бизнеса, но и ще гарантира по-добра проследимост и контрол на товарните превози“

„ДП „Пристанищна инфраструктура“ е реализирало успешно проекти за над 40 млн. лева по ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура“, добави министър Гвоздейков. Министърът съобщи, че до края на годината е изключително важно да бъдат изпълнени максимален обем от дейности по проекта за драгиране на терминал Бургас-запад. Припомняме, че проектът беше включен в оперативната програма, след освобождаването на финансов ресурс от други проекти. В момента изпълнителят извършва мобилизация на необходимата техника и до дни предстои да започнат драгажните дейности.

„По-малко време и по-добра логистика са ключовите фрази, залегнали в изграждането на системата. Тя спестява време чрез електронна обработка на информацията, свързана с товарите и улеснява постигането на оптимални резултати за минимално време. Освен, че е високотехнологична, тя е и екологична“, заяви заместник-министър Анна Натова.

На 23 март в китайската корабостроителница Jiangsu New Yangzi Shipbuilding Co. бе вдигнат флагът на новопостроен 32 000-тонен кораб (YZJ2024-1631). Кръстницата Марина Кобакова – главен изпълнителен директор на ING Bank N.V. - Sofia Branch, му даде името "Хемус" (HEMUS). Корабът е тринадесети пореден от поръчаните от Параходство БМФ петнадесет бълкера от серията "Ком".

През 2026-а година приключва строителството на още два 32 000-тонни кораба за насипни товари, които ще носят имената "Средна гора" и "Стара планина". Първите два кораба от тази флотилия бяха приети през 2021 г. и в хода на експлоатацията им те, и следващите от серията, доказаха своята рентабилност и конкурентоспособност в този сектор на шипинга.

Първи капитан на новоприетия "Хемус" е капитан далечно плаване Никола Тодоров, а първи главен механик – инж. Димитър Стефанов. Този успешен тандем доказа своите качества при приемането и първоначалната експлоатация на кораб от същата серия – "Сакар" (2025 г.).

Новопостроеният „Хемус“ е трети в историята на Параходството с това име.

На 21 април 1966 г. в Хакодате, Япония, е вдигнат флагът на 9575-тонен въглевоз "Хемус" (HEMUS - IMO 6609468) - шестият от серията тип "Средна гора". Първи капитан на кораба е к.д.п. Иван Захариев, а първи главен механик – Владимир Райков. Корабът е в състава на Параходство БМФ до 26 октомври 2006 г. (повече от 40 години), когато е продаден на друг корабособственик и плава под името ATINA до 6 октомври 2011 г.

На 10 юни 2008 г. в състава на Параходство БМФ е приет 42 704-тонният бълкер "Хемус" (HEMUS - IMO 9354791), построен в "Булярд - корабостроителна индустрия". Кръстница на кораба е тогавашният вицепремиер Миглена Плугчиева. Първи капитан на "Хемус" е к.д.п. Павел Павлов, а първи главен механик - инж. Янко Янев. В състава на Параходство БМФ е до 1 юни 2023 г., когато е продаден на друг корабособственик и понастоящем плава под името KNIDOS-M.